Китай във Втората световна война

Проф. Нако Стефанов за драматичните събития по време на китайско японската война

Втората световна война/ВСВ/ като най-мащабен въоръжен сблъсък в историята на човечеството притежава много лица, т.е. протича в рамките на различни театри на военни действия. До ден днешен продължават споровете свързани с ключови параметри на това определено най-трагично събитие в съдбата на човешката цивилизация, съдейки по огромния брой на жертвите, загинали в тази война. Немаловажен момент в тези спорове е несъмнено началото на тази война. От европоцентристка гледна точка то е 1 септември 1939 г., когато нацистка Германия напада Полша Но в Китай ще посочат друга дата, а именно 7 юли 1937 г., когато с т.нар. „инцидент на моста Лугоу“ започват системните военни действия на милитаристка Япония срещу Китай. У нас днес малко се знае за боевете, водени в Източна Азия между Китай и Япония, които са важен фронт на ВСВ. „Китайското лице“ на тази война, жестокостите, демонстрирани от японската имперска армия, милионите китайски цивилни жертви и т.н., са неизвестни на широката българска общественост. Това е целта на този материал - да предложи, макар и кратко, но достатъчно показателно представяне на тази част от Втората световна война. Тя е известна с различни имена - в Китай я наричат Съпротивителната война на Китай против Япония. На Запад ще се чуе наименованието „Втора Китайско-японска война“. В Япония я назовават „Японо-китайска война“. В Русия тя е „Японо-китайская война“. У нас се използва терминът Китайско-японска война. Причини и предистория на конфликта След пораженията в т.нар. Първа опиумна война(1840-1842 г.) и Втора опиумна война(1850-1856 г.), които води Западът в лицето на Великобритания, а при втората обединените сили на Великобритания и Франция, започва превръщането на Цински Китай в полуколониална страна. Следващата стъпка в тази посока е Японо-цинската, наричана още Първа японо-китайска война (1894-95 г.). Китай е принуждаван от империалистическите държави да дава „под аренда“ редица територии, като по този начин тези държави създават т.нар. „сфери на влияние“. Широката вълна на недоволство на различни социални слоеве и сили от Цинската династия води до Синхайската революция - „Синхай гемин“, започнала на 10.10.1911 г. Свалянето на тази династия се ознаменува с обявяването на 1 януари 1912 г. на Република Китай. Създаването на новата република не само не решава, но избухналият хаос даже задълбочава политико-икономическата криза в Китай. През 1910 г. се отделя Външна Монголия (кит.ез. „Вай Менгу“). След 1911-12 г. в автономен режим на съществуване са Тибет, и Синдзян-уйгурския регион. Усилва се натискът на Япония спрямо Китай, изразен в т.нар. „21 искания от 18.01.1915 г.“, целящи да превърнат Китай в зависима територия. След Първата световна война централното правителство на „Гоминдан“-а (Националистическата партия на Китай) не съумява да контролира цялата страна. Регионални милитаристки клики разделят страната на враждуващи помежду си и с централната власт провинции. През 1927 г. разногласията между „Гоминдан“-а и Китайската комунистическа партия водят до първия етап на Гражданската война. Това влошава вътрешното положение в страната и я отслабва предвид външни опасности. В Североизточен Китай, т.е. районът на Манджурия(кит. ез. „Манджоу-го“) още след Руско-японската война(1904-05 г.) се усилва японското влияние. 18 септември 1931 г. японски офицери от Квантунската армия осъществяват провокация, т.нар. Мукденски инцидент. Това е повод за нахлуване на Квантунската армия от Ляодунския полуостров(Квантунския полуостров). Арендните права за същия Япония получава с Портсмутския мирен договор от 1905 г., с който завършва Руско-японската война. В Манджурия под контрола на Квантунската армия се създава марионетната държава Манджоу-го, „Великата манджурска империя“), начело с последния манджурски император Пу И Постепенно кристализират целите на противоборстващите страни. За Япония стратегическа цел е установяване и укрепване на Азиатския континент като формира върху завладените територии континенталната част на Японската империя. За основните противоборстващи сили - „Гоминдан“ и ККП стратегическите цели са изгонване на агресора, при което, обаче, да се съкруши и съответния вътрешен опонент. Начало на Китайско-японската война - юли 1937-декември 1941 г. Мащабните военни действия между Япония и Китай започват на 7 юли 1937 г. с инцидента на моста Лугоу(мостът на Марко Поло), при който има престрелка между японски и китайски войници, охраняващи моста. Този инцидент дава повод на Япония да атакува Република Китай, която в условията на Гражданска война е недостатъчно готова за войната с японците, въпреки че разполага със значително по-голяма жива сила. Японското командване планира да покори цял Китай за три месеца. Националната армия на Китай постоянно се оттегля, макар че понякога китайците показват чудеса на издръжливост. В края на юли японската имперска армия успява да окупира Пекин и Тяндзин. Ожесточени битки се разгръщат през август 1937 г. за Шанхай . В тях участват 280 хиляди японски войници, както и сили на военно-въздушните(ВВС) и военно-морските сили(ВМС) на Япония. Защитата на Шанхай продължава три месеца. Загубите на агресорите надхвърлят 40 хиляди войници и офицери. През ноември 1937 г., обаче, китайските войски напускат Шанхай. През декември с. г. е завзет Нанкин, служещ за столица на Република Китай. При това, по отношение на мирното население се осъществява геноцид, известен като „Нанкинското клане“. Съответно столицата е преместена в град Чунцин. След като завзема големи райони на Китай, имперска Япония се нуждае от установяване на ефективен контрол върху тези територии. Междувременно в тила на японците се разгръща упорита партизанска война, водена от ККП. Това принуждава японската имперска армия да премине към „стратегическа отбрана“. До края на 1938 г. „Япония използва над 70% от силите си при контра-партизански операции в Североизточен, Северен, Централен и Южен Китай. Решени да постигнат „окончателно решение на „китайския инцидент“, както наричат мащабната война срещу Китай японците, те решават да завладеят столицата Чунцин. Но първо трябва да вземат Чанша, стратегически център по пътя към Чунцин. Битката за Чанша през есента и зимата на 1941 г., завършват с първата голяма победа на Китай. Японската армия претърпява тежко поражение. Страната на изгряващото слънце не успява да постигне стратегическите си цели - разгрома на Китай. Въпреки загубите, както правителствената армия, така и силите на комунистите продължават съпротивата. Китайско-японската война като важен фронт в Тихоокеанската и Втората световна война Атаката на Имперска Япония срещу американската военно-морска база в Пърл Харбър на 7 декември 1941 г., чиято цел е да се извади от строя тихоокеанският флот на САЩ, е важно условие за експанзия в посока на т. нар. „Южни морета“, т. е. страните от Югоизточна Азия. Съответно целта на тази експанзия на юг е гарантирането на нефтени доставки като изключително необходими за победно завършване на войната с Китай. Така Китайско-японската война става важен фронт в Тихоокеанската и Втората световна война. Нужно е да се каже, че Китай обявява война на Хитлеристка Германия малко след нападението на Хитлер срещу СССР. А след японското нападение на Пърл Харбър Китай официално обявява война на Япония. Водените дотогава пет години бойни действия се осъществяват без официално обявена война. 26 декември 1941 г. е сключен договор за военен съюз между Китай, Великобритания и САЩ. По този начин Китай официално се присъединява към страните от Антифашистката коалиция и започва да играе важна роля в операциите на съюзниците в Азиатско-тихоокеанската зона на военни действия. За да разберем тази роля трябва да припомним, че в началото на Тихоокеанската война през декември 1941 г. Япония има 2,1 милион войници, от които 1,4 милиона са на китайския театър на военни действия и само 400 хиляди се бият в зоната на Тихия океан. По този начин почти 2/3 от японските сухопътни сили са по фронтовете на Китай. След нападението на 7 декември 1941 г. стартира „блицкригът“ на Имперска Япония в посока на „Южните морета“. От 8 до 25 декември 1941 г. започва японската блокада на Хонконг завършила с предаването на голям англо-канадски гарнизон на японците. Само няколко дена са нужни за нанасяне на поражение на британските войски в Малая. След седмица боеве през февруари 1942 г. пада „непревземаемата крепост“ на Великобритания, Сингапур, където 70 000 британци и австралийци се предават. Съпротивата срещу японците по островите на Холандската Източна Индия, т.е. днешна Индонезия, продължава около два месеца - от 11 януари до 2 март 1942 г. Около четири месеца са нужни на имперските въоръжени сили за да победят всички американски войски във Филипините, които тогава са колония на САЩ. След цял ден съпротивителни боеве Тайланд склонява да сключи съюз с Япония. На 8 март 1942 г. японски десант превзема столицата на Британска Бирма, Рангун като до май с. г. имперските въоръжени сили контролират почти цялата страна. Междувременно през пролетта на 1942 г. съюзниците Китай, Великобритания и САЩ формират съвместното командване на Китайската военна зона (КВЗ), което освен самия Китай включва Виетнам, Бирма и Тайланд. Японците активизират всички подчинени им сили. 9 януари 1943 г. марионетното правителство в Нанкин обявява война на Великобритания и САЩ. Като цяло 1943 г. се характеризира с боеве с променлив успех. Японската 11 армия прави опит да завземе столицата Чунцин, но не бележи успех. Китайската армия успява също да отрази „оризовото настъпление“ в края на 1943 г. в провинция Хунан. Следващата 1944 г. се характеризира с рязко усилване на настъпателните действия на Имперска Япония. През пролетта на с. г. започва „Операция №1“, при която е задействана над 500 000 армия. Атаките, провеждани от японската армия, продължават през първата половина на 1945 г. По това време Имперска Япония държи в ръцете си стратегическата инициатива. Силите на Страната на изгряващото слънце окупират значително крайбрежно пространство в Китай, където са голямата част от населението и икономическия потенциал на „Поднебесната“. Разгромът на Хитлеристка Германия от Антифашистката коалиция дават възможност усилията на съюзниците да се съсредоточат върху Япония, което сменя качествено обстановката на Китайския фронт. Поражението на Япония и края на Втората световна война през 1945 г. В началото на 1945 г. в Япония се засилва настроението да се сключи компромисен мир със съюзниците в антифашистката коалиция и по този начин да се избегне безусловната капитулация. Като се възползват от поражението на войските на Чан Кайши през 1944 г. японците предлагат сепаратен мир на Гоминдана. Следва да се кажат няколко думи за военното сътрудничество със съюзниците. Несъмнено военна помощ се оказва както от САЩ и Великобритания, така и от СССР. Тя се изразява както в предоставяне на въоръжение, военни материали, а също така и в жива сила - най-вече пилоти на бойни самолети, военни съветници и други. В рамките на това сътрудничество постепенно Чан Кайши се ориентира към САЩ, въпреки че Съветският съюз оказва подкрепа, както на Гоминдан-а, така и на ККП. Следва да се отбележи, че и СССР, но и САЩ са заинтересовани и осъществяват стъпки да примирят Гоминдан-а и ККП, Но тази политика не винаги успява и враждебността в отношенията между двете основни сили на антияпонската борба в Китай остава перманентно явление. Например, през юни-юли 1945 г., както японските войски, така и тези на китайските националисти провеждат наказателни операции срещу Особения район, намиращ се под командването на ККП. Междувременно събитията вървят с все по-бърз ход. Решаващата помощ на съюзниците от Антифашистката коалиция става нанасянето на поражение на милитаристка Япония. На 6 и 9 август 1945 г. са осъществени ядрените бомбардировки на Хирошима и Нагасаки. На 8 август 1945 г. СССР официално се присъединява към Потсдамската декларация на САЩ, Великобритания и Китай, и обявява война на Япония, а на 9 август започва бойни действия в Манджурия. Бързото настъпление на Червената армия в Североизточен Китай обрича на поражение Квантунската армия На 10 август главнокомандващият силите на ККП Джу Дзе заповядва настъпление срещу японците по целия фронт. На 10 август Японското правителство взема решение за безусловна капитулация. На 14 август 1945 г. с Указ на императора е обявена капитулацията на Имперска Япония. На 2 септември 1945 г. в Токийския залив на борда на американския линеен кораб „Мисури“, официално е подписан акта за капитулация на Япония. 9 септември 1945 г. Хъ Инцин, представляващ правителството на Република Китай и Съюзното командване в Югоизточна Азия, приема капитулацията на командващия японските сили в Китай генерал Окамура Ясуджи. С това се слага край на Втората световна война в Азия. Във Втората световна война, тази най-страшна война в човешката история, Китай воюва не даже осем години, ако вземем за начало 1937 г., а цели 14 години, ако отчетем, че на китайска земя се водят бойни действия още от 1931 г. За това време по оценка на западните историци китайските загуби са 4 милиона войници и офицери и 16 милиона мирни жители. Но по съвременните данни на Китай в този скръбен списък са 35 милиона военни и мирни жертви. На Китайския фронт са съсредоточени по-голямата част от японските въоръжение сили през войната. Всичко това е доказателство за стратегическия принос на китайския народ във Великата Победа над фашизма и милитаризма.

Още от броя
  • Традиционната култура блести на съвременните китайски сцени
    През последните години популярността на сценичните продукции, базирани на традиционната китайска култура, набира скорост както в страната, така и в чужбина. Танцовата драма със заглавието „Поетичен танц: Пътуването на една легендарна пейзажна картина“, която представя традиционни китайски костюми, с...
  • Новите качествени производствени сили зависят от развитието на технологиите и иновациите
    Нови качествени производителни сили. Това е една от новите ключови формулировка, която се появи след ежегодните сесии на Националния комитет на Китайския народен политически консултативен съвет (НК на КНПКС) и на Общокитайското събрание на народните представители (ОСНП). От тези нови производителни...
  • Китай е създал най-голямата система за онлайн докладване на заразни болести в света
    На пресконференцията на втората сесия на 14-ото ОСНП началникът на Националното бюро за контрол и превенция на заболяванията Уан Хъшън обясни, че Китай използва успешно най-новите научни и технологични постижения и информационни технологии, за да подобри научността и точността на превенцията и контр...
  • Два града илюстрират жизнеността на китайските пазари на едро
    Бизнес дейностите на пазарите за търговия на едро в Китай, показател за икономическите тенденции, се върнаха към предишните си оживени нива, възвестявайки по-широкото икономическо възстановяване на страната. Известен като един от най-големите центрове за производство в света, Китай е дом на широк сп...
  • „Джей Пи Морган Чейс“: китайският пазар е „незаменим“ за бизнеса
    Неотдавна Дезире Уан, главен изпълнителен директор на JPMorgan Asset Management China, заяви в интервю за „Блумбърг“, че „Джей Пи Морган Чейс“ планира да продължи усилията си за наемане на служители в Китай, за да разшири своя бизнес за управление на активи във втората по големина икономика в света....
  • 2000-годишна бронзова лампа с формата на гъска сияе в музея на Шоуджоу
    Лампите от династия Хан (202 г. пр. н. е. - 220 г. сл. н. е.) се отличават с разнообразна гама от форми. Сред тях има такива с дизайн на феникс, стъпала на дива гъска и красиви шарки, включващи волове и овце. Един забележителен пример е „Изрисуваната бронзова лампа във формата на гъска, носеща риба“...
  • КМГ организира мероприятието „Писма в облаците: историята ми с Китай“
    По случай 75-годишния юбилей от основаването на Китайската народна република международният канал по китайски език на Китайската медийна група организира мероприятието „Писма в облаците: историята ми с Китай“ в рамките на целия свят, което ще продължи до края на август тази година. По време на мероп...