Шанхай, един от четирите града на централно подчинение в КНР, е най- мащабният мегаполис в Китай и най-голямото морско пристанище в света. Намира се в делтата на река Яндзъ. От малко рибарско селище той се превръща във важен финансов и културен център на страната. Интензивното му развитие започва след първата Опиумна война, когато, поради силното западно влияние, започнали да го наричат „Източния Париж“. На китайски Шанхай съкратено се записва като Ху или Шън. Първият вариант произлиза от старото име на река Суджоухъ-Худу, а вторият от името на дворянина от царство Чу Чуншън Дзюня, живял III в. пр. н. е., когото почитали като герой. Официалната китайска историография тълкува името като „над морето“ или „край брега“. Другият вариант е преводът „излиза на море“, който е подходящ за пристанищен град. През последното десетилетие на XX век Shanghai става универсално име. Шанхай се намира на юг от река Яндзъ. На изток от него е Източнокитайско море, което е част от Тихия океан. Градът е разделен на две части от река Хуанпу (приток на река Яндзъ). По-голямата част от градската зона на Шанхай е на западния бряг на Хуанпу, а в източната част е новият бизнес район. Тук четирите годишни сезона са ясно изразени. През пролетта времето е много променливо, през лятото обикновено има проливни валежи, а средната лятна температура е 32 ̊C. Есента е слънчева и суха, а зимата - мека, с валежи от дъжд и сняг. Характерни са и тайфуните, които преминават, без да нанасят сериозни щети. През вековете благоприятните климатични условия, изгодното географско разположение и близостта на водните пътища позволили на Шанхай да се разраства и активно да развива вътрешната и външната си търговия. Тогава се появила необходимостта от защита на града от външни врагове. През 1553 г., по време на управлението на династия Мин, била издигната градска стена с 6 укрепени врати и 20 артилерийски кули. По време на колониалния период Китай бил основен доставчик на чай, коприна и порцелан за Европа, като продавал тези стоки срещу злато. След Опиумните бойни с Англия и поражението на Китай Шанхай е окупиран от британците. До началото на ХХ век Шанхай с нищо не привлича вниманието на чужденците. Едва през 1832 г. стават очевидни предимствата на пристанището. Търговското развитие на града е тясно свързано с отглеждането на памук, земеделското производство и занаятчийството. Преселниците, дошли от всички краища на страната, се организират в землячески дружби (хуейгуан), които структурират местната търговска общност. За пристигналите в Шанхай представители на Запада се създават отделни квартали. Търговците от Фудзиен или Джъдзян, от Анхуей или Гуандун, англичаните, французите, американците и т. н. са събрани в различни самостоятелни зони. Поради експанзията на търговията през XVIII век градът излиза извън стените и населява западните си предградия. През XIX век отварянето на пристанището за чужденците и създаването на концесии разширяват града и на север. Структурата на новите квартали контрастира с плетеницата от улички в старата оградена градска част. Десетина години след отварянето на пристанището, обликът на Шанхай се променя - в него съществуват вече два града, обвързани от търговски интереси, но реално отделени един от друг. Китайците имат за цел да избегнат културните влияния и дипломатическите затруднения, а западняците го правят за удобство. Нов тласък в ускореното развитие на Шанхай дават икономическите реформи, започнали през 80-те години на миналия век в Китай. От тогава той е известен и като „Перлата на Изтока“. Основаната през 1990 г. Свободната икономическа зона способства за бързото му разширяване и преобразяване, превръщайки го в съвременен мегаполис от бетон и стъкло. Икономическият ръст на Шанхай продължава да впечатлява и днес. Един от най-развитите му райони е Пудун, който някога се е славел като селскостопански център. Сега градът е сред основните двигатели на индустриалното и административното развитие на страната. Тук се намират едни най-високите кули в Азия - Шанхай Тауър, Шанхайският световен финансов център, търговският център Дзин Мао и телевизионната кула „Перлата на Изтока“. В града има две подземни и една надземна линия на метрото, съвременно международно летище Пудун, модерни магистрали, които го свързват с всички краища на страната. Плановете за близко бъдеще са Шанхай да се превърне във финансовата столица на Китай, в град на неограничените възможности, в който кипи бурен икономически и културен живот. Старият град отразява богатството на архитектурата по време на династия Цин и Мин. Той е бил обграден със стена, която да го защитава от японските пирати. Тук атмосферата на традиционен Китай се смесва с блясъка на колониалната архитектура и духа на съвременния мегаполис, създавайки неповторим облик. От времето на колониалните завоевания, живеещите в Шанхай чужденци избягвали този район, защото го смятали за твърде мръсен и пренаселен. По тесните улички са разположени малки антикварни магазини. Сърцето на Стария град е паркът Йоу, в типичен южнокитайски стил, построен по време на династия Мин като част от фамилно владение. Строителството продължило от 1559 г. до 1577 г. Бил разрушаван няколко пъти, но сега е напълно възстановен. Характерна черта за този тип градини е усещането за голямо пространство на сравнително малка територия. Ефектът е постигнат с използването на алеи, арки и естетично разположени паркови постройки. Тук има много магазини и сувенирни павилиони. През централното езеро е прокаран уникален зигзагообразен мост, чиято конструкция девет пъти сменя посоката си, образувайки девет прави ъгъла. На брега му е разположена чаената къща Хусинтин. Сградата е била построена през 1784 г. и се е превърнала в чаена къща едва през XIX век. Забележителност на Шанхай е и храмът Чънхуан, посветен на бога, покровител на града - Дзин Юбо. Построен през XIII век по нареждане на император Юнлъ от династия Мин. Сред интересните места на града са антикварният и птичият пазар, които са разположени на няколко квартала от парка Йоу. Страниците подготви Красимира Иванова