Всеки, който е посетил Тибет, вероятно помни текста на песента от драмата „Принцеса Уънчън“: „В света няма далечни места, навсякъде е роден дом“. Красивата и малко тъжна мелодия остава незабравима за зрителя. Действието в операта се развива на фона на красив природен пейзаж. Тя разказва как царят на племето туфан Сонгцен Гамбо през 641 г. обединява Тибет. Той установява приятелски отношения с Китай, където по това време властва династия Тан. Съюзът между тях е скрепен като принцеса на име Уънчън му става жена. Драмата използва разнообразни художествени стилове, като песни и танци от династия Тан, тибетски танци и опера. Природният фон се комбинира хармонично с това, което се случва на сцената. Драмата показва и много от нематериалното наследство на Китай. През последните седем години драмата „Принцеса Уънчън“ се превърна в пример за намаляване на бедността чрез културната и туристическа индустрия. Развитието на индустрията помогна на жителите на местните села да се избавят от бедността. 95% от 800-те изпълнители в драмата са местни тибетци. Ли Джао - директор на компанията „Юшанхъмей“, която подготвя спектакъла, заяви, че те не са професионални актьори, но обичат да пеят и танцуват и това е техен вроден талант. Без да притежават блестящи умения, не само те, но дори целите им семейства, успяха да се спасят от бедността с участието си в драмата. „Изискванията за уменията не са много високи. Не са като при индустриалните работници, които трябва да поддържат техническите си умения. Нашата културна индустрия може да предостави много работни места и стабилни доходи на местните жители. Другото предимство е, че не се налага да работят на пълен работен ден. През деня могат да ходят във фабрики или да се занимават със земеделие, а вечер участват в представлението, като така увеличават проходите си“, добави Ли Джао. Драмата „Принцеса Уънчън“ стъпи на сцената в парка за култура, туризъм и иновации на село Цъдзяолин през август 2013 г. С участието си в нея местните жители не само получиха възможност да се развиват, но и спасиха цялото село от бедността. Семейството на 53-годишния Цъдандава живее в село Цъдзяоли от поколения. Когато екипът на драмата идва в селото, в живота на неговото семейство настъпват огромни промени. „Преди се занимавахме с животновъдство и земеделие, а днес имам и малък бизнес, карам камион и работя в екипа на „Принцеса Уънчън“. Животът ни се промени много“, казва Цъдандава. Той работи в театъра вече шест години. Всеки месец получава около 3000 юана заплата за участието си в спектакъла. В същото време Цъдандава е един от наследниците на тибетската опера в селото. 27-годишният Лапуцъжън също е един от „старите актьори“ в драмата и играе в нея вече шест години. Той е много добър в танца „джуо“, тибетската опера и други тибетски изкуства. Благодарение на отличното си представяне, той е поел и задължението да обучава новите актьори. Днес той играе седем роли в драмата, като в същото време участва и в друга творба „Принцеса Дзинчън“. Всеки месец печели около 6000 юана от участия в спектаклите. Той каза пред журналисти, че това покрива всички разходи за обучението на братята и сестрите му. Лапуцъжън твърди, че самият той обича да танцува и участва в драмата не само заради парите. „По-важното е да помогнем тези традиционни тибетски танци и култура да не изчезнат“, казва той.