Една традиция от хилядолетия

Пролетният празник, или китайската Нова година, е може би най-важният празник за китайците, на който те отбелязват началото на годината и отдават почит и благодарности на предците. Според традиционния китайски Лунен календар Пролетният празник, или китайската Нова година, продължава 15 дни, като започва при новолуние на първия ден от първия месец на новата година и свършва при пълнолуние на петнайсетия ден от първия месец на новата година. Това е най-важният семеен празник за китайците и в тези петнайсет дни семейството задължително се събира заедно. Повлияни от китайската култура, почти 20 държави и райони по света отбелязват китайската Нова година като официален празник. Пролетният празник, фестивалът Цинмин, Надпреварата с драконови лодки, както и Празникът по средата на есента са четирите най-важни китайски празника. Пролетният празник има над 4000-годишна история. Древните китайци започнали да изучават загадките на космоса от най-дълбоки времена и с времето оформили завършена и задълбочена астрологична система. 2000 г. пр. н. е., също както в прабългарския календар, древните китайци приемат, че времето за една година е равно на една обиколка на Юпитер, откъдето идва името на Пролетния празник - „суей“ (година). През 1000 г. пр. н. е. хората започват да наричат началото на годината “Ниен“, което означава добра реколта. С движението на небесните тела древните предвиждали и смяната на сезоните и създали своя земеделски календар, като пролетта е смятана за начало на годината, когато всичко в природата се връща към първоизточника, всичко се пречиства и започва отново. През вековете датата и дори месецът, на който се чества новата година са се променяли, календарната система също, но празникът остава все така важен за хората. През вековете обичаи и ритуали от различните части на страната са се обединили и са създали днешния многообразен и цветен, подобен на карнавал, облик на Пролетния празник. Хората се подготвят за новата година, преди настъпването й. Във всеки дом китайците правят жертвоприношения в чест на предците, почистват основно къщата си, купуват нови дрехи и вещи, пускат фенери и стаите се украсява в червено. Всичко това се прави с цел да се изпрати старото и да се посрещне новото. Пролетният празник е и време семейството да се събере заедно и да измоли по-добра и плодородна година. Всяко семейство закачва червени фенери, червена хартия с куплети и новогодишни пожелания в дома си, залепят се плакати на богове на входните врати, както и червени йероглифи с думата „щастие“, новогодишни картинки и изрязани фигурки от хартия. В навечерието на новата година семейството се събира на най-важната вечеря за годината - новогодишната. Това събиране е предшествано от древна церемония за жертвоприношение на боговете и предците. На вечерята се сервира най-често пиле (думата за пиле е омоним на думата за възможности), риба (омоним на излишък), стриди, боб, лотосови корени, ферментирала бобова извара, маруля, символизиращи богатство, и други храни, които носят добър късмет. В различните части на Китай трапезата се различава. Например в Северен Китай задължително на масата се слагат пелмени. Това е така, защото в началото на годината в Северен Китай е още зима, има сняг и няма никакви свежи продукти, докато южната част на страната е зелена през цялата година и зима на практика няма, следователно трапезата е по-разнообразна. След новогодишната вечеря по-възрастните в семейството дават на децата червени пликове с пари, защото традиционно се смята, че децата са по-болнави и чрез новогодишните пари се гонят злите духове и болестите от тях. В полунощ празненствата достигат своя връх. Със заря от фойерверки и пиратки се изпраща старата и се посреща новата година. В полунощ с новата година китайците посрещат и божествата в домовете си. Традицията да се палят фойерверки е свързана и с легендата за митичния звяр - „Ниен“, който през зимата влизал в селищата и нападал хората. Легендата разказва, че с времето хората научили, че звярът се страхува от огън, шум и червен цвят. Затова започнали да посрещат Нова година с огромни огнени клади и шумни танци около тях, с мащабни, зрелищни фойерверки. Също така закачали червени фенери в домовете си и изписвали пролетни заклинания върху червена хартия, за да прогонят звяра. След посрещането на Новата година осветлението остава включено през цялата нощ, огънят също се поддържа да гори и се палят свещи, за да се увеличи светлината и богатството в семейството през годината. На следващия ден всяко семейство гори тамян, за да отдаде почит към небето, земята и предците, след това младите тържествено поздравяват най-старите в семейството, а накрая си пожелават „Честита Нова година“ и с други роднини и приятели. След първия ден на новата година започват карнавалните тържества и навън улиците са изпълнени с празничен дух и веселие. Градовете са украсени с фенери и декорации и са пълни с туристи. Празненствата са навсякъде - танцьори в драконови и лъвски костюми „плашат и гонят“ Ниен от градовете, бродещи богове благославят минувачите и това продължава до петнайсетия ден от годината. Китайците участват живо в личния живот на децата си дори след като вече са възрастни. На втория ден от новата година сутринта отново се отдава почит към предците, а след това се сяда на новогодишна трапеза. На третия ден се празнува рожденият ден на бога на гнева и се смята, че на този ден лесно може да се скараш с другите, затова не е удачно да се посещават или канят близки и приятели. На четвъртия омъжените жени посещават заедно със семейството си дома на родителите си. На петия ден хората си остават вкъщи и очакват да посрещнат бога на богатството. На този ден никой не посещава приятели и роднини, защото носи лош късмет. Шестият ден се нарича денят на коня, когато хората гонят духа на бедността и приемат новия късмет. Хората също ходят и в храмовете да се молят на боговете за щастие и здраве през дошлата година. Седмият ден от годината се смята за време, в което всички хора порастват с една година, и земеделците показват своята реколта. Ядат се нудли за дълголетие и риба за охолен живот. От осмия до десетия ден от новата година се поднасят дарове за рождения ден на Нефритения император. От десетия до дванайсетия ден приятелите и роднините се канят в дома на празнична вечеря, а на следващия ден се яде постна и лека храна, за да се прочисти организмът. На петнайсетия ден се чества Празникът на фенерите, като се ядат сладки пелмени и отново се закачат фенери. Пролетният празник е и най-натовареното за пътуване време от годината. Ако по това време се намирате в Китай и пътувате, купете билети поне месец по-рано. Имайте предвид също, че някои ресторанти и семейни хотели също ще бъдат затворени.