Чаят - елемент на китайската цивилизация

Драги читатели, в 12 -ти брой ви показахме четири от големите изобретения на древен Китай, но те далеч не изчерпват всичко, което тази източна цивилизация е дала на света. В следващите няколко броя ще ви представим някои от китайските изобретения от епохата преди династията Шан (преди 1550 г. пр. н. е.), а именно един от най-ранните периоди, за които има сведения. Династията Шан се приема за първата официална династия на Китай, тъй като тя е първата, за която има писмени източници. Империята Шан е владеела земите по долното течение на река Хуанхъ (Жълтата река). Съществувала е в периода между 1550-1046 г. пр. н. е. и дава голям тласък на развитието на китайската цивилизация. Преди нейното основаване, обаче китайците вече имат множество бележити изобретения, сред които алкохолът, камбаната, дървеният ковчег, съдините за готвене и занаятчийските съдове, кладенците, огнеупорните тухли, обработката на нефрит, лакът, отглеждането на просо, греблото, триъгълното рало, каменната мелница, култивирането на ориз, солниците, коприната, соята, нудлите (спагетите), чаят, хвърчилото и много много други. В този брой ще ви запознаем с историята на чая, толкова важен не само заради чудесния му вкус и лековитите му свойства, но и заради важната му роля определила до голяма степен съдбата на Китай и Европа през вековете на Великите географски открития. Съществуват много легенди за откриването на чая. Една от тях разказва, как докато почивал в гората, великият Шън Нун си приготвил да пие гореща вода, но едно листо паднало в нея и така той без да подозира за пръв път опитал чай. Друга легенда гласи, че докато търсил ядивни растения и билки в гората, Шън Нун успял да се отрови 72 пъти, но точно преди да умре листо паднало в устата му, той го сдъвкал и оживял. По този начин той открил лечебните свойства на чая. Всъщност чая не лекува отравяния, но легендата за това как Шън Нун, митичната личност показала земеделието на китайците, открива чая само показва колко важен е той за китайската култура и цивилизация. Научни изследвания показват, че чаят е бил култивиран в Китай преди 6000 години, 1500 години преди построяването на пирамидите в Гиза. Чаените дървета, които растели тогава са идентични на тези, които растат днес, но начинът на консумиране е различен. В древността чаените листа са били консумирани като зеленчуци или готвени със зърнени каши. Чаят се превръща от ястие в питие само преди 1500 години, когато хората осъзнават, че с топла вода чаените листа придобиват много по-богат вкус и аромат. През времето на династия Хан (206-220 г. пр. н. е.), чаят става част от китайската медицина и от всекидневния живот. След хиляди години на опити за приготвянето на чай се установява следният метод: чаените листа се затоплят, след това се разделят на топчета, стриват се на прах, смесват се с вода и по този начин създавали питие наречено моча. Моча става толкова популярен, че създава една характерна китайска култура в приготвянето и пиенето на чай, която става обект на поезията и научните изследвания. Той се превръща в любимото питие на императори и хора на изкуството. Те често рисували върху пяната на чая, подобно на рисунките в чашите кафе днес. През девети век, по време на управлението на династията Тан, японски монах занася първото чаено дърво в Япония, което води до установяването на чаена култура в тази страната и създаването на японската чаена церемония. През 14-ти век, по време на династия Мин, Китай все още държи монопола върху чая, което го прави един от трите ключови китайски продукти за износ, заедно с порцелана и коприната. Всичко това придава огромно международно влияние на Китай още повече в началото на 17-ти век, когато датчаните внасят големи количества чай в Европа. Смята се, че основна роля за разпространението на чая във Великобритания изиграла Катарина де Браганса - португалка, омъжена за британския крал Чарлз Втори. Тя въвела модата през 1661 г. за пиене на чай сред английската аристокрация. По това време Великобритания разширява своите колониални владения и се превръща в световна сила, което дава тласък на разпространението на чая по света. През 18-ти век цената на чая в Европа надвишавала десет пъти цената на кафето, а чаеното дърво все още се отглежда само в Китай. Търсенето било толкова голямо, че в следствие на конкуренция между различните доставчици на чай, бил създаден най-бързият кораб по онова време, т. нар. клипер. Отначало Великобритания плаща за всичкия този чай в сребро, но след като това стопило запасите на короната, британците започнал да купуват чай, предлагайки в замяна друг продукт - опиумът. Това създава огромен проблем в Китай, тъй като с течение на времето над 40% от населението става зависимо от този наркотик. Тогава, през 1839 г. китайски чиновник, с одобрението на имперския двор на Китай, заповядал на хората си да унищожат огромни количества опиум, за да се противопостави на английското влияние. Това води до първата Опиумна война по бреговете на Китай, като през 1842 г. династия Цин трябва да отстъпи - принудена е да търгува в неизгодни условия и да отдаде пристанище Хонконг на британците. Това отслабва глобалното положение на Китай за повече от век. Интересен факт е, че британската Източно индийска компания, за да установи още по-голям контрол над пазара на чай, наема ботаника Робърт Форчън да открадне чаени дървета от Китай. Той се преоблича като китаец и пътува до планинските чаени райони, като накрая успява да изнесе чаени дървета през Индия. Оттам чаят се разпространява, способствайки установяването му на световния пазар като стока за ежедневна употреба. Днес чаят е втората най-консумирана напитка в света, след водата и има толкова начини за приготвянето му, колкото и култури по света. Галина Тончева

Още от броя
  • Ефективна борба с тероризма
    На 9 юли постоянният представител на Китай в ООН Ма Джаосю заяви, че борбата с тероризма и екстремизма в Китай ефективно контролира появата на терористични дейности, в максимална степен гарантира правото на живот, на развитие и други основни права на народа. Същия ден, Съветът за сигурност при ООН п...
  • Повече чужди инвестиции през първото полугодие
    По данни на китайското Търговско министерство, през първата половина на годината Китай е привлякъл чуждестранни инвестиции на обща стойност 478,33 милиарда юана, което представлява ръст от 7,2% спрямо същия период на 2018 г. Инвестициите за юни бележат увеличение от 8,5% в сравнение с месец май, и с...
  • Четвърта годишна среща на АБИИ в Люксембург
    Четвъртата годишна среща на създадената от Китай Азиатска банка за инфраструктурни инвестиции (АБИИ) се проведе в края на миналата седмица в Люксембург. В нея участваха над 1000 нейни служители, представители на членовете ѝ и партньорски институции, както и бизнес лидери и експерти. В речта си на це...
  • Между България и Китай има поле за сътрудничество в редица области, коментира Цвета Караянчева
    Между България и Китай има поле за сътрудничество в редица области, сред които образование, инфраструктура, стратегически проекти, заяви днес председателят на Народното събрание Цвета Караянчева, която се срещна с члена на Политбюро на 19-ия ЦК на Китайската комунистическа партия Ли Хунджун, който е...
  • „Златно мляко“ срещу всички болести
    Ако имунитетът ви е отслабнал, ударите се, настинете или не спите спокойно, първото нещо, което ще ви препоръчат в Азия е да пиете топло мляко с куркума, напитка, която през последните години се прочу на Запад като „златно мляко“. Твърди се, че тя е отлично домашно средство за всеки, който се нуждае...
  • Китай осъди критиките на САЩ спрямо проекта на ZTE в Аржентина
    Относно обвиненията на САЩ срещу китайската корпорация „ZTE“, вчера говорителят на Външно министерство Гън Шуан призова Вашингтон обективно да се отнася към сътрудничеството на Китай с Латинска Америка и да не вреди на местното развитие. Съобщено бе, че през март „ZTE“ и аржентинската провинция Жужу...
  • Расте броят на дарителите чрез интернет
    Все повече китайци са готови да подкрепят благотворителни каузи, след като дигиталните технологии превърнаха филантропията в по-лесно и забавно занимание, сочи доклад на фондацията “Тенсент“. До месец май т. г. фондацията “Тенсент“ е получила над 230 милиона дарения на стойност около 5,4 милиарда юа...
           ©2019 Китай днес