Като масажист с увредено зрение в Пекинската болница за масаж 40-годишният Сюе Нан не само облекчава болките на пациентите, но и популяризира традиционната китайска медицина сред чужденците. Неговото зрение се влошава като дете и той учи в училище за слепи в Пекин. След гимназията решава да стане масажист и се записва в специализиран учебен център. По това време там на стаж идват студенти, които изучават английски в Пекинския педагогически университет. Те са първите му учители по чужд език. „Купих си няколко касети, които слушах всеки ден, и оттогава продължавам с тази практика“, разказва Сюе в интервю за Чайна дейли. След като завършва курса по масаж, той е изпратен в колежа по традиционна китайска медицина на Пекинския обединен университет, където се обучава и в съвременна клинична медицина. Малко след като през 2002 г. започва работа в Пекинската болница за масаж упоритите му усилия да усъвършенства английския му дават възможност да се включи в проект и да покаже уменията си на масажист в Ирландия. Спонсориран от Китайската федерация на хората с увреждания и Ирландската асоциация на хората, използващи инвалидни колички, проектът изисква участниците в него да работят като масажисти в местна болница в продължение на седем месеца. „Хората плащаха по 30 евро за 30-минутен масаж. Изглежда на много от тях им хареса и всеки ден имах от 8 до 10 пациента“, разказва Сюе. Участието в този проект му помага да научи много и да усъвършенства английския си. Когато се връща в родината се чувства достатъчно квалифициран, за да работи в сферата на международния обмен и превежда на чужденците, които идват в болницата. През 2004 г. Пекинската болница за масаж решава да открие курсове по масаж за чуждите студенти и в свободното си време Сюе ги обучава в различни техники и теориите на традиционната китайска медицина. Той още помни първата си група. „Това бяха трима италиански студента и аз им преподавах през нощта. Макар че тогава не разполагахме с високотехнологично оборудване за презентации, аз подготвях уроците си много старателно.“ С течение на годините Сюе натрупва още повече опит и търси по-добри начини за популяризирането на традиционната китайска медицина, която е тясно свързана с китайската философия и е много трудно да бъде обяснена на чужденци. „Въвеждам чужденците в традиционната китайска медицина чрез интересни китайски истории, които допълвам с теориите на съвременната медицина“, обяснява Сюе. Например, за да изясни какво означава, че „прекалената радост вреди на сърцето“, той разказва историята за Фан Дзин, герой от китайски класически роман. 54-годишният Фан Дзин преминал изпитите за държавна служба след многократни неуспешни опити и бил толкова радостен, че полудял. Той се върнал към нормалното си състояние след като тъстът му го шокирал. „Според теорията на традиционната китайска медицина внезапната радост може да навреди на сърцето, а внезапният шок да излекува човек от маниаклните му състояния. От гледна точка на съвременната медицина, шокът може да се разглежда като психологическо лечение“, обяснява Сюе. Сега той има над 100 студента всяка година, сред които студенти по медицина, медицински сестри, акушерки и хора, които искат да се научат на масаж, за да помагат на членовете на семейството. Те идват от различни държави - САЩ, Франция, Германия, Канада. През 2015 г. Сюе се включва в проект за преподаване на масаж и физиотерапия на незрящите на остров Мавриций. Учениците му са му благодарни, защото с научените от него умения са намерили признание в обществото и начин да се издържат. Сюе е уверен, че традиционната китайска медицина е един от начините за популяризирането на китайската култура. „Например, когато говоря за древния класически труд по медицина „Хуанди нейдзин“, съвсем естествено разказвам за император Хуанди и историята на древен Китай“, казва Сюе. „Тъй като чужденците гледат на нещата от различен ъгъл, използвам много сравнения, за да им помогна да разберат китайската култура, а това е основата за разбирането на традиционната китайска медицина.“ Сюе казва, че понякога се чувства изморен и под стрес, но не се отказва. Всеки ден той масажира около 30 човека, преподава на чуждестранни студенти, изнася лекции и не забравя да научи по нещо ново. „След като ми е доверена тази работа, не мога да се предам.“