Пангу разделя небето от земята - китайски мит за сътворението на света

Според легендите, в много стари времена, небето и земята били едно цяло и цялата вселена била като едно яйце, в което всичко било хаос и тъмнина, без посоки. Но в това яйце се зародил един велик герой, който впоследствие разделил небето от земята. Пангу прекарал цели 18 000 години в яйцето и най-накрая се събудил от дълбокия си сън. Той отворил двете си очи, но видял само тъмнина, усетил голяма горещина и задуха. Той решил да се изправи, но черупката на яйцето държала така здраво тялото му, че даже не могъл да си протегне ръцете и краката. Пангу много се разярил и сграбчил големия чук, който се намирал вътре, ударил със сила и се чул само едно мощно оглушително звънтене и яйцето се разчупило. Леките пари от него веднага литнали и се превърнали в небе, а тежката и мътна материя паднала надолу и оформила земя. След като разделил небето и земята, Пангу много се зарадвал, но понеже се страхувал, че те пак ще се съберат заедно, с глава подпрял небето, а с крака стъпил на земята. Но той променял по 9 пъти на ден и пораствал с един джан. Така и небето и земята се раздалечавали с един джан. Така минали общо 18 000 години. Пангу вече се превърнал във великан, стъпил на земята и опиращ с глава в небето и тялото му било дълго 90 000 ли. След още много години небето и земята се установили здраво на едно място и нямало възможност те да се съберат отново заедно. Пангу се успокоил, но вече бил на края на силите си и голямото му тяло паднало на земята. Малко реди да умре тялото му се претворил. Лявото му око се превърнало в яркото слънце, дясното му око - в сребърната луна, последният му дъх станал на вятър и облаци, последният му глас - на гръмотевици, а косата и брадата му - на блещукащите звезди. Главата и ръцете - на четирите посоки и високи планини, кръвта - на реки и езера, вените и сухожилията - на пътища, месото и мускулите - на плодородна земя, кожата и малките косъмчета - на треви и дървета, зъбите и костите - на злато, сребро, мед, желязо и на скъпоценни камъни, потта му - на дъжд и роса. От тогава светът съществува такъв, какъвто е.