Характерът на монголците се обуславя и от обичаите, свързани с конкретен цвят

обширната степ във Вътрешна Монголия живеят главно номадски монголци. Под белите облаци се простира необятната степ, из която тук-там се виждат бели юрти. Около тях пасат стада бели овце. Това е картина на номадския живот на монголите. От нея разбирате, че всекидневието и религиозната им дейност са свързани неразривно с белия цвят. От горепосоченото описание ще разберете, че вродената обич на монголците към белия цвят е закърмена под въздействието на околната среда и на вероизповеданието, както и на редица легенди за дадената националност. Монголите живеят главно в обширната степ на Северен Китай, територия с дълъг зимен сезон и голям студ. Накъдето и да хвърлим поглед, се вижда бял сняг. От една страна, белият цвят е символ на студа, а от друга - символ и на белотата и чистотата. Монголците никога не усещат дискомфорт от студа, а обратно, те го смятат за символ на родоначалника и на небесния бог, издигнат в култ. Сред монголците е разпространено преданието за произхода на родоначалника на дадената националност. Монголското момиче Сажна разяснява преданието така: „В първата книга за историята на монголите, издадена на местния език, са включено някои от древните предания, според които монголската националност е рожба от кръстосване на небесния вълк и белия елен. Затова монголците сами се смятат за потомци на посочените два вида животни“. Физиолозите смятат, че белият цвят като неутрален може да осигури физиологичния баланс на зрението. Зрителният орган е много по-чувствителен към него, отколкото към другите цветове. Това значи, че бялото е много привлекателно. Освен това то символизира чистота, светлина и справедливост. Професор Хъ Синлян от Института за национални въпроси при Академията на обществените науки обясни така: „От гледна точка на културата, някои обичаи и нрави също оказват влияние върху националната култура. Това е свързано и с определен цвят, издигнат от монголците в култ, например кравешкото и агнешкото мляко и палатките са изцяло от бял цвят.“ Професор Хъ изтъкна, че характерът на монголците се обуславя и от обичаите. В резултат на това се формира открит и буен характер на хората от тази националност. Мотивирани от усета за естетика, те мечтаят за географска обширност и великодушие, естествена обстановка, тишина и покой. А белият цвят със свойствата си като хладнокръвие, спокойствие и чистота отговаря на естетиката им и се харесва на монголците. Култът на местните жители към белия цвят се вижда и във всекидневието им. Например при поклонение пред бога и при посрещане на гости те често поднасят чисто бяла лента от коприна като подарък, наричана Хада, както и бяла купичка с бяло кобилешко мляко. Монголците обичат особено бели коне и камили и ги смятат за талисмани, които могат да им донасят късмет и имот за семействата им. От палатките на местните хора също може да се види култът им към белия цвят. Палатките им обикновено са в бял цвят. Такива бели палатки и стада са в хармония. Освен това известният политически и военен деец на монголците Чингис хан оставя осемте бели палатки като светини за потомците си.