Неотдавна в интервю за Радио Китай, китаистката Нели Нанова говори за предприетите от българското правителство конкретни мерки за предотвратяване и контрол на епидемията от новия коронавирус в страната и за предприетите от китайското правителство строги мерки за контролиране на епидемията, в резултат на които Китай успя да овладее разпространението на вируса. Нели Нанова работи в китайската корпорация - China Communications Construction Company и е заместник-изпълнителен директор на клона на компанията в Италия. В края на 2014 г. тя се завръща в Европа, като преди това е живяла, следвала и работила в Китай близо 10 години. Завършила е право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и международни отношения в Китайския народен университет. В периода 2011-2014 година, е ръководител на Търговско-икономическата служба към Посолството на Република България в Китай. Попитахме я, какви са най-големите промени, които е усетила в живота и работата си след избухването на епидемията, на което Нели каза: „След избухването на пандемията от COVID-19, животът ми някак неусетно се промени. Наложи се друг ритъм на работа. Аз имах доста интензивен начин на живот, изпълнен с множество служебни пътувания, командировки и изобилие от социални и професионални контакти, срещи, участия в конференции, международни изложения и други. Ежедневният ми ритъм изискваше провеждането на многобройни срещи и дискусии, свързани с обсъждане на мащабни инфраструктурни проекти и участия в международни тръжни процедури. Сега, изведнъж, целият този социален и професионален живот се сведе до изключително дигитално общуване, наложиха се нови методи на работа, като сега те се свеждат до две думи - мобилен телефон и интернет. Епидемията с COVID-19 временно ме отдели от мястото ми на работа - Италия и наложи завръщането ми в София“. Според Нели предприетите от българското правителство мерки за превенция и контрол на новия коронавирус са своевременни, категорични и правилни. Тя всестранно ни запозна с конкретните мерки и сегашната ситуация в България. „В самото начало, на 25 февруари беше създаден Национален кризисен щаб. На 8 март, когато беше потвърден COVID-19 в България, училищата вече бяха затворени поради епидемия от грип Б, което допринесе за ограничаване разпространяването на епидемията от COVID-19 в България. След обявяването на потвърдени случаи на коронавирус българското правителство незабавно забрани износа на защитно оборудване и възложи поръчки за изработването на маски и защитни костюми на местни производители. На 13 март в България, след 16 потвърдени случая за един ден, Народното събрание гласува единодушно и обяви извънредно положение за цялата страна в период до 13 април, засега. Училища, големи търговски центрове, барове, дискотеки, кина, театри, ресторанти и други места за бизнес и развлечение бяха затворени. Останаха отворени само супермаркетите, пазарите на храни, аптеките, банките и бензиностанциите. Работодателите трябваше да въведат дистанционна форма на работа за работниците и служителите си. Забрани се на лицата до 60-годишна възраст да посещават хранителни магазини и аптеки всеки ден от 8:30 до 10:30 ч. Този времеви период е запазен за хора на възраст над 60 години. Освен това всички пристигащи в България от държави с установени случаи на COVID-19 биват поставяни под задължителна 14-дневна карантина. Цял един град в България - град Банско беше поставен под пълна карантина за срок от 14 дни. В България беше въведена в сила забрана за посещаване на паркове, детски площадки и спортни съоръжения на открито и закрито. Забрани се излизането от областните центрове в страната без уважителна причина, свързана с работа, здравни причини или регистрация по постоянен или настоящ адрес. Глобата за неспазването на карантината или за нарушаване на въведените забрани е минимум 5000 лв. В резултат на предприетите своевременни и предварителни мерки, видно от броя на заболелите в страната към края на март - 360 души, българското правителство не позволи масово разпространение на заразата и очакванията са за по-скорошно преминаване на епидемията. В същото време магазините и аптеките са заредени и не липсват необходимите стоки. Заради възлагането на поръчки за изработване на маски и защитни облекла на местни български фирми, в България към настоящия момент няма недостиг на този вид стоки, като не може да се каже същото за редица големи държави в Европа.“ Пандемията наруши нормалния ритъм на обществото и икономиката по целия свят. Това неизбежно се отразява и на проектите на Нели и нейните китайски колеги в Европа. Но тя е изпълнена с увереност за бъдещето на китайско-европейското сътрудничество след епидемията. „Вследствие на влиянието на епидемията от COVID-19, множество проекти, които са в процес на развитие или в очакване да бъдат реализирани между Китай и Европа се наложи да бъдат отложени. В това число включвам и дейността на нашата компания. Въпреки трудностите ние полагаме усилия да преодолеем предизвикателствата и използваме методите на работа от къщи, провеждането на видеоконферентни разговори, за да продължаваме напред. Аз вярвам, че трудностите са само временно явление и със сигурност след отминаването на епидемията сътрудничеството между Китай и Европа ще получи нови вдъхновения.“ По време на интервюто Нели също одобри предприетите от Китай строги мерки за предотвратяване и контрол на новия коронавирус в страната. „Във връзка с гореспоменатото, със сигурност може да се отговори утвърдително на въпроса дали държавата играе водеща роля в Китай. Когато се говори за Китай винаги следва да се изхожда от презумпцията, че това е държава, която управлява близо 1 милиард и 400 милиона души население. Само за сравнение ще посоча, че цялото население на ЕС е 512 милиона души. Населението на държавите от азиатския континент се отличава с коренно различна издръжливост, дисциплина и пословична търпеливост от населението на държавите от т. нар. „Западен свят“. В хода на развитието на епидемията от COVID-19, китайското правителство предприе доста драстични мерки, поставяйки в карантина цели градове и общности, което рефлектира върху цялата страна и доведе на практика до нейното пълно блокиране. Имайки предвид, че социалната изолация е една от най-ефективните мерки, които могат да повлияят на развитието на заразата с COVID-19, то тогава не е изненада, че към днешна дата Китай вече оповестява минимален брой на новозаразени в страната. Една от разликите в борбата с COVID-19 е в твърдението за това кога и кой трябва да носи предпазни маски. В Китай повсеместно се наблюдаваше носенето на маски от всички, без изключение, като това продължава да се спазва като правило и към момента, когато в Китай се обявяват значително нищожен брой на случаи с новозаразени. Докато в Европа ситуацията е коренно различна. Цялостното разбиране за произвеждането, разпространението и носенето на защитни маски е противоречиво, че само болните хора или тези, които имали подобна симптоматика, трябвало да носят маски. При условие, че специалистите потвърдиха, че COVID-19 се разпространява и от хора без наличие на симптоми на заболяването, то това означава, че всички без изключение трябваше от началото на регистриране на случаи с COVID-19 да обърнат внимание на това обстоятелство. Към днешна дата, едва сега на 30 март българският здравен министър излезе със заповед всички да носят задължително маски, когато излизат от къщи. В края на интервюто Нели отправи желание към двете държави заедно да победят епидемията и към двата народа за щастие и здраве: „Надявам се, че ще продължим да бъдем оптимисти и няма да изгубим желанието за непрекъснато развитие и усъвършенстване. Само с общи усилия може да бъде победена настоящата криза.“