Китайската калиграфия (Шу Фа) е едно от традиционните изкуства в Поднебесната, израз на творческия гений на човека. Естетическото красиво писмено представяне на китайския език някога е било, а и до днес си остава изключително умение и съвършенство. От векове до наши дни то се ползва с популярност и предизвиква възхищение и уважение по целия свят. В древен Китай, човекът, който е бил способен да изпише красивите калиграфски букви, се е считал за високо образован. И днес все още изящното изписване на йероглифи с четка влиза в програмата на китайските училища. А традиционните калиграфски техники се прилагат при писането с писалки и химикали, като се запазва формата и красотата на буквите, както при изписването им с четка. Историята на китайската калиграфия се развива заедно с китайската култура и може да бъде проследена още от най-ранните писания върху кости преди 6 хиляди години. Постепенно били създадени различни калиграфски школи и стилове. Въпреки, че най-ранните известни калиграфски символи датират около 4000 г. пр. н. е., традиционният калиграфски стил, който за първи път е използван между 1400 и 1100 г. пр. н. е. в Джънджоу, все още се практикува и днес. Около 220 г. пр. н. е., по време на управлението на Кин Ши Хуан в Китай е приета стандартна китайска система за калиграфия. От този момент нататък, писането преминава през редица реформи, които водят до нови стандартизирани знаци, букви и бързописни стилове. Днес тези форми все още се използват в традиционната китайска калиграфска практики. С развитието на различните стилове на изписване с четка, се образуват различни калиграфски школи, отразяващи жизнеността и привлекателността на тази форма на изкуство. Основни стилове на китайската калиграфия Джуан Шу (надпис за печат) Най-ранните китайски ръкописи били изключително контролирани и канонични. По време на династията Цин (221-207 г. пр. н. е.) wшироко използван бил стилът Джуан Шу (надпис за печат), за който са характерни тежките и сложни махове с четка. Все пак, калиграфията се е доближавала към уравновесената и хармонична структура, отразявайки идеите на династията Цин за реда, хармонията и логиката. Ли Шу (официалният стил) С въвеждането на официалният стил Ли Шу по време на династиите Цин-Хан (221 г. пр. н. е - 220 г. н. е.) китайската калиграфия започнала да става по-проста, с по-отпуснат стил и променливи махове на четката. Това развитие е дало възможност за по-съзидателна широта, започнали да се появяват и повече калиграфски стилове. Кай Шу (нормален шрифт) Друг известен калиграфски стил бил Кай Шу (нормален шрифт), с който работел майсторът калиграф Уан Сичжъ (303 - 361) от източната династия Дзин (317 - 420), известен като „Мъдрецът на калиграфията“. Неговата начин на рисуване на буквите с кратка структура и рафиниран стил, е бил прочут като много елегантен. През времето на династия Тан (618 - 907) стилът Кай Шу бил един от най-широко използваните. Това било началото на златната епоха на китайската калиграфия, което довело до възникването на нови, многобройни стилове и написването на блестящи творби. Най-ярък представител на този период е Ян Джънцин (709 - 785). Уникалният му калиграфски стил бил пространствен и енергичен. Той е считан за велик майстор на калиграфското изкуство, втори след Уан Сиджъ. Син Шу (движещата се ръка) Стилът Син Шу е характерен с полуслятото изписване на йероглифите. Разпространението му се свързва отново с Уан Сиджъ. Неговата творба „Лантин Шу“ („Въведение към поемите на орхидеевия павилион“), изписана в този стил, е била обмислена като резюмето на класическата китайска калиграфия. Говори се, че когато Уан Сиджъ е изписвал един стих върху дървена дъска за гравиране, мастилото прониквало в дървото на дълбочина от един сантиметър. Така фразата „един сантиметър в дървото“ е била употребявана, за да се описва изключителна калиграфия, а по-късно - дълбоки идеи или проницателни становища. По време на династията Сун (960 - 1276) и по-късно през династията Цин (1636 - 191), калиграфите най-често са използвали различни стиловете, но много калиграфи изоставили класическите форми и започнали да развиват индивидуални начини за изписване, изпълнени с тяхното лично усещане за естетика. Инструменти за изписване Инструментите за писане се появяват за първи път по време на династия Шан (1600 - 1046 пр. н. е.) и продължават да се развиват по време на династия Хан (202 пр. н. е. - 220 от н. е.). Мастилото, четката, хартията и мастилницата (каменна плочка пропита с мастило), познати на следващите поколения като „Четирите съкровища на познанието“, са били последователно развивани и усъвършенствани по онова време. Четките били изработвани от козина на невестулка, като за здравина били обвити с вълнени нишки, придавайки мекота и попивни качества.