Ще продаваме в Китай повече, ако сме максимално актуални

Центърът за селскостопанско сътрудничество „16 плюс 1“ в София създава логистични хъбове и павилиони за електронна търговия

Васил Гелев е изпълнителен директор на открития през 2015 г. към МЗХГ Център за насърчаване на сътрудничеството в селското стопанство между Китай и страните от Централна и Източна Европа (ЦНСССКЦИЕ). Завършил е международни отношения в УНСС, учил е право в Германия. Като експерт е консултирал китайски компании за пазарите в Централна и Източна Европа. В интервю за „Китай днес“ той разказа за дейността на Центъра през 2018 г. и перспективите пред селскостопанското сътрудничеството и търговията в рамките на многостранната инициатива „16 плюс 1“. - Г-н Гелев, кои са акцентите и резултатите на Центъра през изминалата 2018-а? - Проведохме шестата среща на Консултативния съвет на Центъра, чийто председател съм аз, за координиране на работата си по поставените цели в развитието на сътрудничеството между страните от Централна и Източна Европа и Китай. В него участват представители на всичките 17 държави. Открихме логистичен хъб на територията на град Шънджън в Китай, с което изпълнихме договореностите на правителствените ръководителите на Китай и страните от ЦИЕ, постигнати през юни м. г. на срещата в София. Целта е подпомагане на нашия проект за изграждането на „16 плюс 1“ логистични хъбове и павилиони за електронна търговия със селскостопански и други продукти. Това са двете стратегически цели, които постигнахме през 2018 г. като инфраструктура: логистичният хъб на територията на Китай и офис за връзки и павилион „16 плюс 1“, който се оперира от нашия Център в Нинбо. Този китайски град е определен от китайския премиер Ли Къцян за пилотен на инициативата „16 плюс 1“. - Защо и как България беше избрана за създаването на тази селскостопанска структура на „16 плюс 1“? - Всяка от страните от ЦИЕ е домакин на определен механизъм. През 2014 г. чрез усилията на българското правителство успяхме да спечелим домакинството на механизма по селско стопанство с подкрепата и на останалите държави. - Какви за акцентите в селскостопанското сътрудничество във формата „16 плюс 1“? Непрекъснато се говори за инициативата „Един пояс, един път“, а „16 плюс 1“ остава в сянка като че ли. - Форматът „16 плюс 1“ често е наричан „малкото братче“ на инициативата „Един пояс, един път“, но той проработи преди инициативата на Китай „Един пояс, един път“. Успехът на „16 плюс 1“ в една или друга степен обосновава създаването на „Един пояс, един път“ като проект на Китай за насърчаване на търговско-икономическите отношения между държавите в международен мащаб. Това прави продуктите от тези страни разпознаваеми. По отношение на селското стопанство координираме връзките между държавите на ниво министри. - Китай е най-големият в света производител на селскостопански стоки. Какви перспективи открива това за износа на страните от ЦИЕ? - През 2018 г. в рамките на проведената Седма среща на правителствените ръководители в София официално беше стартиран проектът на китайската държавна компания „Тиендзин нонкън“ за изграждане на модерна експериментална зона за селскостопанско сътрудничество на „16 плюс 1“, която да показва постиженията на Китай в селското стопанство и възможностите му на централно- и източноевропейските пазари. - Къде се намира тази база? - В районите на Ямбол и Първомай са определените площи. Нашият Център разработи и започна изпълнението на този проект още през 2016 г. Анализирахме какво от Китай би било интересно за българските производители и колегите им от Централна и Източна Европа. Откроихме няколко стратегически култури, които биха могли да намерят приложение на пазарите в ЦИЕ. Това са хибридният ориз от Чанша, създаден от известния китайски проф. Юан Лонгпин, и хибридно просо. През тази година предстои да започнем сътрудничество с производители на земеделска техника. - Освен за развитието на търговията със селскостопански стоки Китай прави ли инвестиции в България и другите страни от „16 плюс 1“? - Китай помага в много аспекти и по много линии. На първо място са преките инвестиции, които идват от Китай. През последните години в нашето селско стопанство са инвестирани над 30 милиона долара. Успоредно с това Китай е огромен пазар за селскостопанските стоки от ЦИЕ. Така че сътрудничеството за намиране на нови пазари, какъвто е китайският, е изключително важно за икономиката на всяка от страните. Постиженията на китайското селско стопанство са безспорни. Затова по отношение на сортовете, обмяната на опит, добрите практики и сътрудничеството в научната област от нас се извършват активни дейности. - Какви нови идеи ще реализира Центърът за насърчаване на сътрудничеството в селското стопанство между Китай и страните от Централна и Източна Европа? - Идеята е през 2019 г. да се засили сътрудничеството в науката. Вече има подписани редица споразумения с китайски вузове за обмяна на опит. Такива договорености имат Селскостопанската академия, Аграрният университет в Пловдив, Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол към МЗХГ. Сътрудничеството се развива по много линии. - Какъв дял заема българският износ за Китай в сравнение с износа на други страни? - Малък все още, но последните години усилено работим да променим това. Споменах, че открихме логистичен хъб, с което се цели именно съкращаване на веригата на доставка, за да стане продукцията от ЦИЕ по-достъпна до китайския потребител. - Кои са най-разпознаваемите български стоки в износа ни за Китай сега? - Вината, от които през 2018 г. от България в Китай са внесени 1,2 милиона бутилки. Това е рекордно увеличение от 130%, като по този внос сме водещи сред страните от ЦИЕ. След 2015-2016 г. благодарение на нашите проекти направихме България наистина по-разпознаваема в Китай. Успешно се търгуват вече и български продукти с маслодайна роза, които също са сред най-разпознаваемите на китайския пазар. - През 2019 г. какви инициативи готви ЦНСССКЦИЕ? - Активно продължаваме дейността по развитието на логистичните хъбове. Защото е изключително важно да разширим партньорската си мрежа и в Китай, и в страните от ЦИЕ. Хъбът в Шънджън е само начало. Така се опитваме да преодолеем пречките в търговията. - Китайската страна предприема ли мерки за търговски улеснения и за разширяване на вноса? - От 1 януари в Китай влезе в сила нова регулация за електронна търговия - значително се облекчава вносът на редица продукти. Развитието на електронната търговия и достигането на повече продукти от ЦИЕ до крайния китайски потребител ще бъде един от фокусите на нашата дейност през 2019 г. Планираме през юни да участваме в Нинбо за първи път като Център на „16 плюс 1“ в петото издание на Форума за инвестиции и сътрудничеството между Китай и страните от ЦИЕ. В областта на тясното специализиране през май планираме форум за стартиране и развитие на шафрановата индустрия в България и страните от ЦИЕ. Китайският президент Си Дзинпин обяви инициатива за внос и разпространение на шафранови луковици в Китай. Пред България се открива възможност и за възобновяване на бубарството, пак по линия на вече сключени споразумения с китайски университети в провинция Джъдзян. - През декември 2018 г. бе отбелязана 40-ата годишнина от началото на реформата и откритостта в Китай, които отвориха страната за света. В духа на тази отвореност, рожба на която е и инициативата „16 плюс 1“, какво трябва да направи Центърът за най-ефикасното използване на големите възможности в търговията с Китай? - Да бъдем максимално актуални! Страните от ЦИЕ трябва да се движат в крак с Китай, за да можем да отговорим на техните големи изисквания за качество на продукцията, разумни цени и безопасност на храните. По този начин производителите от Централна и Източна Европа ще могат да предложат и продадат все повече стоки на огромния китайски пазар. Интервюто взе: Любомир Михайлов Фото Веселка Венкова

Още от броя
  • Двама български национали и звезда на ЦСКА с примамливи оферти от клубове в Китай
    Двама български национали - Тодор Неделев и Галин Иванов, както и бразилската звезда на ЦСКА Мауридес получиха примамливи оферти от китайски клубове. В офиса на Ботев (Пловдив) е пристигнало официално предложение за халфа Тодор Неделев. То идва от Шъдзяджуан, твърди китайското издание SinaSports. Тр...
  • Камен Златков спечели слалом на олимпийското трасе в Тайуо
    Супермодерните съоръжения предоставиха на всички скиори отлични условия да разкрият своите възможности, заяви българският алпиец Българинът Камен Златков се представи много силно по време на състезанията за Континенталната купа по ски - алпийски дисциплини, които се проведоха на олимпийските писти в...
  • Утай - една от четирите свещени планини на будизма
    В Китай има четири свещени будистки планини, които са свети места на будизма в света. Те са с много дълга религиозна и културна история. Това са планините Утай в провинция Шанси, Путуо в провинция Джъдзян, Дзюхуа в провинция Анхуей и Ъмей в провинция Съчуан. Според легендата всяка от тях е място на...
  • Над 100 нови местно разработени лекарства
    Общо 117 нови лекарства, разработени от китайски учени, са били сертифицирани благодарение на подкрепата на мащабен национален проект, заявиха здравни служители миналата седмица. Според Ю Дзиндзин, който отговаря за фармацевтичните политики на Националната здравна комисия, това означава, че китайски...
  • Принципи на традиционната китайска медицина
    Краят на старата и началото на новата календарна година е време, когато правим равносметки за миналото и планове за бъдещето. Ако една от целите ви през настоящата година е свързана с грижите за здравето, може би следните съвети на традиционната китайска медицина ще ви бъдат от полза. Някога в древн...
  • Шанхай - Перлата на Изтока
    Шанхай, един от четирите града на централно подчинение в КНР, е най- мащабният мегаполис в Китай и най-голямото морско пристанище в света. Намира се в делтата на река Яндзъ. От малко рибарско селище той се превръща във важен финансов и културен център на страната. Интензивното му развитие започва сл...
  • Първи кълнове на памук на Луната
    (Синхуа), 15 януари. Едно от семената на памука, пренесени на Луната от китайската сонда „Чан'ъ-4“, е първото, покълнало на нашия Земен спътник, според учените от мини - биосферния експеримент. Професор Се Дзънсин от университета Чонцин и главен проектант на експеримента казва, че контейнерът, монти...

Мегаполисите на Китай

           ©2019 Китай днес