Ханджоу - една от седемте древни столици

Ханджоу е столица и най-гъсто населен град на провинция Джъдзян в Източен Китай. Той се намира покрай залива Ханджоу, който разделя Шанхай и Нинбо. Градът се издигна в южния край на Великия канала и е бил един от най-известните и проспериращи градове в Китай през по-голямата част от миналото хилядолетие. Западното езеро край града, което е в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство, е сред най-известните му забележителности. Ханджоу е четвъртият по големина в Китай. По време на преброяването в Китай през 2018 г., градската зона наброява 27,102 млн. души. Ханджоу е избран за център на Азиатските игри 2022 година. Той ще бъде третият град в Китай, който ще бъде домакин след Пекин 1990 и Гуанджоу 2010. Ханджоу е бурно развиващ се технологичен център и е дом на гиганта в електронната търговия Алибаба. Вековете история започват от известната неолитна културата Хемуду, чиито жители са обитавани Юяо, 100 км североизточно от Ханджоу още преди седем хиляди години. По това време за първи път се отглежда ориз в Югоизточен Китай. Ханджоу е седалище на провинция Хан в 589 г. сл. н. е. Две години по-късно е построена и защитна градска стена. По време на династията Тан Бай Джуви е назначен за губернатор на Ханджоу. Делата му в Ханджоу остават в историята, където той е възхваляван като велик управител. Джуви забеляза, че земеделските земи наоколо зависят от водите на Западното езеро, но поради небрежността на предишните управници старата дига се е сринала и езерото постепенно намалява. Той поръча изграждането на по-здрава и по-висока язовирна стена, която дава възможност да се контролира потока на водата, като по този начин осигурява вода за напояване. Препитанието на местните жители на Ханджоу се подобрява през следващите години. Ханджоу е една от седемте древни столици на Китай. Първо е столица на кралство Юуе (907-978) по време на Петте династии и Десетте царства. Наречен по това време Сифу, той е бил един от трите велики бастиони на културата в Южен Китай през десети век. Царете на Юуе са били забележителни покровители на изкуствата, особено на архитектурата. Ханджоу също се превръща в космополитен център, като привлича учени от целия Китай и провежда активна дипломация със съседни китайски държави, а също и така и с Япония. По време на династията Сун в града е имало и много арабските търговци поради факта, че океанските търговски пътища са имали предимство по това време пред търговията по суша. Свидетелство за това са арабските надписи от 13-ти и 14-ти век. Ханджоу е също така столица на династията Южен Сун през 1132 г., когато по-голямата част от северен Китай е завладяна от нашественици. От 1138 г. до монголската инвазия през 1276 г., Ханджоу остава столица на династията Южен Сун и е известен като Линян. Той служи за седалище на имперското правителство, център на търговията и развлеченията и връзката между основните клонове на държавната администрация. Много философи, политици и литературни дейци, включително някои от най-известните поети в китайската история като Су Ши, Лу Ти и Син Киджи, идват да живеят и творят в Ханджоу. По време на династията Южен Сун, търговската експанзия, притокът на бежанци от завладения север и растежът на официалните и военни учреждения, довеждат до нарастване на населението и градът се развива доста надалеч извън своите крепостни стени. Като един от големите центрове на Китай, градът е много гостоприемен за чуждестранни посетители. Някои от тях се връщат по-късно на запад, описвайки Ханджоу под имената Хинзай, Куинсай, Кемпсей, представяйки го като един от най-важните градове в света. Венецианският търговец Марко Поло е посетил Ханджоу в края на 13-ти век. В своята книга той отбелязва, че градът е „по-голям от всеки друг в света“ и че „броят и богатството на търговците, както и количеството на стоките, които преминават през техните ръце, е било толкова огромно, че никой човек не може да даде точна оценка“. Градът остава важно пристанище до средата на епохата на династия Мин, когато пристанището бавно изсъхва. През 1856 и 1860 г. Тайпинското небесно царство завладява Ханджоу и градът е силно повреден по време на военните действия и окупацията. Икономиката на Ханджоу бързо се развива след реформите и откриването си през 1980 г. Това е индустриален град с много различни сектори като лека промишленост, селско стопанство и текстил. Смята се за важна производствена база и логистичен център на крайбрежния Китай. През последните години в града се наблюдава съществено развитие във финансовия сектор, което за първи път се представя в Индекса на глобалните финансови центрове през 2018 г. на 89-о място. Градът е развил много нови индустрии, включително медицинска, информационни технологии, тежко оборудване, автомобилни компоненти, домакински електроуреди, електроника, телекомуникации, фини химикали, химически влакна и хранително-вкусова промишленост. Зони за икономическо и технологично развитие Икономическа и технологична зона за развитие Ханджоу е създадена и одобрена като национална зона за развитие от Държавния съвет през 1993 г. Тя обхваща площ от 104,7 кв.км.. Действащите там индустриални клъстъри включват електронна информация, биологична медицина, производство на машини и домакински уреди и преработка на храни. Експорт-преработвателната зона Ханджоу е създадена на 27 април 2000 г. с одобрението на Държавния съвет. Това е една от първите зони и единствената по рода си в провинция Джъдзаян, която е одобрена от правителството. Общата й планирана площ е 2,92 кв.км.. Той се намира в близост до международното летище Ханджоу Сяошан и пристанището на града. Hi-Tec зона за индустриално развитие Ханджоу е създадена с одобрение от Държавния съвет като високотехнологична индустриална зона за развитие през март 1991 година. Тя се състои от три части; от 2013 г. зоната е домакин на повече от 1100 разработчици и софтуерни предприятия. Големи компании като Motorola, Nokia и Siemens са установили свои центрове в зоната. Макар че в наши дни градът се е модернизирал много, той все още запазва своето историческо и културно наследство. Днес туризмът остава важен фактор за икономиката на Ханджоу, който е известен със своите исторически реликви и природна среда. Едно от най-популярните забележителности е Западното езеро, което е част от световното наследство на ЮНЕСКО. Живописният пейзаж на Западното езеро обхваща площ от 8,210 дка и включва някои от най-забележителните исторически и красиви места в Ханджоу. В непосредствена близост до езерото има район, който включва исторически пагоди, културни обекти, както и естествената среда на езерото и хълмовете, включително планината Феникс и двата моста над езерото. Някои от забележителностите на града са резиденцията на Ху Сюеян разположена на улица Юанбао, построена през 1872 г. от Ху Сюеян, старата китайска улица Хе Фън (в превод означава „квартал покрай реката“), която предлага различни сувенири, Храмът Юефей близо до Западното езеро от времето на династията Сун през 1221 г. и чаените полета Лундзин, западно от езерото. В Ханджоу има няколко музея с регионално и национално значение като Китайският национален музей на коприната - един от първите държавни музеи в Китай и най-големият музей на коприната в света и Китайският национален музей за чай. Чаят е важна част от икономиката и културата на Ханджоу. Районът е най-известен с това, че произвежда Лундзин - забележителен вид зелен чай. Освен това местното управление на Ханджоу инвестира активно в насърчаване на туризма и изкуствата, с акцент върху производството на коприна, чадъри и китайските ръчни сгъваеми ветрила. В Ханджоу има много театри, сред които се откроява Операта Юе, произхождаща от провинция Джъдзян, която е втората по големина в Китай. Също така има няколко големи шоута, свързани тематично с историята и културата на Ханджоу. Исторически градът е бил важен център за художници и учени. В днешно време той е дом на Китайската художествена академия и на известни художници като Лин Фънмян и Фън Ганмин. Красимира Иванова