Китай днес - приложение на в-к Земя

Switch to desktop Регистрация Вход

Статии

Терминът „китайска мечта“ е нов за китайското мислене и описва сбор от идеали за живота на хората в Китай. Използван е както от държавната администрацията и правителството, така и от журналисти и активисти, за да опишат ролята и целите на индивида в китайското общество. 

Още от 19. век целите на Китай са благосъстояние и икономическо развитие. Мао Дзедун интерпретира тези цели през марксистката идеология. При Дън Сяопин идеологията е по-гъвкава и не следва строгия комунистически дискурс. Дзян Дзъмин смекчава икономическия курс на партията и допуска частния бизнес като форма в икономиката. Ху Дзинтао подбужда политика, насочена към научното и хармоничното развитие. Понастоящем Си Дзипин говори за реформи и внедрява идеята за китайската мечта. Нетипично за предшествениците си той акцентира върху емоционалния контекст именно с идеята за мечтата. Той иска да запази икономическото развитие, но и да акцентира върху живота на хората. 

За първи път Си Дзинпин използва понятието „китайска мечта“ в официално изказване на 29.11.2012 г., след което го употребява многократно, развива тази идея и я разпространява. При първото си обръщение като президент на Китай на 17.03.2013 г. той многократно използва израза „китайска мечта“, като по този начин го официализира като държавна политика. Част от изказването му е: „Ние трябва да направим упорити усилия, да вървим напред с непоколебима воля, да продължим каузата на социализма, специфичен за Китай и да постигнем китайската мечта за велико обновление на китайската нация“. 

Си Дзинпин казва за китайската мечта, че „това е велико обновление за китайската нация“. По отношение на резултатността китайската мечта е описана като постигане на „Двете стотици“. Едната е материалната цел — Китай да стане сравнително заможно общество или да бъде увеличена т.нар. средна класа до 2021 г., когато е 100-годишнината на Китайската комунистическа партия. Другата — модернизационната цел — Китай да стане напълно развита нация до 2049 г., когато е 100-годишнината от създаването на Китайската народна република. 

Според някои журналисти фразата е била използвана преди Си Дзинпин да я внедри в масова употреба, от западни журналисти. Като бива посочван американският журналист  Томас Фрийдман и неговата статия „Китай се нуждае от своя мечта“ в „Ню Йорк Таймс“ от октомври 2012 г. През 2010 г. пък Хелън Уанг публикува първата си книга „Китайската мечта“. Книгата е базирана на повече от 100 интервюта с хора от „средната класа“ в Китай. В нея авторката не е дала определение на китайската мечта. Тя по-скоро обобщава казаното в интервютата относно разбирането на хората за китайската мечта. През 2011 г. книгата е преведена и издадена в Китай. Факт е, че и статията и книгата стават популярни в Китай, но те не отразяват прокарваната нова идея на официалната доктрина и нейното съдържание. 

През 2013 г. Си Дзинпин започва да използва фразата „китайска мечта“ и тя се разпространява сред китайските медии. Той дефинира китайската мечта като „национално обновяване, подобряване на живота на хората, просперитет, изграждане на по-добро общество и подсилване на военното дело“. В този смисъл младите хора следва да „мечтаят, да работят усърдно, за да изпълнят тези свои мечти и да подпомогнат възобновяването и развитието на нацията“. В този смисъл той апелира към всички партийни нива и към правителството за създаване на условия за кариерно развитие на младежта в Китай. Според официалната доктрина китайската мечта се отнася до китайския просперитет, колективните постижения и славата на нацията. 

Идеята за китайската мечта неминуемо бива сравнявана с „американската мечта“. Китайската мечта може да бъде интерпретирана като колективното съзнание на китайците по време на епоха на социална трансформация и икономически прогрес. Хелън Уанг в своята книга „Китайската мечта“ за първи път свързва китайската и американската мечта. Тя пише: „Тази нова (китайска) средна класа, която вече съществува от повече от 10 години, след още 10 или 20 години ще достигне два пъти по-голям размер от този на американската средна класа“. И това естествено би било проблем, защото ресурсите не са неизчерпаеми и не е възможно удовлетворяването на американската мечта за населението на Китай. В този смисъл китайската мечта би следвало да се различава от американската и то не само по чисто икономически и демографски причини. Китайската народопсихология е много по-различна от американската и е невъзможно китаец да присвои американски идеал. За него това не би било идеал. Ако за американците личностното развитие е над всичко,  за китайците то бива подчинено на общественото и на развитието и добруването на държавата и обществото. Китайската мечта има за цел обществено развитие по пътя на личностно израстване и удовлетворяване на персонални желания и нужди, но не и за сметка на обществените. 

 При всичките си изказвания по отношение на китайската мечта Си Дзинпин не казва как тя да бъде практически осъществена. Той говори предимно за нея като за цел и при това по-скоро теоретически, като за идеал, който следва да бъде приет. Усилията му са насочени към теоретичното налагане на модела на китайската мечта, а чисто практическото изражение на този модел не е обект на интерес до момента или поне не е част от масираната кампания, утвърждаваща идеала на китайската мечта. 

Единственото, което казва по този въпрос, отново в изказването при встъпването в длъжност, е: „Но аз мисля, че ядрото на тази мечта (китайската) е: ние, китайците, трябва да направим нещо за страната си. Аз искам да бъда професор в бъдеще. Аз искам да дам своя принос за образователния сектор“.

Китайската мечта бива интерпретирана в различни аспекти, което е оправдано с оглед на това, че липсва точна дефиниция и към момента се прокарва официалната политика в тази насока. Интерпретациите са неминуеми и по друга причина. Това е нова идея за китайското общество, която дава насока към нови хоризонти за развитие. 

Една от тези интерпретации е през гледната точка на устойчивото развитие. Замърсяването е изключителен проблем в Китай. Градовете са покрити изцяло със смог, а реките в страната са замърсени от индустриални отпадъци. Нарастващата средна класа в Китай се очаква да достигне 500 милиона души до 2025 г. и ще продължи да нараства. В този смисъл китайската мечта трябва да бъде съобразена и с устойчивото развитие. Според изследователи в тази област начинът за съвместяване и синхронизиране на тези два аспекта е разработването и масовизирането на „зелените технологии“ и намаляването на разточителното използване на ресурси. В противен случай китайската мечта ще доведе до екологична катастрофа в областта. 

Много китайци интерпретират китайската мечта като начин за преследване на индивидуалните мечти. Тя бива дефинирана в съгласие с индивидуалните желания, но според официоза на Китайската комунистическа партия — вестник „Чиуши“, китайската мечта не се отнася до индивидуалното щастие, а до колективните постижения, касае се до общите блага, а не до индивидуалните постижения. 

Според някои общественици в Китай китайската мечта е израз на нуждата от икономическа и политическа реформа. Разрастващата се китайска икономика има нужда от икономическа реформа, насочена към урбанизация, намаляване на бюрокрацията и подхранване на интереса към специализирани дейности, както и към човека като индивид с неговите личностни особености и желания. 

Според западни анализатори китайската мечта има шест основни компонента, които са съществени за практическото й осъществяване. И те са: модел за развитие, основан на ефективност и капацитет на институциите; екологична урбанизация; внимателно разпределение на ресурсите от икономическото развитие; политическа реформа; намаляване на държавното влияние върху икономическия пазар; социална стабилност. 

На последния пленум на Централния комитет на Комунистическата партия на Китай са разисквани евентуални реформи, които да прокарат пътя за реализация на китайската мечта. Тези реформи са в отговор на нуждите на хората в контекста на осъществяването на този идеал.

© 2018 „Китай днес“

Top Desktop version