Светът след пандемията никога няма да бъде един и същ, но страните трябва да се обединят, за да направят завой към по-добро

В коментар от Пекин агенция Синхуа пише, че преди повече от 100 години ерцгерцог Франц Фердинанд, наследник на трона на Австро-Унгарската империя, е убит в Сараево. Тогава великите сили отговориха с поредица от геополитическо лошо управление, което доведе до Първата световна война. Светът днес вече е в дълбочината на глобална „война“. Макар че този път врагът е невидим и неизвестен досега вирус, призракът на опасни геополитически игри все още се носи високо и рискува да направи „войната“ по- смъртоносна. За Китай, страна, която добре разбира опустошенията на новия коронавирус, помагайки на нуждаещите се е проста естествена реакция, произхождаща от човешката природа. Някои западни политици и врачки не го виждат по този начин. В техния геополитически анализ Китай се опитва да забие клин между големите европейски столици и Вашингтон с маски и вентилатори, да подкопае така наречения либерален световен ред и да проправи път към глобалното господство в пост-пандемичния свят. Има няколко стереотипа на мислене, които трябва да бъдат отхвърлени. Първата е западноцентричната. Факт е, че световният център на властта, който наблюдава постоянни промени, едва започва да се премества на Запад след индустриалната революция през 19-ти век. И през последните десетилетия, с колективния възход на развиващите се страни и развиващите се пазарни икономики, глобалната политика отбеляза нови промени. Хенри Кисинджър, бивш държавен секретар на САЩ и дългогодишен геополитически експерт, веднъж коментира: “Живеем в нова международна среда, свят от множество центрове на сила.“ Второто е, че естеството на международните отношения е игра с нулева сума, при която нечия печалба неизбежно води до загуба на други. Този начин на мислене вече е остарял, тъй като страните по целия свят стават силно свързани и все по-взаимозависими. Продължаващата борба срещу пандемията COVID-19 предлага само още едно неоспоримо доказателство, че най-добрият начин за запазване интересите на една страна в тази епоха на глобализация е защита на общите интереси на човечеството. Третото е, че идеологическите разцепления са невъзможни. Истината е, че при наличието на необходимост да се следват общи интереси, никоя празнина не е твърде широка, за да се пресече. Такъв е случаят, когато Китай и Съединените щати решиха да нормализират двустранните си връзки по време на Студената война и когато през 2015 г. в Париж се събраха представители на почти 200 държави с различни идеологически убеждения и подписаха климатично споразумение за намаляване на емисиите на парникови газове и смекчаване на влияние на климатичните промени. За онези китайци, които обичат, както и всички останали, все още бушуващата пандемия представлява възможност да разпознаят недостатъците на сегашния световен ред и да уловят вълната на бъдещето. Основна тревога е нарастващият дефицит в глобалното управление. На фона на пандемията COVID-19, Съединените щати досега не само не успяха да поемат своята отговорност за събиране или подкрепа на координиран глобален стремеж срещу тази обща заплаха, но и се опитаха да подкопаят усилията на другите, като политизират пандемията и заплашват режат средства за Световната здравна организация. Подобно поведение е далеч от това, което светът очаква от единствената си суперсила в този труден момент, когато глобалната солидарност и сътрудничество са зле необходими, за да се справят с онова, което мнозина наричат ​​“най-предизвикателната криза“ след Втората световна война. Това не е алармистично говорене. Веднъж нобеловият лауреат и биолог Джошуа Ледерберг предупреди, „единствената най-голяма заплаха за продължаващото господство на човека на тази планета е вирусът“. Инфекциозните заболявания обаче не са единствените основни предизвикателства пред човешката раса. Промените в климата, тероризмът и транснационалната организирана престъпност, наред с други, също изискват по-силна глобална координация и по-ефективна система за глобално управление. Международните въпроси трябва да се решават чрез обширни консултации, а не да се решават от една страна или няколко от тях, заяви китайският президент Си Дзинпин в Бразилия на миналогодишната среща на върха на БРИКС, блок на нововъзникващите пазари, който групира Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка. Ето защо Пекин се застъпва за по-демократичен и многополюсен свят, подкрепен от по-справедлив и справедлив международен ред. Вярно е, че светът след пандемията никога няма да бъде един и същ, но страните трябва да се обединят, за да направят завой към по-добро. Разбиването на геополитически игри очевидно е сред задължителните.