Преди няколко години, когато учех в Кунмин, бях поканена, заедно с други мои колеги чужденци, на сватба. Оказа се, че за повечето китайци присъствието на чужденци на сватбата им е причина за гордост и хвалба или поне така ми обясни моята китайска приятелка Дзин И, която ни покани от името на братовчед си. Никога не бях срещала братовчед й, но приех с готовност, защото бях любопитна. Дзин И ни предупреди, че това е по-малкото и скромно празненство, което ще се проведе само за роднините от покрайнините на града. Другата сватба щяла да бъде много по-голяма и тържествена и щяла да се проведе в центъра. Посъветва ни да не се обличаме твърде официално, церемонията била в тесен кръг. В деня на сватбата заедно с десетина мои колеги чужденци още рано сутринта ни взеха с няколко нови хубави коли и по пътя ни обясниха, че по принцип гостите присъстват само на празненството в ресторанта вечерта, а всички церемонии преди това са само за най-близките роднини на семейството, но въпреки това нас са ни включили във всички церемонии, за да видим какво представлява китайската сватба. Това, което последва, само отчасти се приближава и до нашите обичаи. Първо отидохме в дома на булката, където отказаха да ни отворят вратата без подкупи и натиск от мъжката част. Раздадоха ни дори червените пликове с пари, които да подадем през прага, за да ни пуснат при булката. След като влязохме, я видяхме в спалнята, седнала на леглото така, че краката й да не допират пода. Беше ослепително красива с червената традиционна сватбена рокля и красива прическа. Младоженецът влезе при нея, изми краката й и я поведе в дневната. Там се извърши кратка чаена церемония, в която младоженците отправиха уважение и почит към родителите на булката. Почерпиха ни със сладкиши и потеглихме. От вратата на апартамента до колата младоженецът носеше булката на ръце. Казаха ни, че обичаят повелява, след като напусне родителите си, краката на булката да стъпят направо в новия й дом. Следваше церемонията по отдаване на почит на родителите, но този път в дома на младоженеца. Няма нужда да споменавам, че булката отново бе носена на ръце. Накрая с много шум, екот от пиратки и благопожелания ни изпратиха и се отправихме към новопостроен жилищен комплекс с няколко десетки високи блокове и много зеленина. Там беше младоженският апартамент. Поканиха ни да го разгледаме. Беше обзаведен и готов за нанасяне, дори снимките на двамата влюбени вече бяха закачени по стените. След като се почерпихме и там, оставихме булката, която, доколкото разбрах, не трябваше да излиза до церемонията вечерта. Всички останали отидохме на празничен обяд с най-близките на семейството - общо около 50-ина души. Следобед се отправихме към живописен парк, където се състоя сватбената фотосесия. Това е един от най-важните моменти за китайските младоженци. Оказа се, че освен посещението на известните екзотични острови и всякакви впечатляващи места, младоженците обичат да се състезават едни с други и в сватбените си фотосесии. А да имаш група чужденци подръка, се приемаше като екзотика. Е, наснимахме се. Булката вече беше облечена в дълга бяла рокля в западен стил. Успяхме да запазим нещо и за личния си архив. Слънцето започна да се скрива и се отправихме към ресторанта. На входа ни чакаше цветна арка и шаферките, едната беше с кошница с бонбони, а другата с кошница с цигари. Почерпиха ни и от двете, а отправихме своите пожелания към щастливата двойка, минавайки през арката. След като влязохме в ресторанта, установих, че тази малка, както ни предупредиха, сватба не е толкова малка. В огромната зала имаше поне 200 души. Настаниха ни много близо до подиума и до родителите на младоженците, което приехме като поредния знак на внимание и уважение. Масите бяха отрупани с храна. Наоколо беше шумно и весело. Ето че се появиха и младоженците. Булката отново беше ослепителна с трета за деня рокля - този път пак традиционна и червена. Програмата започна и водещите подканиха младоженците да извършат нужните ритуали на подиума и да обменят обетите си. Това трая двайсетина минути, след което празненството започна. Нямаше музика, това много ме учуди. На нашата маса хапвахме и пийвахме, без да бързаме, бяхме много весели и се наслаждавахме на обстановката. Докато се усетим обаче, може би за около половин час, изведнъж ресторантът почти се опразни. Гостите се бяха нахранили и си бяха тръгнали. Стана ни неудобно, тъй като бяха останали само още 2 - 3 маси. Бащата на булката, изглежда, усети това и ни покани на тяхната маса, за да ни почерпи отново с цигари и питиета. Беше изключително забавна и цветна вечер, но и много кратка, както ми се стори. Около 21:30 ч. се сбогувахме и ни закараха с едно бусче до кампуса. За пореден път останах дълбоко впечатлена от вниманието и гостоприемството на китайците. Както винаги бяха помислили за всичко и ни накараха да се почувстваме специални, без дори да ни познават. Кунмин - София Галина Крумова