Китай днес - приложение на в-к Земя

Switch to desktop Регистрация Вход

Битката при Червените скали - едно от най-големите сражения в древен Китай

Историята на древен Китай е изпъстрена със сблъсъци между владетели и военачалници, записали имената си със златни букви в историята. Техните стратегически, тактически и войнски умения са превърнали не една битка в наръчник как се печели загубено сражение, но и как се губи спечелено. Едно от тези сражения, за които и до ден днешен се носят легенди, е Битката при Червените скали, известна още като Битката при Чиби, в арена на която се превръща южният бряг на река Яндзъ, край окръг Сяннин.

Битката при Червените скали се разиграва през зимата на 208 г. и началото на 209 г. и бележи края на династия Хан и началото на периода, известен в историята на Китай като Трите царства. В нея един срещу друг се изправят силите на Юга, в лицето на Лю Бей и Сун Цюан, и значително превъзхождащите ги армии на Севера, водени от Цао Цао. В резултат на кървавото сражение южните управници предотвратяват опитите на Цао Цао да нахлуе в земите южно от река Яндзъ и да съедини отново териториите на династия Хан. Победата на южната армия превръща Лю Бей и Сун Цюан в господари на Яндзъ и обезпечава отбранителната линия, която 

впоследствие ще се превърне в основа на величието на двете южни царства — У и Шу.

Но какво е довело до тази епична битка?

Основите на царството У са положени от военноначалника Сун Це в края на 2 век, по време на вълната от въстания и съпротива срещу управлението на династия Хан. През 200 г. той бил наследен от Сун Цюан, който малко по малко започнал да разширява територията на царството си, завладявайки съседните провинции.

Царството Шу се въздига под ръководството на Лю Бей. Израснал в нищета, той се издигнал благодарение на удачните си действия против метежниците по време на въстанията на „жълтите превръзки“. Бей се превърнал в лидер на доброволните отряди заедно със своите побратими Гуан Юем и Джан Феем. След разгрома на метежниците пълководецът се установил в провинция Сюйджоу. През 191 г. Лю Бей подкрепил бъдещия си противник в битката при Червените скали — Цао Цао, срещу  създаването на коалиция срещу узурпатора на трона Дун Джо. Съвсем скоро коалицията, водена от пълководеца Юан Шао, разбила силите на узурпатора и го принудила да напусне столицата. В хода на събитията самопровъзгласилият се за император Дун Джо паднал убит от ръцете на Люй Бу, който, окрилен от успеха си, се насочил към провинция Сюйчжу и пленил Лю Бей. Не друг, а Цао Цао освободил Лю Бей от плен, но само след няколко години дошъл краят на тяхното приятелство. През 199 г. Лю Бей изпратил вестоносци до Цао Цао и тръгнал на поход срещу доскорошния си съюзник Юан Шу, който след победата над Дун Джо на свой ред се самопровъзгласил за император. С писмото си до Цао Цао, Лю Бей искал той да му даде на разположение военачалника Гуан Юй, негов верен другар. Лю Бей и Гуан Юй победили Юан Шу, но възможността толкова земи да попаднат под властта на двамата не допаднала на Цао Цао и той повел 150 000 армия срещу тях. Благодарение на героизма на своите генерали, Лю Бей успял да се спаси и с всички оцелели се качил на своите кораби, намирайки укритие в земите на владетеля Сун Цюан.

Третият основен герой от Битката при червените скали — северният владетел Цао Цао, от своя страна е основоположник на може би най-известното царство от периода на Трите царства — Вей. Целия си живот Цао посветил на непрестанни походи и сражения с други китайски господари и военачалници. Той се издигнал до върховете на властта от най-ниските нива, като в началото на кариерата си на главнокомандващ отговарял за едва 

5000 бойци, на които лично плащал заплатите. С тяхна помощ той успял да наложи волята си и затвърдил влиянието си в западната част на провинция Шандун, след което в течение на няколко години опитал силите си срещу съседни владетели и разучил силните и слабите им страни. Цао Цао се славел като много умен, хладнокръвен и жесток управник с вроден усет към политиката, което му помогнало да надделее над редица по-силни противници с превъзхождащи го армии.

С много ефективни нововъведения военачалникът разширил за няколко години царството си. През 200 г. той дори разбил стария си съюзник и главен съперник в този момент Юан Шао. Цао Цао продължил настъплението си и през 205 г. разбил и последните верни на Шао войски, завземайки област Дзинджоу. След като се разправил с враговете си на север, Цао Цао решил да се спусне по течението на Яндзъ и да нападне южните провинции. Именно така се стигнало и до историческата битка, върху която е фокусиран нашият разказ.

Битката при Червените скали се развива в три етапа — първото сражение, което премества театъра на бойните действия към полето на основната битка Вулин, на северния бряг на река Яндзъ, решаващата битка между двете флотилии и отстъплението на Цао Цао. Обединените сили на Лю Бей и Сюн Цуан се качили по течението на реката и, стигайки до Червените скали, се сблъскали с авангарда на Цао Цао. Страдащи от болести и паднали духом заради изморителните военни походи, северняците на Цао загубили сблъсъка, което принудило военноначалника да отстъпи към местността Вулин на северния бряг на Яндзъ, а войските на Бей и Сун се върнали на юг.

Разчитайки на превъзходството си с идея да помете вражеската флота и да осигури твърда земя под краката на хората си, които не били свикнали на морски битки, Цао Цао свързал с вериги и трупи всичките си кораби в една плаваща крепост. Като видял това, един от командирите на съюзната флота — Хуан Гай, изпратил писмо до Цао Цао, в което го излъгал, че иска да се предаде, а като причина изтъкнал, че бил наказан от своите военноначалници. Гай приготвил ескадра от големи кораби, известни като джонки минчонг, напълнил ги със слама, дърва и суха тръстика, напоена с масло. Когато ескадрата на „предаващия“ се Гай стигнала в близост до безбройните кораби на Цао, свързани помежду си, моряците запалили корабите и скочили в предварително подготвените спасителни лодки, а югоизточният вятър свършил останалото. За броени минути дим и пламъци обхванали флота на Цао Цао и нанесли огромни загуби на армията му. Северната армия окончателно загубила ред и посока, а леко въоръжените южняци довършили остатъците й. Като видял резултатите от речната битка, Цао Цао разрушил останалите си кораби и заотстъпвал по пътя към Гуаронг. 

Стратегическите грешки на Цао Цао в съчетание с хитростите на Хуан Гай довели до победата на съюзниците в битката при Червените скали. 

Загубата в битката при Червените скали е началото на края за Цао Цао. В края на 209 г. Сянлинг пада пред армията на Джоу Юя и границите на териториите на Цао се свиват до 160 километра около град Ханян. Лю Бей също завзел негови територии — Вулин, Чанша, Линлин, Гуян, хлебната провинция Съчуан, северната част на Дзинджоу. Никога повече Цао Цао не ръководил такъв огромен флот. Никога повече не получил и възможност да съкруши южните противници и да обедини империята. Битката при Червените скали и завладяването на провинция Син от Лю Бей окончателно отделили Южен от Северен Китай по протежението на Жълтата река (Яндзъ) и предопределили столетните вражди между двете части на Поднебесната империя. 

Иван Гайдаров

© 2016 „Китай днес“ | Изработка: Юросинерджи ЕООД

Top Desktop version