Китай - огромно световно богатство на култура и цивилизация

Доц. д-р Антония Цанкова, ръководител на Катедра “Китаистика“ в СУ „Св. Климент Охридски“ пред в. “Китай днес“

Български и чуждестранни преподаватели на източните култури, религии и традиции неотдавна обмениха опит и мнения по различните аспекти на темата: „Пътят на коприната като връзка между цивилизациите“. Най-древният междуконтинентален път, свързващ Азия, Африка и Европа отдавна е символ на най-всеобхватното културно сътрудничество между Китай и останалия свят. Форумът, който бе организиран от Институт „Конфуций“ към СУ „Климент Охридски“, събра над 50 известни учени от България и чужбина. За неговата работа, за ролята на Китай и Изтока в съвременния свят и изучаването на китайския език и култура пред „Китай днес“ мнение сподели участничката в дискусиите доцент Антония Цанкова - ръководител на Катедра „Китаистика“ в СУ „Св. Климент Охридски“. - Доцент Цанкова, какви бяха измеренията в тематиката на конференцията „Пътят на коприната“? - Конференцията „Пътят на коприната“ се провежда вече за пети път в СУ „Климент Охридски и бе организирана от Институт „Конфуции“ в София. Тя се състои веднъж на две години. Обхваща широк кръг от теми, свързани с китаистиката и още по-широко със сферата на изтокознанието. В областта на китаистиката традиционно се включват панели, както чисто филологически - език, литература, духовна култура, философия, така и теми, свързани с междунаровдните отношения, икономическото развитие, новите глобални инициативи и ролята на Китай в тях. В нея участват специалисти от различни висши учебни заведения в България, както и колеги от чужбина. Участниците ъв тазгодишния форум бяха около 50 души и съответно изнесени бяха и толкова доклади. Тематичните секции включваха език и езикознание, история и археология, духовни традиции и култура. От българска страна участваха проф. Нако Стефанов, японист и изследовател на икономическото и социално развитие на страните в Азия, доц. Антония Цанкова, китаист и лингвист, ръководител на катедра „Китаистика“ към СУ „Св. Климент Охридски“, проф. д-р Милена Братоева, индолог и ръководител на катедра „Класически изток“, доц. д-р Гергана Петкова, японист и културолог, ръководител на катедра „Японистика“, доц. д-р Гергана Русева, ръководител на специалността „Индология“, доц. д-р Милена Йорданова от катедра „Тюркология и алтаистика“, както и редица други изследователи от БАН, УНСС, ПУ „Паисий Хилендарски“, ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ и др. Във форума участва също изтъкнатият китаист проф. дфн Александър Георгиевич Сторожук, ръководител на Катедрата по китайска филология в Санкт-Петербургския държавен университет. Киевският университет бе представен от доц. д-р Ярослава Шекера. Участваха и редица други чуждестранни учени, сред които доц. д-р Ян У от Факултета за изследване на китайската класика към Университета Жънмин в Пекин. Арменската академия на науките беше представена от старши изследовател д-р Агавни Арутинян от Института за Азиатски изследвания. - Интересно е да узнаем какви акценти имаше в дискусиите и какви изводи бяха направени в научните доклади и изследвания за „Поясът и пътят“, както и за по - новата китайска инициатива за нашия регион „16 + 1“? - Да, наистина тази тема бе във фокуса на вниманието, защото през последните години тя се открои във връзка с интензивното лансиране на тези две инициативи на Китай, в които се включиха много страни. Затова и на конференцията тя беше сериозно застъпена. Изказани бяха гледни точки за възможностите на тези инициатива в региона на Балканите и България, включително в секторите на енергетиката и туризма. Бяха дискутирани и различни гледни точки и перспективи, предизвикателствата, вариантите за сътрудничество между страните в инициативата „Един пояс един път“, както и инициативата „16 + 1“, която с неотдавнашното присъединяване на Гърция става „17 + 1“. Подчертано бе, че китайските инициативи се оказват много практични, добре работещи и насочени към взаимната полза за всички участници в тях. - Тази година се навършват 70 години от установяването на дипломатическите отношения между България и КНР. Затова да Ви попитам с какви прояви освен с приключилата конференция Софийският университет ще отбележи тази важна за двете страни годишнина? - Наистина този юбилей е много важен за българо-китайските отношения. Освен конференцията „Пътят на коприната“, организирана от Институт „Конфуций, катедра „Китаистика“ към СУ „Св. Климент Охридски“ ще проведе специална международна научна проява през есента, която ще бъде конкретно посветена именно на установяването на дипломатическите отношения между България и КНР преди 70 години. Това ще бъде голямо академично събитие. По други линии също ще има различни чествания, изложби, концерти и различни прояви. - Колко студенти се обучават в катедрата? - Студентите в специалността „Китаистика“ се увеличават, като през последните години броят им е между 20-25 души новоприети годишно. Радваме се на много мотивирани, търсещи и умни студенти, които намират много добра реализация. Някои от тях още по време на следването през последните курсове биват търсени за работа. Малко ни е мъчно заради това, тъй като с такива ангажименти те губят част от времето си, което биха могли да посветят на академични занимания. Като цяло завършилите наши възпитаници реално нямат никакви проблеми с намирането на работа, те дори могат да си позволят известна капризност в избора на работно място. Но това важи за тези, които са положили необходимите усилия, за да бъдат на едно достойно ниво за работа като професионалисти. - Интересно е кога и как се е появил и Вашият интерес към Китай, как сте се образовали и достигнали до сегашната позиция ръководител на катедрата „Китаистика“? - Моят интерес към Китай в началото беше чисто идеалистичен. Още като ученичка усещах някакво вътрешно привличане към Изтока като цяло, без да имам много информация за източните страни, но чувствах желанието да се запозня по-задълбочено с този интересен регион на света. Започнах да проучвам какви са възможностите това да се случи, как мога да уча такава специалност и към коя страна да се насоча. - И как се реализира мечтата Ви? - За мой късмет и щастие се случи така, че тогава беше възстановен обменът на студенти между България и Русия. Посъветваха ме близки хора да се опитам да следвам източна филология в Санкт-Петербургския университет, който има много добри традиции и много силна академична школа в изтокознанието и езикознанието. Така след явяването ми на конкурс бяха приета в Санкт-Петербургския университет по специалността китаистика. Наистина там моето желание и моите очаквания бяха не само оправдани, но и значително надминати. Защото това, което се разкри пред мен като знания, възможности, като академична среда и изследователски традиции многократно надмина всички очаквания в процеса на обучението. Аз наистина се потопих в едно огромно, необятно море от знания и духовни преживявания в изучаването на китайския език и култура, в опознаването на Изтока като цяло. Бях попаднала в една много силна научна школа и завладяваща академична атмосфера в Санкт-Петербургия универистет. Това спомогна да се формира и афинитетът ми към изследателската и преподавателската работа в областта на китаистиката. След завръщането си в България започнах работа като преводач, а след известно време и като преподавател и докторант в СУ „Св. Климент Орхидски“. И така постепенно се изградих като изследовател и преподавател в българската китаистика. - Да пожелаем на вашите студенти същия успех в китаистиката. - Да, и аз им пожелавам да реализират своите желания и мечти, свързани с Китай и с Изтока, защото тези специалности наистина дават безкрайни възможности за развитие и духовно израстване. Това е едно огромно световно богатство на културата и цивилизацията, което за нас остава все още далечно, но е хубаво да знаем и да имаме предвид, че Изтокът ни дава една голяма част от световната култура. Не е тайна за никого, че в момента погледът ни към света е много европоцентричен, което оставя азиатските страни в една периферна позиция. Редно е обаче като граждани на света да гледаме и към Изтока. Според мен би било редно не само Китай, но и всички източни цивилизации да бъдат представени в системата на българското образование, защото изучавайки световната история, учениците нямат представа какво се е случвало в древността, Средновековието и в по-ново време в Китай, Индия, Япония, в арабските и други страни с богата история и култура. Защото великите цивилизации на Изтока наистина представляват важна част от световната история и липсата за знания за това ни ощетява. Дори едно по-общо представяне на тази част от света би запълнило голяма празнина в знанията на учениците и въобще на цялото ни общество. - Вестник „Китай днес“ се опитва да прави именно това със средствата на журналистиката и публицистиката, така че да запълваме недостига на актуална и по-широка информация за Китай и Изтока. - Да наистина. Благодаря Ви за това. Интервюто взе: Любомир Михайлов