Тайван няма да отсъства в процеса на национално възраждане, категоричен е лидерът на КНР
Председателят на Китайската народна република Си Дзинпин произнесе в началото на новата година важна реч пред събрание в Пекин, посветено на 40-ата годишнина от обявяването на „Послание до тайванските сънародници“. В нея той обобщи развитието на отношенията между „двата бряга“ от разделението на Китай преди 70 години и направи 5 политически предложения за стимулиране за мирно развитие на контактите в новата епоха и за мирно обединение на страната. Си Дзинпин изтъкна, че Китай трябва да се обедини и това ще се реализира със сигурност. Тайван няма да отсъства в процеса на възраждането на китайската нация, а обединението ще донесе повече възможности за развитие. Думите на лидера са израз на категорична воля за мирно обединение на Китай, подчертават китайските медии. Изявлението е сериозно предупреждение към сепаратистите в Тайван и чуждите сили, които искат да се наместват в този въпрос. То отразява също решимостта на ККП и правителството за категорична защита на суверенитета и териториалната цялост на Китай. Причините за възникването на тайванския въпрос се коренят в някогашната слабост в Китай и той ще намери своето окончателно решение с реализирането на националното възраждане, заяви председателят на КНР. Китайците от двете страни на Тайванския проток трябва да работят заедно за националното обединение. Бъдещето на Тайван е свързано с единството на нацията, а благополучието на тайванските ни сънародници е свързано с националното възраждане, изтъкна Си Дзинпин. Мирното развитие на отношенията между двете страни на Протока е правилният път за поддържане на мира в района, за съдействие на общото развитие и е в полза на хората“, подчерта Си Дзинпин. Отбелязвайки, че „китайци не трябва да се бият с китайци“, председателят на КНР, каза, че мирното обединение е в интерес на хората от двете страни на Тайванския проток. Същевременно той заяви, че „не можем да обещаем, че ще се откажем от употребата на сила и си запазваме опцията да предприемем всички необходими мерки“. Това според Си Дзинпин, не е насочено срещу сънародниците от Тайван, а срещу намесата на външни сили и „много малка група поддръжници на независимост на острова“. „Независимост на Тайван е противна на историческата тенденция и ще доведе до задънена улица. Желаем да създадем широко пространство за мирно обединение и няма да позволим сепаратизъм под каквато и да е форма“, категоричен е държавният лидер на Китай. Досие: Официалното становище на Пекин по Тайванския въпрос След Втората световна война и от юридическа, и от фактическа гледна точка връщането на Тайван в Китай е факт. Възникването на тайванския въпрос е свързано с разпалената от Гуоминдана гражданска война по това време в Китай, но по-важната причина е намесата на чужди сили, се подчертава в официалната позиция на китайското правителство. По време на антияпонската война партиите Гуоминдан и ККП създават единен фронт в борбата с японските окупатори. След победата срещу Япония през 1945 г. Гуоминданът, начело с Джян Дзиешъ, с подкрепата на САЩ започва гражданска война в цялата страна. Китайският народ, начело с ККП, води 3-годишна битка, с която успява да свали от власт правителството на Гуоминдана. Така на първи октомври 1949 година се провъзгласява създаването на Китайската народна република под ръководството на единственото законно правителство. Част от членовете на Гуоминдана бягат в Тайван и с подкрепата на правителството на САЩ разделят острова от континенталната част на страната. След Втората световна война, в обстановката на Студената война между Изток и Запад, заради стратегическото си влияние в света и своите интереси правителството на САЩ подкрепя Гуоминдана да разпали гражданска война в Китай. След създаването на Китайската народна република Вашингтон дори предприема въоръжена намеса в отношенията между двата бряга на Тайванския проток след започването на Корейската война. През 1950 година Седми американски флот влиза незаконно в Тайванския проток, а 13-и военновъздушен отряд се установява в Тайван. През декември 1954 година САЩ и тайванските власти подписват “Договор за обща отбрана“, според който „Тайван е под защитата на САЩ“. Политиката на САЩ на намеса във вътрешните работи на Китай довежда до дългосрочно напрегнато противопоставяне в района на Тайванския проток. Тайванският въпрос става важен спор между Китай и САЩ. С промяната в международната ситуация и засилването на влиянието на КНР, САЩ започват да променят политиката си към Китай. Проявява се тенденция за възстановяване на двустранните отношения. През октомври 1971 година, на 26-ото общо събрание на ООН се приема резолюция № 2758, в която се възстановяват всички законни права на Китайската народна република в ООН и се изгонват представителите на тайванските власти от световната организация. През февруари 1972 година по време на посещението на американския президент Никсън в Китай двете страни подписват “Шанхайското съвместно комюнике“, в което се изтъква, че САЩ осъзнават, че всички китайци от двете страни на Тайванския проток са част от един Китай в света, Тайван е част от китайската територия. През декември 1978 година американското правителство приема трите принципа на китайското правителство за установяване на дипломатически отношения между двете страни, т. е. прекъсване на официалните връзки с тайванските власти, ликвидиране на “Договора за обща отбрана“ и изтегляне на американските войски от Тайван. На 1 януари 1979 година Китай и САЩ официално установяват дипломатически отношения по време на президента Джими Картър. В съвместното комюнике по този повод се заявява, че САЩ признават, че властта в КНР е единственото законно правителство на Китай. Признава се, че в тази рамка американският народ ще запази културни, търговски и други връзки с тайванския народ. Всъщност САЩ признават позицията на Китай, т. е. че има само един Китай в света, а Тайван е част от китайската територия. Но само 3 месеца след установяването на дипломатическите отношения между Китай и САЩ, в американския конгрес е приет т. нар. Закон за връзките с Тайван, който влиза в сила след подписа на президента. Много клаузи в този закон са в разрез с Комюникето за установяване на дипломатически отношения между Китай и САЩ, и с международните норми. Според този закон американското правителство продължава да продава оръжия на Тайван и да се намесва във вътрешните работи на Китай, което създава пречки на обединение между Тайван и континенталната част на Китай. От тогава досега Пекин по различни поводи, включително продажбите на американско оръжие на Тайван, призовава Вашингтон да поеме своята отговорност за неразрешения тайванския въпрос. Страницата подготви Любомир Михайлов