I. Пекин – висините на съвремието

Пекин е уникален, модерен, необикновен и вълнуващ град. Който го е посетил веднъж, остава поразен от неговата пленителна мощ и необикновена красота.

Пекин става столица на Китай в съвременната история на страната на 1 октомври 1949 г. От трибуната, издигната на върха на Портата на Небесното спокойствие, председателят Мао Дзъдун обявява пред милионите възторжени китайци, събрали се тук, създаването на Народна република Китай и новата столица Пекин с думите: „Китайският народ надигна глава!“.

Пекин е названието на града на кантонски език, който се говори на юг, а Бейджин е името на мегаполиса на езика мандарин – официалният език в Китай. Преди 3000 години тук се е намирала столицата на едно от древните китайски царства. Пекин е бил душата и сърцето на китайското общество. Неговата дълга и славна история започва преди 50000 години.

Днес Пекин е политическата столица и нейният културен, научен и образователен център. И отново е пламтящото сърце на Поднебесната.

Разположен в Северокитайската равнина, градът е защитен от север и запад от планината Линшан, най-високата в района на столицата с надморско височина2303 м. За нас, българите, е интересен фактът, че Пекин се намира на почти същата географска ширина, на която се намира и София. Климатът му е също като нашия – умерено-континентален, с ясно изразени четири сезона – топла и влажна пролет, която е често с проливни дъждове, високи температури и жеги през лятото, приятна и мека есен и доста сурови зими с много ниски температури и обилен снеговалеж.

Площта на столицата е около 16 800 кв. км, а населението ѝ днес надхвърля 16 милиона жители. Ежедневно над 4 милиона туристи от цял свят посещават този изумителен град.

В центъра на Пекин има и „Забранен град”– така се  е наричал китайският императорски дворец от средата на династията Мин до края на династия Цин. Площадът Тянънмън, станал символ на съвременен Китай, също е разположен наблизо. В полите на града пък е Летният дворец с огромния парк и езерото Кунмин с моста със седемнадесет арки.

Първите години след обявяването на Пекин за столица в него започват мащабни градоустройствени промени. Градът преживява най-голямото си преструктуриране от времената на династия Мин през XV в., която първа разработва концепцията за планирането му. Началният строителен устрем в новата столица премахва градските стени, част от великолепните градски порти, стари храмове и други архитектурни паметници. Някои от историческите ниски сгради на стария град са разрушени и заменени с нови жилищни блокове, обществени и промишлени сгради. Тесните хутуни (старите градски улички) отстъпват място на обширни жилищни райони с широки булеварди, търговски центрове, зелени площи, предприятия. Обликът на Пекин се променя – прокарват се нови улици, строят се околовръстни пътища с надлези и магистрали, метро. Строителният размах е грандиозен. За няколко десетилетия Пекин се превръща в град на високите небостъргачи. Но управата на Пекин отчита допуснатите грешки и работи за възстановяването на историческите архитектурни забележителности на града. Напълно е възстановена великолепната порта Юндинмън, макар че сега тя не е автентична, а само модерна реконструкция. Хутуните (старите квартали) вече са обявени за защитена зона, наново се строят типичните правоъгълни композиции от постройки, обърнати с лице към вътрешен двор „съхъюен“ и др.

През 60-те години модерните акценти в архитектурата са новата централна гара и отделни големи сгради. Метрото, отворено през 1969 г., е проектирано в перспектива да стане най-голямото в света като изпревари лондонското.  Целта е дължината на линиите му до 2020 г. да достигне 561 км.

С икономическите реформи, започнати от Дън Сяопин, Пекин се променя заедно с целия Китай. Новият ред намира израз в импозантни, ултрамодерни строителни проекти, сред които се откроява изключителният Национален център за изпълнителски изкуства (или Пекинската опера) – овален балон с титаново покритие, проектиран от френския архитект Пол Андрьо и открит през 2007 г. Облицован в титан и стъкло, той изглежда като огромна капка течен живак, заобиколена от изкуствено езеро. Вътре има три основни сцени: оперна, музикална и театрална, предлагащи общо 5500 места. 

Ускореното развитие и небивалият икономически растеж на Китай през последните десетилетия дава възможност за неограничения растеж на Пекин. Подготовката за Летните олимпийски игри през 2008 г. струва на китайците повече от 20 милиарда щатски долара и води до невиждани промени в града. Засилено е строителство на бизнес комплекси, хотели и олимпийски постройки.

Терминал 3 – новото летище на Пекин, най-голямото в света, е истинско архитектурно чудо, дело на Норман Фостър. Построяването му струва почти 2 милиарда евро и е завършено за почти фантастичното време от 4 години. В строителството му участват само китайски фирми. Площта му се равнява на 170 футболни стадиона и е 5 пъти по-голяма от тази на лондонското летище. Сравняват това архитектурно чудо с истински град с дължина от север на юг над 3 километра. Летището разполага с 64 ресторанти, кафенета и много магазини. При строителството са използвани иновативни методи. Покривната конструкция е изработена от стомана, в която има специални отвори, за да може през тях да прониква светлина и топлина. Стоманените листове са отдалечени един от друг и създават усещането за прозрачност и пространство. Покривът е неравен, с по-високи и по-ниски части. Така се избягва физическите напрежения в носещата конструкция, но и се създават тихи пространства, където пътниците могат да си почиват на спокойствие. В интериора сполучливо са вплетени основните цветове за Китай – червено и златно.

Каквито и думи и сравнения да се използват, не могат да опишат впечатленията, които оставя в съзнанието прекият контакт с този изумителен съвременен мегаполис. (Продължава във следващия брой)

Красимира Иванова

Още от броя
  • Пълно 5G покритие в официален Пекин
    Безжичната мобилна клетъчна мрежа от пето поколение е една от най-бързите технологии в света Приключилите преди дни сесии на ОСНП и КНПКС влязоха в историята с дебюта на 5G технологиите. 5G покритие имаше на площад „Тянанмън“, в китайския парламент, пресцентъра и много хотели, където бяха отседнали...
  • Напредва изграждането на космическа станция
    Задействани са програмите за подготовка на астронавтите Китайското управление за пилотирани космически полети обяви, че основният модул на китайската космическата станция ще бъде изпратен в Космоса през втората половина на тази година с ракетата носител „Чанджън - 5В“. Китай си е поставил за цел да...
  • Научният кораб „Трансо-1“ се завърна от първата си експедиция в Индийския океан
    След като приключи първата си експедиция до Индийския океан, китайският научен кораб “Трансо-1“ с потапяне с пилот “Шенхай Юнши“ (Воинът от дълбокото море) се върна в родното си пристанище край Саня, провинция Хайнан, Южен Китай. Новият батискаф е способен да потъва на дълбочина 4500 м. 121-дневна е...
  • Бум на китайски студенти в Лондон
    Лондон преживява безпрецедентен бум на броя на чуждестранните студенти, чиито ръст се е удвоил спрямо миналата година, сочат наскоро публикувани данни, съобщи агенция Синхуа. Доклад на Статистическата агенция за висше образования (HESA) разкрива, че общо 118 145 чуждестранни студенти са пристигнали...
  • Въвеждането на изкуствен интелект надхвърли средните стойности в света
    Въвеждането на технологии за изкуствен интелект (АИ) в китайските компании надхвърли средните стойности в световен мащаб поради повишените разходи за Научно изследователска и развойна дейност (НИРД), както и за индустриалното развитие, съобщи агенция Синхуа. Повече от 47%. от анкетираните главни изп...
  • Доклади за работата на Върховния съд
    На третото заседание от настоящата сесия на 13-то Общокитайско събрание на народните представители (ОСНП), на което бяха представени докладите за работата на Върховния народен съд и Върховната народна прокуратура. На него присъстваха председателят на КНР Си Дзинпин, премиерът Ли Къцян и други ръково...
  • Горещите теми в тазгодишните сесии на ОСНП и КНПКС
    По време на тазгодишните сесии на ОСНП и КНПКС, китайският председател Си Дзинпин дискутира заедно с народните представители горещите теми в развитието на държавата, включително изграждането на екологична цивилизация, борбата срещу бедността и развитието на селското стопанство и подобряването на сре...
           ©2019 Китай днес