Жъуапу е вид струнен музикален инструмент, който е много обичан в Китай. Той се появява около 14-и в., т. е. вече има над 600-годишна история. По онова време, племената, населяващи Синдзян, осъществяват оживени икономически и културни контакти с останалата част на страната и чужбина. На основата на съществуващите изначално местни музикални инструменти, уйгурите заимстват предимствата на чужди инструменти и създават група от нови струнни инструменти. Най-представителният от тях е жъуапу, който е разпространен и до наши дни. Жъуапу е изработен основно от дърво и се отличава с особена външна форма - има удължен гриф, който е извит в най-горната си част и резонаторното тяло е с форма на полусфера. Съществуват жъуапу с 3, 5, 6, 7, 8 и 9 струни, като обикновено с най-външната струна се свири основната мелодия, а останалите служат за резонанс. Жъуапу има звънък глас, ясен, своеобразен и с голяма изразителност звук. Той може да свири соло или да се съчетава с други инструменти.