Откритията на древен Китай полагат основите на модерната наука и съвременния свят

Китай е една от най-древните цивилизации и е известна със своите забележителни изобретения през вековете. Повечето от тях са допринесли за развитието на цялата човешка раса, а някой се използват и до ден днешен. Компас (2 в. пр. Хр. - 1 в. сл. Хр.) Компасът е просто устройство, което помага на човек да се ориентира за посоките. От момента на изобретяването му хората вече можели да определят правилния курс в безбрежното море и не се страхували, че ще се загубят в планина. Знаете ли обаче, че първият компас е изобретен в Китай преди повече от 2000 години? В древността китайците използвали компас, за да определят благоприятни места за изграждането на жилища или гробни могили. След това простото устройство навлязло в употреба в ежедневния живот, производството, военното дело, топографията, мореплаването и други сфери. Особено популярен компасът станал сред моряците. След това през арабския свят достигнал и Европа. Компасът оказал огромно влияние върху развитието на морската навигация в Европа и дори на развитието на цялата човешка цивилизация. Без компас Колумб едва ли би открил Америка. А знаете ли защо стрелката на компаса сочи юг? Земята представлява сама по себе си огромен магнит. Под влияние на земната магнитосфера единият край на стрелката на компаса показва юг, а другият - север. Първият компас - сънан (букв. преведено сочещ на юг) бил изобретен в епохата на Воюващите царства (475-221 г. пр. хр.). Той бил направен от естествен магнит и наподобявал по форма на лъжица. Този компас можел да се върти, поставен върху гладка глинена плочка. В свободно състояние дръжката на лъжицата сочела юг. Сънан обаче имал и някои недостатъци. Така например, той бил слабо намагнетизиран, а силата на търкане при въртенето му била голяма, което правело определянето на магнитния полюс не особено точно. Бил неудобен и за носене. По тези причини впоследствие за компаса започнали да използват въртяща се хоризонтално магнитна стрелка. Такъв е и днешният компас. Барут (11 в. сл. Хр.) Когато стане дума за барут, хората си представят обикновено взривове и други неприятни неща и не го свързват с думата „лекарство“. Защо обаче в Китай наричат барута „огнено лекарство“ (хуояо)? Оказва се, че първоначално барутът е бил не за военна употреба, а е имал отношение към лекарствените средства. Преди повече от 1000 години китайските императори и благородници мечтаели да бъдат вечно млади, затова наредили на група даоски монаси да създадат елексир на безсмъртието. Те вярвали, че с него ще могат да постигнат вечен живот. Разбира се, даоските алхимици не открили средство за безсмъртие, но в процеса на опитите забелязали, че сместа от селитра, сяра и прах от дървени въглища се възпламенява лесно. А в древен Китай селитрата и сярата се използвали при лечението на различни болести и тъй като смесени горели лесно ги нарекли хуояо (огнено лекарство). Впоследствие барутът започнал да се използва широко при направата на фойерверки, боеприпаси, както и за взривове в промишлеността и други сфери. Днес барутът е неразривно свързан с ежедневието на китайците. По време на Пролетния фестивал, сватби, откриване на фирми, предприятия и други тържества фойерверките са неизменна част. При откриването на Олимпиадата през 2008 г. количеството фойерверки, озарили пекинското небе, бе 3,8 пъти повече в илюминациите на всички предишни игри взети заедно. Тъй като барутът е леснозапалим, китайците често казват за някой, който се сърди, че е „ял барут“ и в думите му се усеща „мирис на барут“. Хартията (105 г. сл. Хр.) В миналото хората използвали материали като дърво, камък и кости, за да пишат. Около 2200 г. пр. Хр. древните египтяни откриват вид тръстика, от която може да се изработи лист, върху който може да се пише. Те натопявали във вода но няколко листа докато се залепят едно върху друго. Египтяните наричали този вид тръстика “Папирус“. Съвременната дума за хартия на английски език “paper“ произлиза от думата папирус. В древен Китай хартията е изобретена около 105 г. сл. Хр. от евнух на име Цай Лун, служещ в двора на император Хан Хъди. Съвременни проучвания сочат, че хартията е изобретена двеста години по-рано и била използвана във военното изкуство, но се приема, че Цай Лун първи е използвал кора от черничево дърво и плат, за да създаде лист хартия. По-късно добавя влакна от стари рибарски мрежи, коноп и парцали и подобрява качеството на хартията. Скоро тя става най-използваното средство за писане. Изобретяването на хартията оказва огромно влияние върху човечеството, като се разпространява в света чрез пътя на коприната. Подвижната печатарска преса и печатните книги (960-1279 г. сл. Хр.) По време на династия Тан (618-907) печатането с помощта на дървени блокчета или т. нар. ксилография вече било широко разпространена техника, но това бил много скъп и бавен начин за печатане на текстове. По време на династия Сун (960-1279) мъж на име Би Шънг (990-1051) изобретява подвижната печатарска преса, правейки печатането по-бързо и лесно. Той първо гравирал отделни йероглифи върху плочки глина и после ги изпичал, за да ги заздрави. Тези плочици с йероглифи се подреждали върху желязна плоскост така че да образуват текст, страницата се отпечатвала, след което плочките се изваждали и се използвали отново за печатането на друга страница. По-късно, през 1298 г. Уан Дзън подобрява техниката. Той издава 100 копия от книгата “Окръг Дзиндъ“, отпечатана с помощта на повече от 30 000 дървени плочици. Книгата съдържа над 60 000 йероглифа. През дванайсети век металните плочици изместват глинените, а за печатането на пари били използвани най-вече бронзови. Подвижната печатарска преса се разпространила светкавично в Европа и довела до разцвета на Ренесанса. По-късно тя станала популярна в целия свят.