Един човек на име Хъ от царство Чу намерил много рядък нефрит, който още не бил обработен и решил да го подари на владетеля Ли. Владетелят Ли извикал майстор да види камъка и майсторът казал: “Това е обикновен камък!“. Владетелят решил, че Хъ е мошеник и заповядал да му отрежат левия крак. След като владетелят Ли починал, на престола се възкачил владетеля У. Хъ пак дошъл да му подари камъка, но пак се повторила същата история и му отрязали и десния крак. След като владетеля У починал, той бил наследен от владетеля Уън. Хъ прегърнал камъка в подножието на планината и плакал 3 дни и 3 нощи, като изплакал всичките си сълзи и от очите му закапала кръв. Като чул за това, владетелят Уън изпратил да попитат защо Хъ е толкова натъжен. Хъ отговорил: “Аз не страдам заради моите крака, а заради това, че моят нефрит бе приет за обикновен камък, а искреният и предан човек бе приет за измамник!“ Владетелят изпратил тогава друг майстор да оцени камъка и той потвърдил, че това е много рядък вид нефрит и го нарекли “Нефрита на Хъ“. В тази басня, писателят Хан Фей представя чрез злополучията на Хъ собствените си идеи за управлението на държавата, които не се приемат, а заради тях той изпада в немилост и това му причинява голяма мъка. Другата идея от тази басня е, че както истинският майстор трябва да може да разпознае нефрита, така и владетелят трябва да може да намира подходящите хора, а подаряващият нефрита трябва да е готов да се жертва за него.