Държавната структура през вековете

Рязкото класово разслояване на древно китайското общество е отразено в религиозно-политическите трактати от тези период. В „Летопис на церемониите“ („Лидзи“) се казва: „Ритуалът не засяга обикновения народ, наказанията не засягат знатните чиновници.“ Бедните и робите често вдигат въстания. По времето на император Лиуан от династията Джоу се надигат дори народните маси в столицата, обкръжават двореца, прогонват императора и дори имат намерение да убият сина му. Но народните движения не могат коренно да променят съществуващия строй, който се базира на робовладелската форма на трудова експлоатация. Постепенно в древно китайската държава се образува сложен бюрократичен апарат, който управлява страната от името на императора. Около него възниква значителна група от аристократично чиновничество, което заема висши длъжности в държавното управление. Пръв сред тази група е най-близкият помощник на императора, който съсредоточава в свои ръце разнообразните нишки на управлението на страната. Понякога тази длъжност се предава по наследство в знатните семейства. На върховния чиновник се подчинява специална колегия от благородници, които понякога се наричат „Трима древни“(най-стари и най-мъдри) и оглавяват най-важните ведомства. „Един от тях е „Началник на множеството“, който има за задача „да защищава народа“. Неговото задължение е и да управлява стопанския живот на страната. Той се занимава с организирането на селскостопанските работи (сеитба, жътва, вършитба) и на търговията; той определя цените на стоките, а негови подчинени следят за реда по пазарите. Второ място сред „Тримата древни“ заема „Началникът на конете“, който се нарича още „Началник на войските от императорските имения“ и е длъжен „да укротява метежниците“. Като глава на военното ведомство той провежда военните набори, ръководи военното обучение, стои начело на военната инспекция и отговаря за снабдяването на войските. Същевременно той възглавява армията и я командва по време на война. Освен него важна роля играе и „Началникът на обществените работи“, който отговаря за поземления фонд и ръководи водоснабдяването на страната. С помощта на голям щат чиновници той следи реките, каналите, бентовете, напоителните съоръжения и мероприятия, състоянието на пътищата и определянето на междите по нивите. Следователно имаме три главни и най-важни ведомства: стопанско, военно и обществено. Заедно с първите „Трима древни“ на преден план излизат още трима други знатни чиновници. Първият от тях отговаря за императорската съкровищница, вторият е начело на съда, а третият изпълнява задълженията на върховен жрец за култа към императорските прародители. Тези трима чиновници изпъкват сред останалите по близостта си с императора. Постепенно първо място от тях заема началникът на императорската съкровищница, който в 8 в. пр. н. е. става най-близък помощник на императора по управляване на държавата. Отделянето на ведомства и обособяването на длъжности са свързани с възникването на данъчно облагане, с организиране на съдебното дело и с оформяне на култа към императора и към императорската власт. Особено важен е данъкът върху обработваемите земи, който се събира във вид на десетина от реколтата обикновено наесен, след жътва. Данък от планините и езерата се събира във вид на една четвърт от получаваните от тях доходи. Тези данъци се събират в натура. Търговците са длъжни да плащат такси за място на пазара, при сключване на договор, при продажба на стока (платно, коприна и др.). Таксите се плащат в тегловни метални пари, което говори за вече значително развитие на търговията. Отделянето на върховно съдебно ведомство и на главен углавен съдия е свързано с организирането на съдебното дело. Появяват се най-древните закони, които гарантират непоклатимостта на класовия строй и неприкосновеността на личността на обожествения император. Съществува например закон за оскърбяване на величеството, според който човек, изказал се непочтително за императора, бива подложен на жестока и мъчителна смърт. Углавният кодекс, приписван на полулегендарния древен император Му, предвижда система от наказания, прилагани при най-тежки престъпления. Пет от тези наказания са най-строги: смърт, кастриране на мъжете или заточаване на жените в двореца, ампутация на краката, отрязване на носа и слагане на позорно клеймо във вид на черна татуировка върху лицето. Но тези наказания могат да бъдат заменени със съответните прогресивно растящи откупи. Тук проличава класовият характер на законодателството и на съда, които дават възможност на богатия да се откупи от наказанието. Углавният кодекс на Му съдържа 3 хиляди параграфа или по-точно събрани в едно съдебни решения (казуси, които образуват най-древния сборник по углавно право). Развитието на юридическата мисъл води до прилагане в законите на смекчаващи обстоятелства при непреднамерено и случайно престъпление и на утежняващи -- при преднамерено. Съдът от висша инстанция, представен от върховния съдия, разглежда само делата по престъпления, които според закона водят до смъртно наказание. Съдът от низша инстанция -- местните съдии, разглеждат всички останали дела. А появата на върховен жрец на императорските прародители е свързана с учението за самодържеца не само като наместник на бога на земята, но и като негово земно въплъщение. Затова императорът е титулуван още „син на небето“, а неговите нареждания -- „свещена воля“. Императорът е като „наместник на небето“ И се счита за посредник между хората и силите на природата. На всеки пет години той трябва да прави пътешествие из страната и лично да принася жертви на боговете в свещените планини. „Божественият“ характер на върховната власт външно се проявява в това, че дори висшите чиновници са длъжни да правят трикратен поклон доземи пред императора. Свръхестественият произход на владетелите се описва в древни легенди. В една такава легенда се разказва например, че император Му е роден от свързването на императрица, жена на император Джао, с духа на прародителя Чу. В тази легенда владетелят Му се описва като юнак, надарен с фантастични способности. Той предприема походи към „четирите ъгъла на света“ с колесницата си, теглена от вълшебни коне. Веднъж любопитството му го довежда до изворите на Жълтата река. Той посещава двореца на митичния „Жълт император“, а след това стига до планината на слънчевия залез, където посещава Богинята на запада и на смъртните болести. Образът на императора получава приказните очертания на божество, което живее в сфера, различна от тази на другите хора. Идеологията на обожествяване на върховната власт намира външен израз в култа към императорските прародители, а така също и в пищните форми на придворния етикет. Ако се съди по древните сказания и по-късните, но затова пък по-достоверни източници, императорите от династия Джау след завоюването на държавата Ин образуват голяма и силна империя. От времето на ранната династия Джау е известна само последователността на императорските имена. В „История на сина на небето Му“, написана в 5-4-и в. пр. н. е., са запазени легенди от този период. В тези легенди императорите Чао и Му се представят като велики завоеватели, разширили границите на държавата. В резултат на тези завоевания китайците навлизат в басейна на Яндзъ и покоряват племената, които живеят по бреговете на река Хан и в района Хубей. През 9-8-и в. пр. н. развитието на робовладелското стопанство изисква постоянно водене на войни за ограбване на съседни народи и за залавяне на пленници; това води до рязко изостряне на класовите противоречия. В ръцете на отделни богаташи, представители на местната земевладелска аристокрация, се натрупват големи богатства, обширни имения, много роби. В 842 г. пр. н. е. бедното население на столицата въстава против император Лиуан и щурмува двореца. Сваленият от народа несполучил император Лиуан бяга. Острата социална борба се придружава от борба за заграбване на императорската власт. Двама сановници -- Джъугун и Джаогун, се обявяват за регенти на държавата, като времето на тяхната власт получава характерното название „Общо съгласие“. В 827 г. пр. н. е. след смъртта на Лиуан регентите предават властта на сина му, Сюан. За царуването на император Сюан (827 - 782 г. пр. н. е) са запазени сведения както в „Книга на песните“, така и в други източници. Историческата традиция му приписва войни, които той води, за да потуши въстания сред подвластните му племена, а така също, за да завоюва съседни страни, населени главно от номади. Тези войни са описани в тържествени песни, изпълнявани в храма на прародителите. В една ода се разказва за нахлуването на номадското племе сюну в империята Джау и за превземане на столицата в 822 г. пр. н. е. В друга тържествена песен се описва войната на Сюан с номадското племе сюй. Лично императорът тръгва на поход начело на шест армии. Китайците побеждават благодарение на войските си, които са по-добре организирани от ордите на номадите, тъй като „те се движат не на тълпи, а на отделни линии“. Войната завършва със залавяне на „множество пленници“. Отслабена от продължителната борба с многобройни племена, постоянно нахлуващи в богатите плодородни долини на река Хуанхъ и притоците й, разкъсвана от класови противоречия и лишена от вътрешна икономическа спойка, държавата Джау се разпада на редица независими княжества, начело на които застават могъщи аристократи, вече отделени от единната централна власт. Красимира ИВАНОВА

Още от броя
  • Традиционната култура блести на съвременните китайски сцени
    През последните години популярността на сценичните продукции, базирани на традиционната китайска култура, набира скорост както в страната, така и в чужбина. Танцовата драма със заглавието „Поетичен танц: Пътуването на една легендарна пейзажна картина“, която представя традиционни китайски костюми, с...
  • Новите качествени производствени сили зависят от развитието на технологиите и иновациите
    Нови качествени производителни сили. Това е една от новите ключови формулировка, която се появи след ежегодните сесии на Националния комитет на Китайския народен политически консултативен съвет (НК на КНПКС) и на Общокитайското събрание на народните представители (ОСНП). От тези нови производителни...
  • Китай е създал най-голямата система за онлайн докладване на заразни болести в света
    На пресконференцията на втората сесия на 14-ото ОСНП началникът на Националното бюро за контрол и превенция на заболяванията Уан Хъшън обясни, че Китай използва успешно най-новите научни и технологични постижения и информационни технологии, за да подобри научността и точността на превенцията и контр...
  • Два града илюстрират жизнеността на китайските пазари на едро
    Бизнес дейностите на пазарите за търговия на едро в Китай, показател за икономическите тенденции, се върнаха към предишните си оживени нива, възвестявайки по-широкото икономическо възстановяване на страната. Известен като един от най-големите центрове за производство в света, Китай е дом на широк сп...
  • „Джей Пи Морган Чейс“: китайският пазар е „незаменим“ за бизнеса
    Неотдавна Дезире Уан, главен изпълнителен директор на JPMorgan Asset Management China, заяви в интервю за „Блумбърг“, че „Джей Пи Морган Чейс“ планира да продължи усилията си за наемане на служители в Китай, за да разшири своя бизнес за управление на активи във втората по големина икономика в света....
  • 2000-годишна бронзова лампа с формата на гъска сияе в музея на Шоуджоу
    Лампите от династия Хан (202 г. пр. н. е. - 220 г. сл. н. е.) се отличават с разнообразна гама от форми. Сред тях има такива с дизайн на феникс, стъпала на дива гъска и красиви шарки, включващи волове и овце. Един забележителен пример е „Изрисуваната бронзова лампа във формата на гъска, носеща риба“...
  • КМГ организира мероприятието „Писма в облаците: историята ми с Китай“
    По случай 75-годишния юбилей от основаването на Китайската народна република международният канал по китайски език на Китайската медийна група организира мероприятието „Писма в облаците: историята ми с Китай“ в рамките на целия свят, което ще продължи до края на август тази година. По време на мероп...