Китайските инвестиции в страните от инициативата „Един пояс, един път“ достигнаха $ 100 милиарда

Рашид Алимов, доктор на политическите науки, бивш генерален секретар на ШОС (2016-2018) Преди два месеца втората конференция на високо равнище „Един пояс, един път“ приключи работата си в Пекин, и се превърна в глобално събитие. Припомням, че на конференцията присъстваха държавни и правителствени ръководители, както и гости от 150 държави и 92 международни организации, включително генералният секретар на ООН и директорът на Международния валутен фонд. Налице бе задълбочен обмен на мнения не само за постиженията на „Един пояс, един път“ през последните пет години, но и за проблемите и перспективите на тази инициатива. Очевидно инициативата „Един пояс, един път“ в известен смисъл отвори „втория вятър“ за развитието на световната икономика, създадоха се допълнителни условия за растежа на световната икономика и за засилването на международното търговско и икономическо сътрудничество. Статистиката потвърждава това заключение: през последните пет години размерът на преките инвестиции на китайските предприятия в страните, участващи в орбитата на инициативата, е достигнал 100 милиарда долара. Търговията им с Китай достигна 6 трилиона долара, а средногодишният й ръст бе 4%. Стратегическите инвестиции в реконструкцията на съществуващите и създаването на нови търговски пътища, транспорт, както и икономически коридори, свързващи страните от Азия, Европа и Африка, създадоха допълнителни условия за развитието на търговските отношения между тях и Китай. Сред първите, които извлякоха полза, бяха съседните държави от Централна Азия, които нямаха излаз на море. През последните 10 години, с участието на китайски компании, в тези страни стартираха около 3 000 предприятия, появиха се хиляди нови работни места. Казахстан е първият в региона, който има възможност да излезе извън границите на безкрайните степи към Източнокитайско море, изграждайки железопътна линия до неговите брегове, което отваря широки възможности за сътрудничество не само с Китай, но и с държавите от Азиатско-тихоокеанския регион. Инициативата има важен принос за подобряване на архитектурата на глобалното икономическо управление. Важна роля в този процес имат новите финансови институции - Азиатската инвестиционна банка за инфраструктура и Фондът за пътя на коприната. Общият им капитал е 140 млрд. долара. Наред с двустранните споразумения за съвместно популяризиране на инициативата, тези институции са стабилна „финансова подкрепа“ за осъществяване на инфраструктурни проекти в рамките на „Един пояс, един път“. Ежегодно нараства броят на реализираните и стартираните съвместни проекти в областта на икономиката и търговията, транспорта и комуникациите, науката и образованието, културата и изкуството. Всяка от тях разкрива широки перспективи за страните и международните организации, за всички, които участват в орбитата на инициативата. Пример за това е връзката между „Един пояс, един път“ с ЕврАзЕС. Инициативата също така стимулира засилването на сътрудничеството в рамките на такива многостранни механизми като ШОС, Китай-АСЕАН, АПЕК, СВМДА, Форумът за китайско-арабско сътрудничество и др. Основното е, че участието в съвместното изпълнение на инициативата позволява на страните да съчетават своите национални интереси с интересите на регионите, собствените национални стратегии за развитие с Целите на ООН за устойчиво развитие - 2030 г. По същество „Един пояс, един път“ е нова форма на глобално международно сътрудничество, основано на равноправен и взаимно уважителен диалог. Това е особено важно в наше време, когато цялата система на международните отношения, включително търговската и икономическата, претърпява тежко изпитание за устойчивост, преживявайки период на фундаментални промени. Докато процесът на икономическа глобализация е изправен пред нарастващи едностранни протекционистки мерки, налагането на търговски войни “на най-широк фронт“ и други предизвикателства в международната търговия, Китай предприема практически стъпки за осигуряване на по-голяма откритост на все по-нарастващия си пазар. Тук, на първо място, заслужава да се отбележи актуализирането на Закона за чуждестранните инвестиции и Международното изложение за внос в Шанхай, намаляването на тарифните ставки, като цяло, качественото подобрение на бизнес средата, както и политиката на Китай за изграждане на зелена икономика и съвместните усилия за опазването на околната среда. В същото време е необходимо да се има предвид, че съвременният Китай продължава да осъществява широки и дълбоки промени, насочени не само към решаване на вътрешните социални и икономически проблеми, но и към увеличаване приноса на Китай за укрепване на международното сътрудничество. В този контекст инициативата „Един пояс, един път“ е представена като логично продължение на успешната реформа и отварянето на политиката на Китай, която отговаря на реалностите на 21-ви век. Преди 40 години Китай направи първите стъпки към излизане от изолацията и насърчаване на международното сътрудничество. Чуждестранните инвестиции бяха спорадични, а китайските компании рядко участваха в проекти в чужбина. Причината беше известна: 90% от населението живееше под прага на бедността, вътрешните социално-икономически проблеми възпрепятстваха развитието на Китай. БВП на страната в началото на реформите беше скромен в размер на 150 млрд. долара. Политиката на реформа и откритост събуди колосалните вътрешни ресурси на китайското общество. Китайската икономика, която постепенно набираше скорост, нарасна през 90-те години със скорост не по-ниска от 7% годишно, а през първото десетилетие на 21-ви век цифрата е над 10% на човек от населението. В продължение на четири десетилетия от 1979 г. насам БВП на Китай се е увеличил повече от 88 пъти. През 2018 г. той достигна 13 и половина трилиона долара. В същото време делът на населението, живеещо под прага на бедността, през този период намаля до 0.12%. (16,6 милиона души). Невероятни резултати, които заслужават дълбоко уважение и проучване на опита в борбата с бедността! Бързият икономически растеж на Китай и мирното му развитие допринесоха за придобиването на нов статут на страната - глобална финансова и икономическа сила. Това отвори възможности за подпомагане и предприето подпомагане на развитието на икономиките на повечето страни от Азия и Африка, Латинска Америка, Източна и Централна Европа. В миналото Китай също изпитваше сериозни проблеми с осигуряването на храната и основните нужди на населението, за кратко време обаче след началото на реформите и политиките за отвореност, той се присъедини към страните донори. Разнообразната помощ оказвана от Китай се извършва както на двустранна основа, така и чрез системата на ООН. Като цяло делът на вноските от КНР в редовния бюджет на ООН през 2019 г. се е увеличил от предишните 7,92% на 12,01%, а в бюджета на мироопазващите операции от 10,24% на 15,22%. Важно е да се отбележи, че Китай е на второ място след САЩ по вноските в мироопазващите операции. Китайските военни контингенти участват в девет от общо 14-те операции на ООН. Преди 20 години беше невъзможно да си представим такава картина. Успехът на реформите и отвореността за кратък период превърнаха Китай в център на най-напредналата научна и интелектуална мисъл. Силната икономика и напредъкът в науката ускориха процеса на изследване на космоса от страна на Китай, както и въвеждането на технологии от ново поколение. С компанията Хуауей и технологията 5G Китай донесе по-добро бъдеще. Хилядолетната история на китайската цивилизация, богата китайска култура, изкуството, включително киното, разнообразната китайска кухня станаха популярни и привлекателни в света. Броят на хората, които учат китайски, е почти равен на броя на хората, които учат английски. Ценността на китайската диплома за висше образование рязко се увеличи. Показателно е, че през 2018 г. около половин милион студенти от 196 страни и региони са учили в университети в Китай: това е 20 пъти повече, отколкото през 1998 г. Завършилите китайските университети активно участват в бизнес проекти и постигат изключителни успехи. През 2018 г. в 12 000 бизнес инкубатора, действащи в Китай, стартираха 620 000 нови предприятия, които регистрираха 106 000 патента за изобретения. Това показват данните на Високотехнологичния център за развитие към Министерството на науката и технологиите на Китай. Очевидно е, че китайската младеж не само се радва на плодовете на политиката на реформа и откритост, но и дава своя практически принос за изграждането и укрепването на своята основа в 21-ви век. Присъединяването на Китай към Световната търговска организация (СТО) през декември 2001 г. беше от полза не само за Китай, но и за цялата световна икономическа система. 29-та Лятна олимпиада, триумфално проведена в Пекин през 2008 г., беше призната от международната общност не само заради високите спортни постижения на страната, но и заради социалната стабилност и социалния напредък на Китай. В този контекст може смело да се говори за необратимостта на курса на реформи и откритост и на реализацията на инициативата „Един пояс, един път“. Новото неизменно среща препятствия, но справедливата критика винаги е от полза. Трябва обаче да се има предвид, че „Един пояс, един път“ по своята същност е между цивилизационен мега проект на третото хилядолетие. В развитието си инициативата „Един пояс, един път“ очевидно ще се изправя пред различни традиционни и не традиционни предизвикателства. Тя има не само широка подкрепа сред общността на нациите, но срещу нея има и критики. Както отбелязва председателят на КНР Си Дзинпин, „цивилизациите не трябва да се сблъскват помежду си“, те са длъжни да се стремят към равноправен, диверсифициран и разнопланов обмен без „принуда и налагане“. Проектите в рамките на инициативата „Един пояс, един път“ целят именно това. При това, както точно е забелязал Хенри Кисинджър, Китай не се занимава с това да „обръща другите в своята вяра“. Статия в онлайн изданието на в. „Жънмин жибао“