Разположен в плодородния басейн на езерото Диан и заобиколен от северо-запад и изток от планини, град Кунмин винаги е играл ключова роля в югозападната част на Китай. Известен е като „Град на вечната пролет“ поради чудесния си климат. Височината от 1890 м на платото Юнан-Гуейджоу, на което се намира, му осигурява едни от най-меките климатични условия в Китай, характеризиращи се с къси, прохладни, сухи зими с меки дни и свежи нощи, и дълго, топло и влажно лято, което не е много горещо. Поради благоприятното време, той целогодишно е покрит с цветя и буйна растителност. Според китайската традиция камелията е неговото градско цвете. Столица е на провинция Юнан, политически, икономически, комуникационен, културен център и седалище на провинциалното правителство. Икономическото му значение е свързано с географското положение. Близостта му до границата със страните от Югоизточна Азия го прави ключов транспортен възел, който свързва страната железопътно с Виетнам и автомобилно с Бирма и Лаос. Това позициониране го превръща и във важен търговски център. Въпреки че има почти 2400-годишна история, съвременният му просперитет датира едва от 1910 г., когато е построена железопътната линия от Ханой. През последните десетилетия, благодарение на правителствената политика, градът се развива бурно и бързо променя облика си. Тесните улици се заменят с широки булеварди, неугледните стари постройки изчезват, а на тяхно място се извисяват небостъргачи, нови молове, обществени и офис сгради, озеленени училищни, жилищни, здравни и спортни комплекси, паркове и градини. Статутът му на специален туристически център стимулира изграждането на луксозни хотели и развлекателни атракциони. За туристите и чужденците Кунмин е интересен с многовековното си развитие, потвърдено от историческите артефакти, открити при археологически разкопки в региона. Основан през 765 г., той е известен в началото като град Туодун в империята Нанджао (737-902) през VIII и IX век. По-късно става част от империята Дали (937-1253 г.), а през 1252-1253 г. попада под контрола на династия Юан. През 1276 г. при монголското владичество е обособен като окръг Кунмин и става столица на провинция Юнан, утвърден търговски център между югозападната и останалата част на Китай. В спомените си знаменитият венециански пътешественик от 13-ти век Марко Поло специално описва очарованието на града. Лабиринтът на историята ни отвежда до 14-и век, след който градът е под управлението на династиите Мин и Цин, като през цялото време е средоточие на провинция Юнан. Важен комуникационен възел от най-ранни исторически епохи, през 19-ти век той вече е пазарен и транспортен център, кръстопът на двата основни търговски пътя - единият на запад през Дали и окръг Тенчон в Мианмар, а другият на юг през окръг Менгзи до Червената река и Индокитай. През 1908 г. става и голямо пристанище, което отговаря за външната търговия на страната. През миналия век след 1949 г. се превръща в индустриален мегаполис с изграждането на големи заводи и химически комплекси. Икономическите реформи в Китай от средата на 80-те години водят до развитие на туризма и нарастването на чуждестранните инвестиции в него. Направени са вложения в инфраструктурата, за да се подобрят връзките му с Югоизточна Азия за подпомагане на зоната за свободна търговия Китай-АСЕАН. В края на 2004 г. е одобрен от централното правителство за един от 18-те континентални града, в които чуждестранните банки могат да извършват бизнес. Чудесно преживяване е една разходка в градската среда. Центърът в сегашния модерен стил е изграден така, че да впечатли посетителите, присъствали през 1999 г. на Международното градинарското изложение. В навечерието на изложението са построени и голяма част от градските пътища, мостове и изкуствени озеленени възвишения. В централната част на Кунмин има три големи площада и пет главни улици. На огромния площад пред бившата Работническа културна зала сутрин има тълпи, които упражняват тайдзичуан и играят бадминтон. През почивните дни там изнасят театрални представления и самодейни трупи. В близост се намира една от последните запазени стари улици, която все още пази духа на безвъзвратно отминалите времена. Тръгвайки на запад, точно до джамията Джингсинг Джи се стига до едно от най-странните кътчета на града, с огромния ежедневен пазар за птици и цветя. В близост се издигат две големи китайски пагоди с варосани тухлени стени. Западната е построена между 824 и 859 г. по време на династия Тан, Източната е издигната по същото време, но е била разрушена от земетресение през 1833 г. и възстановен в същия Taн стил през 1882 г. Храмовете, свързани с двете пагоди, са затворени за обществеността. Красивите зелени паркове на града са любимо място за отдих и развлечение. Паркът Суиху е един от големите с езеро, заобиколено от зеленина. В западната му част се намира статуята на един от най-известните патриоти на Юнан - Ни Ер, композитор на националния химн на Китай. Дакуан парк, създаден по време на династията Цин, през годините се е превърнал в средище за организиране на шумни панаири с много сергии и магазини. Днес е любимо място за младежта на Кунмин. Зоологическата градина, открита през 1950 г., е в съседство с парка Уантонг. В нея има около 5000 животни от 140 вида и е посещавана от над 3 милиона посетители годишно. Изключителна забележителност е „Златната зала“ на хълма Мингфънг, построена през 1602 г. по време на династия Мин. Всички нейни греди, колони, арки, врати, прозорци, плочки, будистки статуи са изработени от мед с тегло над 200 тона, Това е най-голямата медна сграда в Китай. Градският район за развлечения е съсредоточен около площад Кунду, където има много кина, барове, клубове, ресторанти и студентски заведения. Културният живот се обогатява от дейността на няколко оперни трупи. Танцовите забавления включват и танца хуаденг . Въпреки че липсват изпълнения на закрито, често има неформални представления през уикенда пред бившата Работническа културна зала и в парка Суиху. Подобни са и представленията в Художествения театър на Юнан в Донгфен Xи Лу, в тематичния парк „Кралството на малките хора“, с техни изпълнения. Други известни атракции са каменната гора и етническото селище Юнан. На около 96 км югоизточно от центъра на града се намира каменната гора, карстова формация, развита като туристическа атракция, състояща се от скални пещери, арки и павилиони. Тя е част от по-обширния карстов пейзаж на района. Езерото Диан, известно като „Перлата на платото“, шестото по големина пресноводно езеро в Китай, е най-голямото в Юнан на площ от около 340 кв. км. Кунмин привлича местни и чуждестранни туристи целогодишно.Старинната му част чудесно се съчетава с модерната, в която са новите търговски, жилищни, университетски райони и централните офиси на много от водещите предприятия. Разполага с астрономическа обсерватория, висши учебни заведения и медицински колеж. Конферентните места включват Международния конгресен и изложбен център и Залата на науката и технологиите на провинция Юнан. Всяка година много китайски и чуждестранни спортисти идват тук за обучение, защото градът е национална тренировъчна база на Китай. В него има два основни учебни комплекса - спортен център и Национален учебен център. Голфът е един от най-разпространените спортове. Има четири голф игрища в рамките на един час път с кола от центъра на града, който е домакин на голф турнето Омега Китай. Три са икономическите предимства на Кунмин пред другите градове в Югозападен Китай - значителни природни ресурси, голям потребителски пазар и мек климат. През май 1995 г. той е получил статут на отворен град и до края на същата година е одобрил 929 предприятия с обща инвестиция от 2,3 млрд. долара, включително 1,1 млрд. долара чуждестранен капитал. Благодарение на средищното си положение в провинция Юнан, която е една от най-големите китайски производителки на селскостопански продукти, минерали и хидроенергия, той е нейният главен търговски център. Основното му индустриално производство е на мед, олово и цинк. Солните и фосфатните рудници около него са едни от най-големите в Китай. Доказаните запаси от газ с въглищен произход са около 500 милиарда куб. м. Две са основните му икономически зони - за високотехнологично индустриално развитие (био - медицина, нови материали, електронна информация, фотоелектроника, земеделие) и за икономическо и технологично развитие (производство на механично оборудване, биологична наука, хранително-вкусова промишленост, информационна индустрия, софтуер ). Има и 30 ключови индустриални парка. Красимира Иванова