Цин е най-древният китайски музикален инструмент, който се отличава с простота и красива изработка. Той има много дълга история, която води началото си още от епохата на матриархата, като тогава се наричал и “шъ“ - „камък“ или “няоциу“ - „пееща топка“. По онова време, хората са се занимавали главно с лов и риболов, а като си почивали, са удряли камъни един в друг, маскирали са се като животни и танцували. Тези камъни са и основата на появилия се по-късно ударен инструмент цин. Цин отначало се използва за забавления, а по-късно, започва да се употребява и при военни действия и религиозни ритуали. Според различното си предназначение, има различни видове инструменти - специален цин, който се използва при императорските ритуали за преклонение пред небето, земята и предците, и пиенцин, който представлява няколко цин наредени заедно и закачени на специална поставка, за изпълнения на дворцова музика. Преди 2000 г. използването на Цин достига апогея си. През 1978 г. в провинция Хубей, археолозите откриват древна гробница, датирана отпреди 2400 години. В нея са намерени различни музикални инструменти, като биенджун, биенцин, струнния цин, флейти, барабани и др., общо 120 броя артефакти. Измежду тях, има 32 инструмента цин, които са закачени на бронзова поставка. Камъните са от нефрит и варовик и имат много ясен звук. За съжаление, повечето са напукани и счупени и не издават звуци.