Китай днес - приложение на в-к Земя

Switch to desktop Регистрация Вход

Начало

Детските книги и… един лауреат

Какво знаем ние, българските читатели, за китайската литература и китайските писатели? Знаем малко. А за литературата за деца — обидно малко. Десетилетия ние поддържаме икономически връзки с азиатската страна, битът ни е зает от китайски стоки, а за културата — сега търсим нови хоризонти. 

Литературни контакти 

В средата и втората половина на миналия век в Китай са преведени книгите за деца като „Лакомото мече“ на Емилиян Станев, „Училище за смелите“ на Емил Коралов и сборниците с избрани приказки „Червеният щъркел“ и „Български народни приказки“. 

През 1983 г. излиза преводът на сборник с преразказани фолклорни приказки под заглавие „Окото на пирата“. Съставители и преводачи на този сборник са Лиу Джъбай и Джан Цинцай, които включват 31 избрани български народни приказки, преразказани от най-добрите български разказвачи, известните писатели-класици Елин Пелин, Ангел Каралийчев, Ран Босилек и др. 

А какви книги четат китайските деца и юноши, кои са хората, заели се с нелеката задача да са детски писатели? Може да се спомене името на У Мейчън, която е преведена наскоро у нас и нейната „Необикновена принцеса“ намира добър прием сред малките ни читатели. 

Сега в Китай има повече от 30 специализирани издателства за детска литература. 90% от 580-те издателства в страната също издават детски книги. Расте и броят на виртуалните издания, все повече предпочитани от китайчетата. Но се налага всеобщата световна обезпокоителна тенденция за все по-малко четене. 

За китайските писатели разбираме, когато някой от тях стане лауреат на престижни международни награди. Миналата година стана известно името на Цао Уънсюен — първия китайски писател носител на главната международна награда за детски писатели и илюстратори „Ханс Кристиан Андерсен“.  Отличието е добило известност още като Малката Нобелова награда за литература, заради същественото значение, което се отдава на литературата за деца и юноши. Да станеш неин носител е не по-малко авторитетно от Нобеловата награда за възрастни. Притежатели в предишни години са били обичаните от всички автори Астрид Линдгрен (1958), Ерих Кестнер (1960), Джани Родари (1970). 

При награждаването по време на Панаира на детската литература в Болоня, Италия, председателката на журито Патриция Алдана нарича книгите на Цао дълбоко човешки. „Те разказват за деца с нелека съдба, за тези които са расли в годините преди големите реформи, за деца със синдрома на Даун… Цао е прекрасен пример за това, как удивителните истории за смели деца, които са се сблъскали със сериозни трудности, могат да привлекат широката детска аудитория и да помогнат за оформянето на литературна традиция в Китай, фокусирана върху реалностите от детския свят“ — подчертава Алдана. 

А той споделя, че „действието на всички мои книги е в Китай, това са китайски истории. Но в същото време това са истории на цялото човечество“. 

Кой е Цао Уънсюен?

В книгите си той описва своето детство на източното крайбрежие на страната в провинция Дзянсу. В градчето Янчън на брега на Жълто море, в бедното семейство на директор на начално училище, се ражда син в началото на 1954 г. В неговото детство книгите за деца не са много. Поотраснал, Уънсюен четял книгите, донесени от баща му.  Сред тях имало съветски и съвременна китайска проза. Най-голямо влияние му оказал Лу Син, основоположникът на съвременната китайска литература. В преходната възраст Цао става свидетел на културната революция, която за няколко години затваря училищата в страната. След отварянето им, Уънсюен възобновява учението. Провървява му — най-добрите учители по китайски език и литература от съседната провинция Суджоу и Уси били преместени в неговия глух район, даже в неговото училище. Спомняйки си за тези времена, Цао казва, че „през годините на културната революция получих най-доброто образование в живота си“.

В ранната си възраст се проявява литературното му дарование и с добри препоръки през 1974 г. постъпва в Пекинския университет в библиотечния факултет.  Там е само една година, защото друго го влече — мести се в специалността „Китайски език и литература“. 

Малко след края на следването започва да преподава по специалността си. Публикува и два кратки разказа, за които след 3 години получава първата си награда за принос в развитието на литературата за деца и юноши. 

 Една от отличителните му черти е описание на точната скица на широкия заден фон, на който се развиват събитията — красивите селски пейзажи. В едно от интервютата Цао говори, че на съвременните писатели им липсва описателност: “ Природата е прекрасна и в никакъв случай не трябва да се лишава въображението на малкия читател от красотата на обкръжаващия свят. Когато е бедна гледката, обеднява и душата“.  

Неговите герои са деца с трудна съдба. Те често живеят бедно, някои от тях са с физически недостатъци, борят се със самотата, неразбирането, равнодушието и отхвърлянето от връстниците им. В същото време в произведенията му има много обич, вярност, дълг — вечните ценности, без които човешкият живот е сив. За произведенията му е присъщ меланхоличният стил, поетиката. Но той проповядва човечността, приканва читателя към състрадание, лекува от безразличието. 

Може би в това е равновесието между прекрасните пейзажи и героите, които са принудени да се противопоставят на житейските трудности и в това е тайната на невероятното привличане към творчеството на Цао. 

Такова обяснение за избора на китайския писател дават и от Комитета за премията „Андерсен“ — „В своите книги Цао не се мъчи да разкрасява историята — те разказват за това, че животът е трагичен и за децата, които страдат“. И че той „пише красиво за сложния живот на деца, изправени пред трудности“. 

За него историята на Китай е неизчерпаем източник на сюжети. „Защо трябва да си затваряме очите за тях? Защо трябва да жертваме жизнения си опит заради това децата да не се разстройват и да са щастливи?“. Това мнение предизвиква противоречиви отзиви, а много негови критици не са съгласни със старите стериотипи. Момчетата в неговите разкази често са по-силни и мъжествени, а момичетата са слаби и готови да се разплачат по всякакъв повод. Без притеснение той отговаря: „Същото става и в западната детска литература“.

Най-известните му произведения са романите „Сламената къща“, видял бял свят преди тридесетина години, преиздаден повече от триста пъти, като общият му тираж надхвърля 10 милиона, „Бронз и Слънчоглед“, „Райските кози ядат трева“, сборникът с разкази „Погребан под снега на колибата“. 

Признание

Стана дума за Малкия Нобел, заради който е и нашият разказ за Цао Уънсюен. 

През април 1988 г., с разказа „Сбогом, звездичке“ получава Първата национална награда за принос в развитието на детската литература на КНР. За 35 години творчество литературните му награди в родината са около 30. Те са доказателството за търсенето на книгите и признанието за писателя. Цао е професор в Пекинския университет по китайски език и детска литература. През 1998 г. получава наградата на Алма матер за монографията „Феноменът на китайската литература на 80-те години“ за изследователската му работа в областта на китайската литература на ХХ в. Президент е на Пекинската асоциация на писателите. 

Творчеството на Цао  Уънсюен е оценено и от Международния съвет по детска и юношеска литература на ЮНЕСКО. Някои от неговите разкази са преведени и деца от Великобритания, Франция, Япония и Южна Корея  ги познават и харесват.

Дали новото поколение китаисти в България ще ни направи подарък с някой и друг превод? Не само в родината си, вече и в други страни Цао Уънсюен е известен. За нас остава в бъдеще да се запознаем с него и книгите му.

Людмила Славчева

© 2016 „Китай днес“ | Изработка: Юросинерджи ЕООД

Top Desktop version