Китай днес - приложение на в-к Земя

Switch to desktop Регистрация Вход

Статии

СИМВОЛИКАТА В КИТАЙСКАТА ЖИВОПИС

Вкитайската митология драконът, тигърът, фениксът и костенурката символизират годишните времена, но са станали и неразделна част от изкуството. Има обаче и други символи, оформили лицето на китайската национална живопис. Появила се е в дълбока древност, първоначално примитивна и наивна, сега е известна в изкуството като гохуа. Китайската национална живопис е своеобразна, многопластова и е съвършено различна от европейската живопис според материала, техниката и художествените средства. Китайските картини се рисуват с туш, минерални и растителни бои. За основа използват коприната, понякога памучна или конопена хартия. Има и особена хартия от меки тънки влакна, която е във формата на свитъци — хоризонталните са удобни за разглеждане на маса, а с вертикалните украсяват стени. Художниците използват четки с различни размери от много тънки до твърде дебели. Щрихът може да бъде лек, като облак или мощен като дракон. Една от отличителните черти на китайската живопис е свързана със създаването на образите. Те се предават чрез рисунъка на линиите, докато в европейската живопис образите се изразяват с помощта на обеми и форми, цветове и светлосенки.

В Китай от хилядолетия живописта и калиграфията са близки. Художниците и калиграфите ползват едни и същи материали и инструменти (четка, хартия и туш) и едни и същи линейни способи на рисунъка. Между китайската калиграфия и живописта има толкова общо, че те се приемат за родни сестри. Стилистично са единни, взаимодействат си и се движат една друга напред, като едновременно с това се и развиват. Линията — това е основата на китайското изобразително изкуство. Чрез най-простите линии китайските живописци създали съвършени художествени произведения. 

В живописта се използва особен туш, съвсем не приличащ на този, който се използва на запад. Писмените принадлежности като четка, туш, хартия и приспособлението за разтваряне на туша се тачат като „четирите скъпоценности“ (вън фан си бао).

Представете си дълъг и тесен хартиен или копринен свитък. Нещо подобно на поясите на българите от стари времена. На това парче е възпроизведена река. Усещането е за безкрайност на речния простор, при това видян отгоре или отстрани. Към това се прибавят и множество картини от пейзажа, които като че ли са скрити от зрителната линия на хоризонта. С познатата на европейците от Възраждането перспектива, това не би могло да се постигне. Многоплановата перспектива позволява на художника да даде пълен простор на своето въображение, да създаде художествен свят без да свързва себе си с рамките на ограниченото от хоризонта пространство.

Дълбоките философски идеи на различните религии са сложили отпечатък в образите на китайската живопис, в различните периоди от нейното развитие. Родоначалник на теорията на живописта Съ Хе в своите „Бележки за категориите старинна живопис“ (490 г.) формулира 

шест основни принципа, от които били длъжни да се ръководят художниците 

Първо от тях било изискването да се предаде в живописта „одухотвореният ритъм на живото движение“, който е присъщ на всичко в природата, да се предаде неговата същност, а не външното действително изображение. Установени са определени жанрове като пейзаж — планини и води, живопис на цветовете и птиците, портрети и анималистичен жанр. А на образите се придавало символично значение, свързано с идеите на древната космогония. Структурата на живописния свитък определя най-важните начала — Небето и Земята, между които се разгръщат основните действия, определящи вътрешната динамика на картината. Трактати по изкуството на композицията учили художника: „Преди да спуснеш четката над хартията, непременно определи мястото на Небето и Земята… Между тях грижливо разположи пейзажа“.

В древността се утвърждава дуалистичната структура на света — двата противоположни принципа на вселената и тяхното възприемане като Небето и Земята. На тях отговарят мъжката сила ян и женската ин. Тези сили са в непрекъснато взаимодействие една с друга, което пораждало пет първоелемента: вода, огън, дърво, метал и земя, от които е образувано всичко реално, всичко зримо и същностно.

Явленията и действията през годината са кръговратът раждане и смърт на нещата. „Четирите годишни времена“ е любим мотив на китайските художници. Кулминацията на този цикъл бил денят на зимното слънцестоене. Тогава силата ян изпитвала най-голямо напрежение, защото се извършвало тайнството на сливането на Небето със Земята, когато в недрата на тъмнината се заражда светлина. Затова зимният, снежният пейзаж се смятал за най-добрата форма за изразяване същността на битието.

В китайските пейзажи планините се приемали за олицетворение на мъжкото светло начало ян, а водата — женското тъмно начало ин, от които съчетания, според древните представи, възниква вселената. Планините са костите на земята, потоците вода са вените, кръвта, пулсираща, носеща живота и движение. Художникът се стремял да предаде същността, световната хармония, ритъма, лежащи в основата на явленията в природата. Затова му бил чужд стремежът към външна прилика.

Природата се разглеждала като място за спасение от натиска на обществото, като убежище. В нея отшелникът, поет и философ се наслаждава на красотата й. Художникът призовавал към сливане с нея, към разгадаване на нейните тайни.

Човешките фигурки, изобразени като миниатюрки на фона на грандиозните пространства, трябвало да предизвикат мисли за величието на вселената, в която човек е незначително звено, подчинено на нейните могъщи сили. В това се състояла разликата за представите на китайската култура от европейската, където на човека се отделяло главно внимание и него го изобразявали като могъща творческа сила, преобразуваща света.

В китайските пейзажи сякаш се съединяват три свята: светът на водата, на камъка и на дървото

Тях ги обединява особена живописна организация на времето и пространството, която е отражение на четвъртия, най-важен свят. Особено значение се придавало на изобразяването на водата, която почитали като нектар от боговете. Според легенда, фениксът станал символ на чистотата, защото изразява единство на битието и небитието. Към света на водата се отнасят и облаците — небесните планини. Реките, езерата и ручеите облагородяват Земята със своето небесно и абсолютно начало.

Светът на камъка ни спуска от небето на земята, макар и камъните да съдържат небесно начало, в частност в извисяващите се в заоблачените висоти планински върхове, отнасящи се към сферата на небето и водата. Камъните се смятали за „скелет на Небето и Земята, обител на духове“.

В китайската живопис съществува естетически култ към дървото. Твърде често се изобразява върба, която е символ на скромна красота и изтънченост. Тя е знак на пролетта в природата, атрибут на богинята на майчинството Гуанин и затова е символ на красота и доброта. Женското изящество винаги се сравнява с гъвкавостта на върбата.

С особена популярност се ползва борът, символ на конфуцианската сдържаност и издръжливост и даоския идеал за „ползата от безполезното“ — изкривено, чепато и неставащо за работа и древната идея за вечната младост. Дървото, подобно на камъка, се възприема като живо.

Особен раздел на жанра за цветята и птиците е живописта на така наречените четири благородни: орхидеи, дива слива мъйхуа, бамбук и хризантема.

Сред тези растения космическата идея се носи от мъйхуа. В така наречената монохромна живопис на едноцветните картини, в бамбука е смисълът на конфуцианската етика и даоската философия. Орхидеята и хризантемата имат повече личен, съкровен смисъл. Орхидеята символизира простотата, чистотата и скритото благородство. Хризантемата е прекрасна, скромна и целомъдрена, олицетворява тържеството на есента. Това цвете е символ на възвишената самота.

Може би един от най-любимите обекти в естетическото приемане на образ в живота е бамбукът. В китайските картини той не е просто растение, а символ на човешкия характер, той е възпят истински мъж с високи морални качества.

С популярността на бамбука могат да съперничат само изображенията на клонки с нежнорозови, бели или жълти цветчета на дивата слива мъйхуа. Тя също символизира гордия човек с кристална чистота, неогъващ се и издръжлив, а самото дърво, ствол, клони, напълнени със соковете на земята, на силата ин. Символиката на мъйхуа е конкретна: стъбълцето, което поддържа цветчето е абсолютното начало, чашката, поддържаща цветчето се рисува с три щриха, защото то е трите сили — Небе, Земя, Човек. Самото цветче съдържа в себе си петте първоелемента и затова се изобразява с пет листчета. Всички части, свързани с дървото, имат четна бройка елементи, което отразява устойчивост — свойство на Земята.

Изображение на „трима приятели в студена зима“ (мъйхуа, бамбук и бор) заедно с орхидея, образуващи „четирите съвършени“, символизирало чистите благородни хора, чиято дружба и взаимно поддържане преминали всички изпитания.

Истинските ценители на китайското изобразително изкуство разбират много добре езика и символите, които са лишени от предметна реалност. Не е трудно и другите да се запознаят и обикнат този свят.

Портретът и въобще изобразяването на човека

били значими само в ранния етап при оформяне на естетическия феномен на китайската живопис. След периода Тан на портретната живопис започнали да отделят по-незначителна роля, докато тя не заела последното място. В портретното изкуство може да се отделят две направления. Едното произтича от конфуцианската официална традиция на социално-етичната значимост на човека. Другото се градяло на даоско-будиската философия за ценностите на личността — за разкриване на неповторими черти на характера и свойства на дадения човек. Художниците от първото направление изобразявали по-често портрети на исторически държавни дейци, висши сановници, членове на техните семейства и придворни красавици. Художниците от второто направление създавали образи на поети, отшелници, портрети на светци. Първите по-често от всичко работили с цвят, в детайлен прецизен маниер. Вторите давали преимущество на рисуването с туш, прибягвайки към лекото оцветяване в свободен, ескизен маниер.

В китайската живопис съществуват два стила писмо: гунби — старателна четка, и сей — живопис на идеите

На първия стил е присъщ тънък и подробен графичен маниер на писмото със старателно наслагване на цветовете. На втория — свободен ескизен маниер на писмото с широка четка. Художниците от стила сей се стремят да предадат не външна прилика с предмета, а неговата същност, в което е и главната цел на майстора. Тези два стила взаимно се допълват. Но основа за развитието на стила сей е маниера на писмо гунби. Сей за хилядолетие е изработил свой лаконичен художествен език, с помощта на който художникът изразява вътрешната същност на предмета и по такъв начин своите мисли и чувства. Към това се стреми и истинското изкуство. 

Съществували и картини-свитъци, чиито предци били фреските бихуа, картините на параваните пинхуа, появили се още преди нашата ера. 

Възникването на такъв род картини било свързано не само с цел удобство за съхраняване, но и с възникването на направление в живописта вънзюнхуа — живопис на учените. Майсторите на вънзънхуа заедно с простите живописци не обичали да рисуват дворци и храмове. Техните картини-свитъци се окачвали в кабинетите и били предназначени за съзерцание на другари, литератори, учени от служещото съсловие.

В тази живопис се съчетавали поезия и калиграфия. Изяществото на йероглифите и поезията на стиха не само допълвали и подчертавали основното съдържание и идеята на картината, но и в съчетание едни с други придавали й особена красота и завършеност. Този стил станал една от силните отличителни особености на китайската живопис и е популярен в Китай в наши дни.

Още една особеност на китайските картини е техният надпис с личния печат на художника, заменящ неговия подпис. Той се изготвя от метал, камък (яспис, нефрит), планински кристал, дърво, слонова кост, а сега и от пластмаса. Печатът обикновено е квадратен, в сечение. На неговата плоскост релефно или са изрязани йероглифи, обикновено с древни девици или благопожелания. Отпечатъкът става с помощта на специална смазка от червен цвят (от цинобър, лепило и каша от пелин). Изготвянето на печатите е особен отрасъл в изкуството. Печатът може да се украсява с врязани фигурки и да се пази в специален калъф.

В наше време националната живопис гохуа излиза от тесните рамки на традиционната тематика, следвайки времето. Съвременните картини в стила гохуа се изпълнили с ново съдържание, с живия дух на времето.

Людмила Славчева

© 2016 „Китай днес“ | Изработка: Юросинерджи ЕООД

Top Desktop version