Император Юнлъ също използва Съкровищния флот на Джън Хъ, за да разшири китайската търговска система повече от когато и да е било, използва печатане с дървени блокчета, за да разпространява китайската култура, и използва армията си (особено кавалерията) за да разшири границите на Китай на север в Манджурия и на юг във Виетнам. През 1405 г. императорът назначава доверения си евнух Джън Хъ (1371 - 1433) като адмирал на гигантска флотилия от нови кораби, определена за международна търговска и дипломатическа делегация. Китайците се изпращали дипломатически мисии по суша на запад още по времето на династия Хан (202 - 220 г. пр. н. е.), и в продължение на векове са извършвали частна отвъдморска търговия по целия път до бреговете на Източна Африка (най-вече при династиите Сун и Юан), но преди никога не са извършвали търговска мисия, финансирана от правителството и в такива размери. През юли 1449 г., ойратският монголски вожд Есен Тайши започва нашествие в Китай. Главният евнух Уан Дзен насърчава император Джу Джичен (управлявал от 1435 до 1449 г.) да поведе лично силите си, за да се изправи срещу монголите след неотдавнашното поражение на Мин. Начело на армия от 50 000 души, императорът напуска столицата и оставя полубрат си Чен Уан като временен регент. На 8 септември, Есен разбива китайската армия и пленяват Джу Джичен - събитие, известно като „катастрофата в Туму“. Монголите задържат императора за откуп. Той обаче е осуетен, тъй като Чен Уан заема престола под името Джу Циюй и управлява от 1449 до 1457 г. Монголите са отблъснати, след като доверения на императора министър Ю Цян придобива контрол над въоръжените сили на Мин. Задържането на император Джу Джичен в плен се оказва безполезно за монголите, докато друг заема трона му, така че те го пускат обратно в Китай. Бившият император е поставен под домашен арест в двореца до преврата срещу Джу Циюй през 1457 г., известен като „Инцидентът при портата“. Император Джу Джичен си възвръща трона под новото име Тяншун и управлява до 1464 г. Повторното му управление се оказва изпълнено с трудности - монголските сили в рамките на военната структура на Мин продължават да предизвикват проблеми. На 7 август 1461 г., китайският генерал Цао Цин, начело на войските си от монголски произход, организира преврат срещу императора, страхувайки се да не е следващия в императорския списък на тези, които са му помогнали в „Инцидента при портата“. Бунтовническите сили на Цао успяват да подпалят западната и източната порта на Имперския град (загасени от дъжда по време на битката) и убиват няколко министри, преди в крайна сметка въстанието да се окаже потушено. Цао е принуден да се самоубие. Император Юнлъ организира пет големи офанзиви на север срещу монголите, но постоянната заплаха от монголски набези подтиква китайските власти в края на 15-ти век и през 16-ти век да укрепяват допълнително Великата китайска стена. Джон Феърбанк обаче отбелязва, че „това се оказва безуспешен военен жест, но ярко изразява манталитета на обсаден Китай“. Все пак, трябва да се има предвид, че стената не е замислена като чисто отбранително съоръжение - кулите й функционират по-скоро като редица от осветени стражеви постове и сигнални кули, които позволяват бързо предупреждение за настъпващите войски на врага. Източването на хазната след Имджинската война в Корея срещу японците е само един от многобройните проблеми на Китай по време на император Уанлъ (управлявал от 1572 до 1620 г.). В началото на управлението си, Уанлъ се заобикаля със способни съветници и прави добросъвестни усилия да се справя с държавните дела. Неговият Велик секретар, Джан Юджен, изгражда ефективна мрежа от съюзи с висшите служители. Въпреки това, след него няма никой достатъчно квалифициран, който да запази стабилността на тези съюзи. Висшите служители скоро се обединяват в съперничещи си политически фракции. С течение на времето, Уанлъ изоставя придворните дела и честите политически спорове сред министрите, като предпочита да остане зад стените на Забранения град и извън полезрението на служителите си. Учените в двора губят влиянието си в администрацията, а евнусите стават посредници между стоящия настрана император и служителите му. Всеки високопоставен служител, който иска да обсъди държавни въпроси, трябва първо да убеди могъщите евнуси с подкуп, за да може неговите изисквания или съобщения просто да бъдат предадени на императора. Император Хуну забранява на евнусите да се учат да четат или да участват в политиката. Без значение дали тези ограничения са спазвани с успех или не по време на управлението му, евнусите при император Юнлъ и след него вече управляват огромни имперски работилници, заповядват на войските и участват при назначаването и повишаването на длъжностни лица. Те разработват своя собствена бюрокрация, която е организирана паралелно на държавната, но не ѝ е подчинена. Въпреки че по времето на Мин има няколко диктатори евнуси, като Уан Джън и Лю Джин, прекомерната власт на евнусите не става очевидна чак до 90-те години на 16 век, когато император Уанлъ увеличава правата им над гражданската бюрокрация и им предоставя правомощия за събиране на провинциални данъци. Икономическа катастрофа През последните години на император Уанлъ и тези на двамата му наследници се разраства икономическа криза, центрирана около внезапно разпространилата се липса на главното обменно средство на империята: среброто. Филип IV (Испания) започва ограничаването на незаконната контрабанда на метала от вицекралствата Нова Испания и Перу през Тихия океан към Китай, в полза на пренасянето на американското сребро до испанските пристанища. През 1639 г., новото управление на Япония (шогунатът Токугава) спира почти цялата си търговия с европейските сили, което води до пресъхването на още един източник на сребро за Китай. Тези събития, станали приблизително по същото време, причиняват драматичен скок в стойността на среброто и плащането на данъци се оказва почти невъзможно за повечето провинции. Хората започват презапасяване с благородния метал, предизвиквайки рязък спад в съотношението на стойността на медта към среброто. През 1630-те години, наниз от хиляда китайски медни монети е на стойност една унция сребро; към 1640 г. те са равни на половин унция, а през 1643 г. - на само една трета от унцията. За селяните това е икономическа катастрофа, тъй като те си плащат данъците в сребро, а търгуват и продават реколтата си в мед. В началото на 17 век гладът също често се среща в северната част на Китай поради необичайно сухото и студено време.Това са ефекти от по-голям екологично събитие, понастоящем известно като „Малка ледена епоха“. Гладът, заедно с увеличените данъци, широко разпространеното дезертьорство сред военните, намаляващата система на облекчения (липса на натрупани запаси), природни бедствия като наводнения и неспособността на правителството да управлява предизвикват масова смърт сред населението и загуба на етични норми. Централната власт изпитва недостиг на ресурси и може да направи твърде малко, за да се смекчи последиците от бедствията. В Китай избухва и широко разпространена епидемия, която убива неизвестен, но относително голям брой хора. Правейки нещата още по-лоши, през 1556 г. се случва най-смъртоносното земетресение за всички времена - в провинция Шънси, при което загиват около 830 000 души. Възход на манджурите Джурченският племенен вожд Нурхаци (управлявал от 1616 до 1626 г.), който започва само с едно малко племе, бързо придобива контрол над всички манджурски племена. По време на японските нашествия в Корея през 1590-те години, той предлага да поведе своите племена в подкрепа на армиите на Мин и Чосон. Това предложение е отхвърлено, но за жеста му, той е удостоен с почетни титли от Мин. Осъзнавайки слабостта на китайците на север от границата им, той обединява всички прилежащи северни племена в района около родината си, както династията Джин (1115 - 1234) е правила това по-рано. През 1610 г. той прекъсва отношенията си с двора на Мин; през 1618 г. Нурхаци изиска данък от Мин като обезщетение за „Седемте оплаквания“, които е документирал и изпратил до двора на династията. Това всъщност е ефективно обявяване на война, тъй като Мин не са в състояние да плащат дан на бившия си васал. През 1636 г. синът на Нурхаци, Гуан Тайджи, преименува династията от Късна Дзин на Велика Цин в Шенян - град, завладян от цинските сили през 1621 г. и направен тяхна столица през 1625 г. Тайджи приема китайската императорска титла Хуанди и променя етническото име на народа си от джурчени на манджури. През 1638 г. манджурите побеждават и завладява традиционния съюзник на династия Мин - Чосон (Корея), с армия от 100 000 души. Малко след това, корейците се отказват от дълго поддържаната си лоялност към династията Мин. Красимира Иванова