С голям успех приключи историческата китайска мисия на обратната страна на Луната. На 11 януари сондата „Чанъ-4“ и луноходът „Юту-2“ си направиха взаимно снимк, съобщи агенция Синхуа. По този случай ЦК на ККП, Държавния съвет и Централната военна комисия изпратиха поздравителен адрес до екипа на програмата. В него се отбелязва, че изследването и използването на Космоса за мирни цели е обща мечта на човечеството. Успехът на сондата „Чанъ-4“ маркира нова отправна точка в 4-тия период на китайския проект за изследване на Луната и космическото пространство. „Надяваме се всички учени в тази област да продължават да работят, както сега, и да постигнат още по-големи успехи“, се казва още в адреса. Китайската сонда „Чанъ - 4“ кацна успешно на предварително избраното място на обратната страна на Луната - 177,6 градуса източна дължина и 45,5 градуса южна ширина, след което изпрати снимки от тази, досега неизследвана, тъмна част на земния спътник. Реализирана бе не само първата комуникация от там, но бяха извършени изследвания и бяха взети проби от лунната повърхност, проведени бяха научни експерименти с растения и направени и други важни за космическата наука неща. Така бе открита нова страница в проучването на Луната и Космоса и разгадаването на техните тайни. Китайската лунна програма, носеща името на митичната богиня Чанъ, започна през 2004 г. Тя включва полети в орбита около естественият спътник на Земята, меко кацане на Луната, извършване там на научни експерименти и доставяне на лунен грунт на Земята. Според китайски експерти на този етап в рамките на програмата са постигнати пет големи успехи. Това са действията на сондите „Чанъ-1“, „Чанъ-2“, „Чанъ-3“, „Чанъ-4“ и изпитателния апарат „Чанъ-5“. Китай извършва изследванията на Луната в рамките на международно сътрудничество, отбелязва Синхуа, позоваваща се на данните на Държавното космическо управление на Китай. В научноизследователските проекти участваха и други държави и организаци. В експерименталната програма на „Чанъ-4“ бяха използвани германски детектор за неутронно излъчване и шведски детектор с неутрални атоми. Устройствата бяха поставени в сондата и лунохода, информираха представители на китайското космическо управление. Събраните от тези детектори данни бяха предадени към Земята с помощта на спътникът-ретланслатор „Цюецяо“ /Спешен мост/, който бе изведен в орбита около Луната през май 2018 г. за създаване на връзка между нея и обратната страна на земния спътник. Сондата, спътникът-ретранслатор, както и въртящият се около Луната миктроспътник, бяха пусната в Космоса в рамките на проекта „Чанъ-4“ с всичките им полезни товари и техники, разработени по линията на международното сътрудничество. Така проектът „Чанъ-4“ даде големи възможности и на учени от различни страни да обединят опита си в изследването на Космоса. На борда на спътника-ретранслатор „Цюецяо“ се намира и холански радиодетектор за откриване на сигнали с ниска честота. Радиоизотопният източник на топлина в луноходът е плод на сътрудничество с руски инженери. Тази система е предназначена за осигуряване на нормално състояние на апарата по време на лунната нощ, когато минималните температури достигат до 180 градуса под нулата по Целзий. Тази нощ продължава приблизително 14 земни дни. За мониторинга и контрола на мисията важна роля изигра построената от Китай на територията на Аржантина наземна станция. Подкрепа на Китай оказа и наземната станция на Европейската космическа агенция. Разработената в Саудитска Арабия камера, която се намира на борда на спътника „Цюецяо“ фиксира и предаде към Земята през юни миналата година изображения на Земята и нейния естествен спътник Луната. Американската агенция NASA също обсъди с Държавното космическо управление на Китай сътрудничеството в изследванията на Луната и дълбокия Космос. Двете страни заедно работиха по въпроси, свързани с прилуняването на китайска та сонда на Луната. САЩ споделиха с Китай данни за лунната орбитална сонда LRO, а китайската страна предостави на САЩ информация за времето и мястото на кацането на „Чанъ-4“. Китай ще продължи да изследва Луната и да развива своята лунна програма, заяви академик У Вейжен от Китйската инженерна академия, съобщи агенця Синхуа след приключването на мисията на „Чанъ-4“. „Ние разработваме план за четтвъртата фаза на програмата, включващ мисии в полярните региони на Луната, посочи ученият и съобщи.че Китай възнамерява да построи научна база в Южно-полярния район на Луната. „Луната е мистичен свят за нас. Ние носим отговорност за изследването и опознаването й.“, добави академикът. Сензационната китайска мисия „Чанъ-4“ на обратната страна на Луната и нейните етапи бяха важна новина за световните медии, които подчертаваха забележителните бързи успехи на китайската наука в изследванията на естественият спътник на Земята и на Космоса. Впечатление направи и съобщението от Пекин, че китайските учени планират и мисия до „червената планета“ Марс през 2020 г.