Китай днес - приложение на в-к Земя

Switch to desktop Регистрация Вход

Будизмът в Древен Китай

Будизмът е най-широко разпространената азиатска религиозно-философска мисловна система, възникнала в Индия през VI в. пр. н. е., след което пренесена в Китай, а по-късно и в целия свят. 

Будизмът е една мисловна система, защото не може да бъде дефиниран нито като религия, нито пък само и единствено като философия. Тя не е теоцентрична, в центъра си не поставя бог и съответно Буда не е върховно божество. Основната линия в будизма е учението на Буда, основано върху Четирите истини, които представляват главните идеи за живота и нашето място в него като човешки същества. Основна е идеята за страданието, чийто основен източник е желанието на човека. Поради това и основната практика на будизма е медитацията, която има за цел да отхвърли желанията и по този начин да се избегнат страданията. Част от страданията е и прераждането. В будизма се приема идеята за прераждането. Всеки човек не живее само веднъж и само на едно място. Следователно това важи и за Буда, т.е. той също се преражда. Но за него това прераждане не носи товара на страданието както за обикновените хора. 

През I в. пр. н. е. първите търговци — будисти

от Индия и Централна Азия, достигнали Китай. В началото на следващия век по време на династията Тан в няколко китайски града се появили и будистки монаси, проповядващи своето учение и превеждащи от санскрит на китайски своите свещени книги. В края на II в. в Китай вече имало няколко будистки центъра и от този момент разпространението на това учение започнало с много бързи темпове. През III в. вече имало дори няколко аристократични фамилии, които подпомагали будистки мисионери. 

През VII в. в Китай се появила своеобразна секта на будизма, наречена „Чиста земя“. Днес това се нарича китайски будизъм. „Чистата земя“ може да бъде аналогия на рая за християните. Много бързо тези идеи се разпространили сред китайците, което е лесно обяснимо предвид „чистата земя“, описвана като едно много хубаво, приятно място, лишено от всякакви злини и страдания. Но имало и противници на това ново течение, които били строго теоретично настроени към учението на Буда и считали, че просветлението трябва да се търси в настоящия живот чрез медитация и учене. 

През VIIVIII в. будизмът вече бил изключително широко разпространен в Китай. В страната съществували хиляди манастири, много от които притежавали завидни материални средства, големи земеделски земи и се радвали на богати дарения от заможни китайци. По това време вече на императорския трон имало и няколко императори с будистки убеждения. Будизмът се превръщал постепенно в най-широко разпространената, но и в най-влиятелната мисловна система в Китай. 

От друга страна, отново през VII в. някои реформаторски настроени монаси будисти започнали връщане към идеите на дълбоката медитация като основна форма на будистката практика. Това движение се развивало постепенно и намерило връх по време на династията Сун (9601127 г.) с оформянето на нова будистка школа — школа по медитация, наречена Чан (на японски, където също се разпространила по-късно — Дзен). Тази нова школа бързо набрала популярност сред чиновници и търговци, т.е. сред по-високо поставеното население и така и не достигнала масовото разпростанение на „Чистата земя“, защото пътят за спасение, утвърждаван от 

Чан будизмът 

изисквал повече време и упорита работа. Частично това било връщане към идеите на индийския будизъм, което представлявало отговор на тенденцията за материализиране на будизма. Някои чан-учители дори стигнали до по-радикални мерки като премахване на изображенията на Буда и отхвърляне на каноничните книги, като водели медитативен и дори отшелнически живот в малки уединени манастири. Но това не било прието масово и повечето последователи на будизма считали, че статуите и литературата са полезни и помагат за постигане на будистките истини, при условие че хората не ги издигат в култ и се ръководят от идеята, че възможността за достигане на просветление е заложена във всеки и всеки е способен да я достигне. Техният девиз бил: „Стани буда сам, откривайки вътрешните си възможности“. 

Развитието и разпространението на будизма претърпява и кризи. Повечето от преследванията на будисти, включващи конфискация на манастирска собственост и принудително връщане по домовете на монасите, не били продължителни. Но през 844845 г. били закрити хиляди манастири и масово будистки монаси били заставени да прекратят дейността си. Тази антибудистка кампания била най-мощна и най-разрушителна, доколкото била плод на държавна политика. В резултат на това общодържавно преследване били разрушени най-големите будистки манастири, а заедно с тях изчезнали и прилежащите към тях школи за изучаване на будизма. 

След няколко години будизмът отново бил легализиран, вече не попадал под ударите на закона като забранено учение, но по това време вече съществували само две школи — Чан и „Чиста земя“, оцелели по време на гоненията благодарение на помощ от обикновените китайци. От този момент те са доминиращи форми на будизъм в Източна Азия. Една от най-важните причини за техния голям успех и масово разпространение е това, че те са били основани от монаси китайци, които са наясно с китайския мироглед и с нуждите на китайците от ясна и практична мисловна и философска система, която може да бъде практикувана лесно и в ежедневния живот на обикновените хора. Дори чан-монасите разработили техники на медитация, удобни за пътуващите търговци и чиновниците, изпращани често извън дома си. 

Към днешна дата 

китайският будизъм се разделя на три групи, класифицирани по езиков принцип. Те са китайски, тибетски и балийски (също се нарича Будизъм в Южен Китай или бали будизъм). Последователите на китайския будизъм са представителите на основната езикова група в Китай — хан. Тибетският будизъм, който се нарича още и ламаиски, бива изповядван от тибетци, монголци и други малки групи от населението като народите луоба, мънба, югу, ту или общо около 7 милиона. Будизмът в Южен Китай е разпространен в район Сишуанбанна, автономна околия Дай, район Дъхун, автономни околии Дай и Дзинпу и район Съмао. Повечето хора от националност Дай, Булан, Ачан и Уа изповядват будизма на балийски. В момента вярващите са над 1 милион. 

В резултат от сложния многовековен и многостранен процес на разпространение, развитие и адаптация, доколкото все пак той не е произлязъл от Китай, а от Индия, будизмът не просто е успял да се съвмести с другите мисловни нагласи в китайското общество, но и силно да повлияе много важни аспекти на китаиския мироглед и разбиране за света и живота. Това е много ярък пример за междукултурно влияние и вероятно най-силното осъществило се такова в Китай до Новото време и началото на интензивните контакти на Китай със западния свят. Но още по-интересен и важен е фактът, че китайският будизъм се е разпостранил не само в Китай, но и в целия свят. И днес будизмът продължава да бъде много мощна мисловна нагласа в някои части на Китай. Не е за пренебрегване разпространението му и в части на света извън Азия.

В Китай съществува Китайско будитско общество, което е било създадено през 1953 г. и представлява организация, обединяваща в себе си будистите от различни националности и от различни краища на Китай независимо от вида будизъм, който приемат. Основната му цел е да изпълнява ролята на мост между държавното управление, от една страна, и будистите от цялата страна — от друга, установявайки и поддържайки добри контакти между тези две страни. Друга основна задача на това общество са международните отношения, за която цел се установяват връзки с будистки общества от други страни и се осъществява културен обмен. В Китай към момента функционират четиринадесет будистки института, създадени от Китайското будистко общество. 

Към днешна дата в Китай общо двеста хиляди монаси се намират в трите езикови системи на китайския будизъм. В момента в страната откритите будитски храмове са над тринадесет хиляди, будистките учебни заведения са тридесет и три, а будитските печатни издания са близо 50.

Яна Митева

© 2016 „Китай днес“ | Изработка: Юросинерджи ЕООД

Top Desktop version