Нанчан е столицата на провинция Дзянси в югоизточен Китай. Това е най-големият град в провинцията. Той е с история от над повече 2200 години като по време на династията Хан се е наричал Южан и Хонгду или Хунчен. Намира се в хинтерланда на Южанската равнина. Според комюнике на Националното бюро по статистика за град Нанчан, към края на ноември 2017 г., общият брой на домакинствата е 5 266 600 души. Градското население е 2 887 800 души. Разположен в северната част на провинцията, на запад е ограничен от планините Джиулин, а на изток от езерото Пойан. Поради стратегическото си местоположение, свързващо проспериращите Източен и Южен Китай, той се превръща в основен железопътен център в Южен Китай през последните десетилетия. След Нанчанското въстание през 1927 г. е признат за „Град на героите“ от Китайската комунистическа партия заради „изстрелването на първия куршум срещу злите националисти“. Нанчан има дълга история. Още преди 5000 години феодални кланове са окупирали района Ани близо до сегашния град Нанчан. Преди около три хиляди години, на север от езерото Айси, южно от Цингиун Пу, древните жители на района са строили защитни съоръжения около Нанчан. През 201 г. пр. н. е., по време на династията Хан, градът получава китайското наименование Нанчан и се превръща в административното седалище на района Южан. Управлява се от Гуан Йин, един от генералите на Хан. Името Нанчан означава „разцъфнал Юг“ - прозвище, което по традиция се отнасят и за самия император Гаозу. По време на династията Сун през 589 г., този град е причислен към провинция Хунджоу, а след 763 г. става провинциален център на Дзянси, която оттогава започва най-бързото си развитие и се превъща в най-гъсто населената провинция в Китай през 12-ти век. През 653 г. е построен павилионът Тънгуан, а през 675 г. поетът Уан Бо пише класическата поема „ Тънуан Ге Су“ - шедьовър, признат в китайската литература, който възхвалява сградата. Така и града и самия автор стават много популярни сред грамотното китайско население. Павилионът е бил разрушаван и възстановяван няколко пъти през цялата си история. В сегашния си вид е реконструирана през 1980 г., след като е бил разрушен през 1929 г. по време на китайската гражданска война. При режима на династия Южен Тан през 959 г., Нанчан е бил красива южна столица. През 1164 г. градът е преименуван на Лонсин, име което задържа до 1368 г. В края на династия Юан (1279-1368), той се превръща в бойно поле между Джу Янджян - основател на династията Мин (1368-1644 г.) и съперника му - местния военачалник Чен Юлян. В началото на 16-ти век това е било силовата база, от която Джу Ченхао, принцът на Нин, започнал бунт срещу императора. По време на управлението на император Уанли от династията Мин, в него живеели роднини на императора, които били заточени, заради потенциалните им претенции към императорския трон. През 50-те години на ХIХ век градът претърпява значителни загуби в резултат на Тайпинското въстание (1850-1864), а значението му като търговски център намалява, тъй като през втората половина на 19-ти век сухопътните пътища към Кантон са заменени от крайбрежни корабни услуги. Нанчан все пак остава безспорен регионален център на Дзянси. Нанчан е център на поредицата бунтове, организирани от комунистите на 1 август 1927 г. В Нанчанското въстание, ръководено от про-комунистически гоминдановска офицери, въстаниците успяват да задържат града само за няколко дни, но именно тук се създава сърцевината от червени войници и методите на организация, които по-късно използва Народоосвободителната армия. През 1939 г. в сражението при Нанчан се води и жестока битка между китайската национална революционна армия и имперската японска армия по време на втората китайско-японска война. До 1949 г. Нанчан все още е бил по същество един стар административен и търговски град, с население от около 275 000 души и с малко промишленост, включваща главно преработката на храни. Нанчан за първи път придобива железопътна връзка през 1915 г., която свързва града с пристанището Дзюдзян на река Яндзъ. След това са построени още няколко други железопътни връзки. След Втората световна война, е завършена и важната жп линия до Линчуан и Гонци в долината на река Ру, приток на великата Яндзъ. След 1949 г. в Нанчан се извършва мащабна индустриализация. Сега градът е голям производител на памучен текстил и памучна прежда. Изработването на хартия също е основна индустрия, както и преработката на храни. Тежката индустрия започна да се развива в средата на 50-те години. Голяма топлоелектрическа централа е инсталирана и използва въглища, транспортирана по железница от Фънчен. А машиностроенето на първо място основно се концентрира върху производството на оборудване за селското стопанство и дизелови двигатели. След това Нанчан става един от центровете на автомобилната индустрия в Китай, като произвежда камиони и трактори, както и части за тях. Има и голяма химическа промишленост, която произвежда селскостопански химикали и инсектициди, както и фармацевтични продукти. Нанчан е регионален център за селскостопанско производство Добивът на зърно е 16,146 милиона тона през 2000 година. Продукти като ориз и портокали са икономически запаси. В Ford Motor Company е с централа в Нанчан, монтаж на Ford Transit микробуса, като част от Jiangling Motor съвместно предприятие. Много от нейната индустрия се върти около производството на самолети, автомобилостроенето, металургията, електромеханиката, текстила, химическото инженерство, традиционната китайска медицина, фармацевтичните продукти и други. Нанчан има бързо икономическо развитие и се нарежда на 15-то място сред най-бързо развиващите се 20 града в света. Това е един от градовете с най-голям потенциал за развитие в Китай и света в бъдеще. В града има няколко зони за развитие на национално ниво - Зона за износ, която се намира в Nanchang Hi-Tech Industrial Development Zone, одобрена от Държавния съвет на 8 май 2006 г. - Национална високотехнологична индустриална зона за развитие на Нанчан, която е единствената национална високотехнологична зонална зона в Дзянси, създадена през март 1991 г. и притежава уникална природна среда и здрава индустриална основа за приемане на електронната индустрия. Красимира Иванова