Представяне на деветтомната китайска поредица „Основни понятия в китайската мисъл и култура“

Да се представи културата на един народ чрез езика и устойчивите, дошли до нас от прастари времена изрази и понятия, е едно колкото брилянтно, толкова и трудно начинание. Брилянтно е защото културата и цивилизацията се предават и съхраняват чрез словото и в този смисъл словесността и особено способността й да устоява срещу капризите на времето е от първостепенна важност за запазване на всяка цивилизация. Китайската цивилизация е може би единственият образец за това как словесността увековечава мисловността като култура и традиция. Езикът и до днес остава един от ключовите фактори за устойчивостта на китайската култура, затова деветтомната поредица „Основни понятия в китайската мисъл и култура“, от която четири вече са издадени на български език, е своевременно напомняне и на нас, българите, колко важно е познанието на собствения език и културата, която той носи в недрата си и пази чрез трайни и осветени от вековете думи, понятия и изрази. Китай е може би единствената държава, в която осмислянето на миналото, съживяването на словото и мисълта на духовната старина, е не просто културна традиция, но и държавно дело. Според мен, това е един от белезите на силната държава - силната й връзка с нейното историческо слово. Корените на мисленето са корени и на културата. „Основните понятия в китайската мисъл и култура“, като прозорци към мисловността на една цяла цивилизация, са подбрани внимателно от огромен екип китайски и чуждестранни учени, подредбата им е азбучна, според латинския ред на буквите в китайската фонетична азбука пинин. Обяснени са достъпно и подкрепени с илюстративни примери от огромно множество древна и средновековна китайска книжнина, почти напълно непозната на българските читатели. Наличието на макар и кратки цитати от толкова много китайски източници ни въвежда и в китайското книгознание. Всичко, което читателите биха открили сами, ще оставя настрана, за да обърна внимание на ония извънтекстови измерения на тази поредица, които открих след превода и прочита й и които, според мен, я правят изключително важна не само за изучаващите Китай студенти и читатели, но и за любителите на философията на живота, мисълта и смисъла на цивилизациите въобще. Първото ми впечатление е преобладаването на термини от областта на литературната теория и критика. Естественият въпрос, който такъв акцент поражда, е: защо в китайската цивилизация литературата, особено поезията и поетиката, са толкова значими? От най-дълбока древност литературата в Китай е жива съставка на държавното управление, било като средство за намиране на талантливи учени за държавни служители, било като средство за възпитание на нравите и извисяване на обществото като цивилизация. Неслучайно още в древността Китай е прочут като „царство на поезията“. Една от главните причини за величието на китайската цивилизация и култура е възпитаваното още от дълбока древност благоговение към старината, към словото на предците, към образците на древността; при своето развитие китайската култура е надграждала постигнатото от предишните си творци, без да руши, оспорвала е, без да отрича, и никога не е новаторствала, поставяйки за основа на новаторството си самото новаторство. Някои намират това за скованост -- нека е така. Това обаче е сковаността, която сковава една о друга епохи и постижения и върху тяхната крепка основа гради културни постижения, които не изчезват във времето именно защото са сковани едно в друго, а заедно - в една древно-нова цивилизация. Средният път, който Конфуций завещава на тази цивилизация, винаги е разполагал силите отляво И отдясно към средата, към отстъпчивостта, към миролюбието, към благоговението към праотците и тяхната мъдрост. Скромността и трудолюбието са дълбоко свързани с приемствеността, която е белязана с липсата на културен радикализъм, а още по-малкото, на нихилизъм в тази древна култура. Едва в най-ново време, като някакъв странен експеримент, в китайската култура започнаха да се провират остриетата на. Естествено, плиткостта на подобни течения, които „опипват“ спецификата на китайската култура, за да се възползват от нея и, като паразитират върху нейната хилядолетна словесност, да я разграждат отвътре, е явна тъкмо в „несковаността“ им, която изглежда като свобода, а всъщност е несвързаност, изкорененост, разобщеност от мъдростта. Ето защо връщането към „основните понятия в коя да е култура е проява на държавническа мъдрост. В тази именно връзка читателят ще намери в поредицата немалко понятия от областта на старокитайската политическа философия, стратегическо и военно изкуство. Друга особеност на поредицата е нейната академична изисканост и възможността да се настроим към едно присъщо на древните цивилизации вглеждане в думите, макар и чрез превода на нашия роден български език. Това вглеждане пък е особено важно за разпнатата на кръстопът България и въпросите, който то може да породи са: Защо строгото придържане към основни понятия и кристализирала през вековете мисловност са жизнено важни за нашето запазване като цивилизация? По какъв начин подмяната на основни културни и нравствени понятия подкопава цивилизацията и работи срещу една култура? За отвикналия да се вглежда в същността на думите съвременен човек сборникът „Основни понятия в китайската мисъл и култура“ може да се окаже не само възможност за вглеждане в най-важните умопостижения на китайските мислители, но и повод за вглеждане в изгубените смисли на много основни понятия в нашата българска култура и духовна традиция. Петко Хинов