Ако разгледаме картата на провинция Гуандун, то несъмнено ще ни направи впечатление факта, тази китайска административна единица има ни повече, ни по-малко 3368 километра крайбрежие. Ето защо през годините голяма част от презморската търговия на Китай е минавала именно през крайбрежните градове от този район. Така например петмилионният Шантоу, град известен не само с икономиката и търговията си, но и с едноименния голям университет, още през деветнайсети век официално е определен за отправна точка на търговията със Западния свят. В Гуандун има много други градове с морската биография като например, провинциалната столица Гуанджоу. Тук, преди много векове, е започнал морският “Копринен път“ на Китай. Преди повече от 2000 години, в епохата на династията Западен Хан, тук е имало вече морско пристанище, от което кораби от други страни са товарили екзотични китайски стоки и, разбира се, коприна. И до ден днешен са запазени реликтови останки от корабостроителниците от времето на династиите Цин и Хан, които показват сериозното равнище на корабната индустрия от онази отдалечена епоха. Постепенно в Макао се появява първото европейско селище (1557 г.) в Китай. Търговията с опиум през Гуанджоу, наложена със сила на Китай от англичаните, довежда до известните в историята “Опиумни войни“, които откриват епохата на европейската въоръжена инвазия в Китай, в резултат на която страната се превръща в полуколония. Китай е принуден да предаде Макао на Португалия и Хонконг на Великобритания, а Гуандчжоуския залив - на Франция. Несъмнено това е един специфичен регион на Китай. Преди всичко това отличие е свързано с езика и езиковата култура на местното китайско население, 60 милиона (от всички 80 млн.)от което говорят на местен, кантонски диалект, които значително се различава от официалния език - мандарин. Към това би трябвало да прибавим и твърде оригинални битови обичай, традиционната кантонска музика и една особена и много апетитна кантонска кухня. Кантонската музика е една от най-специфичните в Китай. Тя е в основата и на така наречената <<Кантонска опера>>. Мелодиите и песните от операта са се разпространили и по други региони и са заживели свой собствен живот. След освобождението на провинцията през 1949 г. и до началото на големите икономическите реформи от 1978 г. нивото на икономическото развитие на Гуандун е по-ниско от средното за страната. Икономическият курс на китайското правителство в онзи период е предвиждал промишлено развитие на северните и централните региони, с които провинция Гуандун е била слабо свързана, поради недостатъчно добра транспортна инфраструктура. До тогава благоприятното географско положение и икономическият потенциал на Гуандун не са били използвани активно. Провъзгласеният от покойният виден държавник и политик Дън Сяопин курс на отваряне към външния свят коренно изменя икономиката на провинцията, тъй като чак тогава могат да се използват всички нейни предимства, включително и близостта ѝ с Хонконг и историческите връзки с китайските емигранти от периода преди Втората световна война, така наречените хуацяо. Друг фактор за бързото икономическо развитие на провинцията е статутът на Гуандун като икономически недостатъчно развита провинция, на която правителството в Пекин предоставя данъчни облекчения, които остават в сила до 90-те години на миналия век. За един сравнително кратък в исторически план период от три десетилетия и половина Гуандун се превръща в една от най-богатите китайски провинции. Според неотдавна публикувана информация, в Гуандун освен местното население от осемдесет милиона, непостоянно живеят още няколко милиона души - емигранти от съседни провинции. Този голям приток на имигранти от другите провинции е свързан с бързо растящия икономически ръст на Гуандун и нуждата от набиране на допълнителна работна сила. В днешно време столичният град на провинция Гуандун представлява най-големият туристически, промишлен, финансов и транспортен център на Китай. Гуанджоу е световно известен център на леката промишленост, произвеждаща тъкани от коприна, памук, вълна, а също така и от изкуствени влакна. Както и много други промишлено развити провинции на Китай, градът понякога страда от дефицит на електроенергия поради огромната консумация на промишлеността. Върхът на консумацията на енергия настъпва през летния период. Два пъти годишно в Гуанджоу се провежда авторитетният международен Кантонски панаир (CECF, Canton Fair) -- едно от най-важните събития в света на производството и търговията. Понастоящем това е втората промишлена изложба в света по обем на сключените сделки. Заедно с Хонконг, Гуандчжоу представлява най-важната търговска зона в този регион на света. В този крайбрежен южен регион на Китай заслужава да бъдат посетени още ред забележителни и интересни градове и райони. Тук можем да споменем и петте забележителни града Шънджън, Жухай, Чаоджоу, Джаоцин и Фошан. На самата граница с Хонконг се намира градът Шънджън. Само преди трийсетина години, до 1980-та, това е бил тих провинциален градец, но след провъзгласените от Дън Сяопин реформи, той се превръща в истински мегаполис с население от три милиона души. Една от първите китайски специални икономически зони за чужденци Шънджън представлява едно от най-големите и бързо растящи световни пристанища. На изток от града тече Перлената река, на запад се намира заливът Дая. В самия град няма особени древни забележителности, но съществуват много възможности за разходки и пътувания из околностите. Особено приятни са разходките в градската зона близо до границата с Хонконг. Повечето посетители прекарват свободното си време в магазините и ресторантите на известните булеварди “Ренминнан“ и “Дзяншълу“. Град Жухай е разположен недалеч от Макао в югозападната час на Перлената река. Той също представлява специална икономическа зона. Жухай с основание е наречен “Изтъкнат национален туристически град“. Тук се намират новият дворец Янмин, построен по аналогия с двореца Янмин в Пекин; статуята на Жухайската рибарка, Перленият остров, Жухайската пещера, езерото Байтен, въжената линия към планината Шицзиншан. Към територията на града се числят 145 острова, най-значителни от които са Линдин, Гаолан и Цийяо. На остров Гаолан са запазени скални рисунки, датиращи от бронзовия век. В източната част на остров Цияо се намират руините Хоушаван, чиято възраст е около 4500 години. Град Чаоджоу е известен с традиционната си музика, с операта, със занаятите и кулинарното си изкуство. Източните порти и участъка от крепостната стена на града са се запазили и до днес в превъзходно състояние. Главни забележителности на града са храмът Кайюан, скалната скулптура в планината Хулу, руините на пещ за изпичане на порцелан от епохата на династията Сун. Град Чжаоцин се намира в централната част на провинцията. Неговата територия включва живописната област Хинху, известна със своите варовикови върхове с удивителни форми и близкото до тях езеро. Друга природна забележителност на този край е планината Динху, покрита с гъсти субтропически гори. По склоновете на планината шумят водопади и бликат кристални извори. На склоновете на Динху се намират няколко храма. Град Фошан е наречен в чест на три будистки статуи, наричани фосян. Интересен за посещение е Фошанският родов храм, богато украсения със скулптури, храм на Конфуций, храмът на владетеля Хуан, старинния сламен дом на отшелника Цюнсин. Тези градове допълват живописната, пъстра и богата палитра на всекидневието в провинция Гуандун - всекидневие, което поразява с мащабите и динамиката си. Страниците подготви Красимира Иванова