Електронната поща на в. „Китай днес“ ни достави любопитен материал - множество снимки с коментар на нашия сънародник Цветан Димитров. Материалът бе за пътуването му от Улан Батор, столицата на Монголия, до милионния Пекин - и то не със самолет или влак, а на четири колела през страховитата пустиня Гоби! Авторът на снимките и текста е доста пестелив за себе си и освен името и това, че е редовен читател на в. „Китай днес“, Цветан Димитров не споделя нищо повече. От снимката му ни гледа мъж вече не първа младост, по всяка вероятност от хилядната армия на наши специалисти на работа в чужбина, който говори руски и английски. Що се отнася до пътя до Пекин, то това сигурно е една туристическа прищявка на нашия сънародник, защото не пътува сам, а с жена си. Познахме ли? Може би. И така - 1400 км през пустинята, както твърди Димитров. Трябваше да пътуваме от Улан Батор до Пекин през пустинята Гоби - близо 1400 км. След проучване избрахме най-евтиния начин за пътуване с влак и автобус със спални легла за 47 евро. Разбира се, има и директни международни влакове, но те са по-скъпи и са нарядко. И така след като разгледахме Улан Батор, статуята на Чингис хан и националния парк „Горки Терелж“, се отправихме към жп гарата, за да тръгнем към Замин Ууд. Това е разстояние също като София - Варна със стандарта на БДЖ. Пристигнахме в Замин Ууд рано сутринта в 8:00 ч. сутринта. Пътниците хукнаха към такситата, за да пристигнат по-рано в Ърлиен, но ние не бързахме защото трябваше да хванем спалния автобус за Пекин, чак в 17:30! След като стигнем вечерта в Пекин трябваше да продължим за Датон - това беше нашият план. На площада ни чакаха автобуси и таксита за CHINA! Ясно беше, че отиваме в страната на чая. След време стигнахме до странния КПП в суровата пустиня Гоби, който не работеше в неделя и по празниците! Иначе работи от 8:30 до 18:00 часа! Може да се премине само на колела: с автобус, влак, колело или такси. Цената за място в кола е 10 000 монголски тургика или 30 юана (към 5 щатски долара - б. р.). Е, ние се спазарихме за 16 000 тургика за двамата, защото не бързахме. Изненадващо нашата кола спря пред една дълга колона от джипове и трябваше да се прехвърлим в бял руски джип. След час на припек чакане колоната леко потегли и спря отново. На два пъти ни спираха да искат пари за санитарна и застрахователна такса. Накрая попълнихме имиграционна карта на монголската митница и продължихме към Китай! Китайският КПП е в Ърлиен - град в провинция Вътрешна Монголия на Китай. Още по сградата си личи, че влизаме в огромна и мощна държава! Минахме на скенер с багажа си и след като ни снимаха и взеха отпечатъци, ни пуснаха в КНР! Ерлиан е нов хубав град в пустинята Гоби, но не се срещат много хора. Пече сега, а после като задуха, се вдигна ситен пясък, който лети и прониква навсякъде и тогава всичко живо се крие. Абе, град насред пустинята Гоби! Как да е намерихме такси, което ни стовари точно пред автогарата за спални автобуси до Пекин. В чакалнята за автобусите за Пекин има безплатна топла вода за чай или купичка спагети. Билетът до Пекин е за 220 юана, но така и не разбрахме дали нашият автобус спира на автогарата за Датун. Най-накрая се настанихме удобно в автобуса, който ни возеше меко със 100 км в час по магистралата във Вътрешна Монголия. Вечерта спряхме в един малък оазис да хапнем и за 25 юана можеше да си сипем колкото искаме. Пристигнахме в Пекин посред нощ. Слязох от автобуса и излязох на улицата. Къде сме? Кой да ти каже? Щяхме да минем през много перипетии, но накрая да стигнем благополучно до нашата автогара за Датун. Така завърши пътуването ни от Улан Батор до Пекин и нашият първи ден в Китай.