Китай днес - приложение на в-к Земя

Switch to desktop Регистрация Вход

Древната държава Шан-Ин

Най-древният период в китайската история, който може да се проследи въз основа на писмени документи и археологически артефакти, е периодът Шан-Ин. Според традиционната китайска хронология това е епохата от XVIII-XII в. пр. н. е. Историческата традиция запазва преданието за това, как около 1400 г. пр. н. е., вождът Пан Гън довежда племето си в Анян и край река Хуанхъ,и изгражда „големия град Шан“, дал наименование както на цялата държава, така и на династии императори.

Джъуските племена, живеещи в басейна на река Уей, които в XII в. пр. н. е. завоюват държавата Шан, дават на тази държава друго наименование — „Ин“.

По-рано епохата на Шан-Ин се е изучавала само въз основа на по-късни предания. А сега вече археолозите са открили голямо количество паметници на материалната култура, произведения на изкуството и около 100 хиляди надписа за гадаене върху черупки от костенурки и кости.

Голямо значение имат разкопките на развалините на древен град край село Сяотун в окръг Анян (провинция Хънан). Тук са намерени паметници от периода Шан-Ин, например остатъци от царски дворец, храм, занаятчийски работилници и много жилища, разположени в правилно очертани квартали. Освен това са разкопани 300 гробници, сред които 4 царски. Наред с богатите погребения на аристократи са открити и значително по-скромните гробове на обикновени „чиновници“ и още по-скромни — на бедните. В развалините са запазени много ритуални бронзови предмети, например съдове, а така също мраморни скулптури и надписи за гадаене. В имперската съкровищница са намерени към 6 хиляди ценни предмета от злато, бронз, нефрит, черупки на костенурки и седеф.

Следователно, има всички основания да се предполага, че населението на древен Китай, създало културата от периода Шан-Ин, е именно коренно население. Живяло е тук от дълбока древност и чрез приемственост е запазило културните постижения от неолитната епоха на територията на Северен Китай.

Паметниците на материалната култура, произведенията на изкуството, най-древните надписи, по-точно надписите върху кости за гадаене и върху бронзови съдове, най-древните части от произведенията на класическата литература на древния Китай дават възможност да се опишат, макар и в най-общи черти, стопанският, общественият и държавният строй през епохата Шан-Ин.

Развитие на стопанството

В икономиката на Китай дълго се запазват примитивните форми на стопанска дейност, например риболовът и ловът. В надписи върху кости за гадаене се споменава за голям колективен лов, какъвто по времето на родовия строй е бил възглавяван от племенния вожд. За мащаба на такъв голям лов говори надписът за гадаене, в който се споменава за 348 животни, убити по време само на една ловна експедиция; в друг надпис се споменава за 287 убити животни. Когато тръгват на лов, императорите обикновено питат оракула какво ще бъде времето. В един надпис се казва: „Въпрос. „Днес императорът заминава на лов — няма ли да му попречи силен вятър?“ — Отговор: „Ще има силен вятър.“ Понякога ловът се провежда в специални, предварително приготвени участъци. В един надпис например се казва: „Убихме в участъка елени — 262, глигани — 113, зайци — 10.“ За стопанското значение на лова говорят и многобройните кости на диви животни: мечка, тапир, елен, слон, бивол и други диви животни, намерени при разкопки в Анян. Заедно с лова, запазва стопанското си значение и риболовът. Върху много кости за гадаене се споменава, че “ негово величество лови риба“.

Но не може да се твърди, че само ловът и риболовът са били тогава най-важните отрасли на стопанството, както смятат някои изследователи. Всъщност, тези първоначални стопански отрасли, в значителна степен се изместват от селското стопанство и

на първо място — от земеделието.

От времето на неолита в Китай се опитомяват различни породи едър и дребен рогат добитък, а така също и свине. При разкопките в Анян са намерени голямо количество кости от различни домашни животни, например кучета, свине, овце, кози, бикове и биволи. В някои селища са открити и кости на коне. През епохата Ин се появяват и домашните птици. Хънанските надписи за гадаене говорят за голямото значение на скотовъдното стопанство. Така например при тържествени религиозни церемонии за духовете на прародителите се принасят наведнъж в жертва по 10 бика, 10 или 30 овена, а понякога и по 40 бика или дори по 100 свине. В един надпис се казва, че едновременно се принасят в жертва 100 овена и 300 крави. За това, че известно време през годината домашните животни се държат в обори, съдим по йероглифите, които изобразяват овен и крава в оградено място, а така също бик или овен, а до тях ръка, която държи пръчка, метла или четка.

Скотовъдството се разпространява най-широко в западните области на Китай. Стремежът да се заемат пасища често води до спорове и сблъсквания на инските племена с техните съседи, за което става дума в хънанските надписи за гадаене. Очевидно, тогава добитъкът е бил най-важният вид богатство. Императорът и приближените му владеят особено големи стада. В надписите за гадаене се посочва, че „Пратеникът на Небето сам оглежда биковете“, предназначени за жертвоприношение; в други случаи той задава на оракула въпроси, засягащи скотовъдното стопанство — например относно приплода или изгубения добитък.

Главен и водещ отрасъл на стопанството през епоха Ин е земеделието. От зърнените култури най-разпространено е просото, което изисква малко влага и затова се отглежда нашироко от древните китайци. След просото се появяват ечемик, пшеница, сорго и дори ориз, може би донесен от юг. За развитието на земеделието говори появата на йероглифи, които обозначават думи, свързани със земеделското стопанство, например „нива“, „оран“, „кладенец“, „граница“, „земеделие“, „пшеница“, „просо“, „посеви“ и т. н. В надписите за гадаене се срещат въпроси относно реколтата, например „Ще получа ли реколта от просото?“. Понякога в надписите се споменава и за приготвяне на пиво.

Земеделската техника е още на извънредно ниско ниво, а оръдията на земеделския труд са много примитивни. За разкопаване на земята се използва мотика, а за разораване — най-първобитен плуг. Дори през XIX в. изследователи наблюдават в Китай остатъци от тази древна и примитивна земеделска техника. През периода Шан-Ин още не се прилага изкуствено наторяване. Особено широко е разпространена системата на земеделие чрез изсичане на гори и освобождаване на площи за ниви. Горите и храсталаците в басейна на река Хуанхъ постепенно биват унищожавани. В по-късни поетични творения се описва как древните „земеделски герои“ разорават обширни земи, как учат хората да орат земята и да правят плугове и как носят в дар на хората житно зърно.

Реколтата до голяма степен зависи от количеството влага. В надписите за гадаене от Инската епоха често се среща въпросът: „Ще бъде ли дъждът достатъчен за реколтата?“ Очевидно изкуственото напояване е още слабо развито и земеделците възлагат всичките си надежди главно на дъждовете. Но още през тази епоха започва да се прибягва и до изкуствено напояване. Така например в книгата „Шъц-дзин“ се споменава за езеро, откъдето се взема вода за напояване на оризова нива. От дълбока древност идва йероглифът, който обозначава думата „нива“ и се изобразява като участък земя, разделен на четири части от напоителни канали. В надписите върху кости за гадаене се среща йероглиф, съставен от знаците нива и течаща вода, който очевидно обозначава думата „напояване“. В легендите е запазен спомен за един чиновник, който се грижи за напояване на нивите и затова се счита за благодетел на народа. Има всички основания да се предполага, че още през Инската епоха в Китай са известни и някои технически растения, и започва да се развива и разпространява бубарството.

Наред със земеделието съществуват и различни занаяти. От времето на неолита се запазва като остатък техниката на изработване на различни предмети от камък. По време на разкопките в Анян са намерени огромно количество предмети, направени от камък: ножове, огладени брадви, върхове на стрели, копия — големи и малки, хаванчета, хромели, съдове, статуетки и украшения. Освен това са открити оръдия и оръжие, направени от рога на бикове и елени, както и изделия от кост, например игли и лъжици. Голямо значение придобива дървообработването. Както показват разкопките, дървото се използва много. От него правят лъкове, стрели, копия, дръжки на брадви, на пили и свредели, барабани, кораби и колесници. Дървото се използва широко при строеж на сгради и направа на гробници. По онова време богатите си строят големи правоъгълни жилища от греди с покриви, които лежат върху редица дървени стълбове. В тогавашните гробници са намерени дървени дъски. Значително се развива грънчарството. През тази епоха се появява и грънчарското колело. Глинените съдове се изпичат и дори понякога се покриват с глазура. Повърхността им често се украсява с орнамент във вид на връв и на шнур. Най-великолепните съдове, направени от каолин и украсени с фин орнамент, са намерени в големите анянски гробове и очевидно са служили за ритуални цели.

За развитието на занаятите огромно значение има металургията. 

От метал, главно от бронз, през тази епоха започват да изработват оръдия и оръжие: брадви, ножове, длета, шила, пили, мечове, алебарди и освен това съдове, както обикновени, предназначени за ежедневна употреба, така и великолепно украсени с орнаменти йероглифни надписи. Тези съдове доказват високото равнище на развитие на металургичната техника. Към царския дворец в Анян съществува металургична работилница, в която се изработват предмети от бронз. Тук са намерени пепел, въглени, сгурия, парчета метал и натрошени форми за отливане. Има и някои данни за развитието на бубарството, на тъкачеството, на изработката на копринени тъкани. Пак в Анян са открити копринени влакна, а в по-късни гробници — изображения на копринена буба. В надписи от инската епоха са запазени йероглифите, които обозначават думите „черница“, „копринена буба“, „копринен конец“, „копринена тъкан“, „кърпа“, „дреха“ и т. и. Отпечатъците от тъкан върху керамиката позволяват да се допуска, че през периода Шан-Ин е съществувало текстилно занаятчийство. За развитие на занаятчийското производство говори и фактът, че терминът „сто работи“ (бай гун) очевидно води началото си от това време.

Известен прогрес в селското стопанство и занаятчийството предизвиква развитието на разменната търговия. Древен и специфичен за Китай вид разменни пари са скъпоценните мидени черупки каури. Йероглифната писменост от онова време вече отразява процеса на зараждане и развитие на търговията. Появяват се специални знаци за обозначаване на думите „връзка мидени черупки“, „натрупвам“, „скъпоценност“. Разкопките в Анян разкриват кости на кит, специални видове докарвани от другаде мидени черупки, каури и медна руда, което говори за установяване на търговски връзки със съседни и с доста отдалечени райони. От друга страна, бронзово инско оръжие е намерено на север, в Иджъу (провинция Хъбей). Възможно е думата „шанжън“ (търговец) да е означавала търговец от страната Шан и да е водила началото си от Инската епоха. Но, общо взето, стопанството все още запазва своя примитивен натурален характер, което се обяснява с трайното съществуване на древните затворени общини.

Някои данни позволяват да се говори за съществуване през тази епоха на общинно земевладение. Така например в книгата „Шъдзин“ се казва: „Нека дъждът напоява нашите общинни ниви (гунтием), а след това и нашите лични (съ.)“ Като пояснение към този цитат авторът на един по-късен летопис пише, отзовавайки се твърде похвално за мероприятията на древните императори: „Така целият народ се приучва на труд. Той се радва най-напред на обществената, а след това и на своята частна собственост.“ Възможно е през епоха Ин да са съществували участъци земя за ползване, а така също и система на взаимопомощ, на взаимно поръчителство . Китайските историци сочат, че родови групи са съществували в Китай в течение на векове и че своеобразните „длъжности“ на началници на родове са се предавали по наследство в определени родови групи. Ако се съди по инските надписи за гадаене, всеки род има специално родово име и собствено гробище. Въпреки някои остатъци от матриархата пълното господство принадлежи на бащиния род. Обичаят на кръвно отмъщение се запазва в Китай чак до конфуцианската епоха.

Красимира ИВАНОВА

© 2016 „Китай днес“ | Изработка: Юросинерджи ЕООД

Top Desktop version