В началото на септември на миналата година едно от горещите заглавия беше „Младежи с нарушено зрение от провинция Гуейян сформираха музикална група “Джъргън“. Сред шестимата смели мечтатели петима са с нарушено зрение, но това не ги спира да търсят светлината в музиката. През деня те работят нормално; през нощта се събират, за да говорят за музика и да репетират усилено. Нарекли са групата си „Джъргън“. Думата означава вид растение, което неизменно присъства във всички местни ястия. Членовете на групата се отъждествяват с корените на растението, които растат в тъмна почва, но са най-вкусната и добра част от цялото растение. Въпреки че живеят в “тъмнина“, тяхното самочувствие в музиката е най-съществената светлина в живота им. Те искат да са като това растение, да се вкоренят по-дълбоко в тъмната почва, дори и да нямат сцена и публика, ще продължат да преследват музикалната си мечта. Стаята за репетиции на групата се намира в един масажен салон с незрящи масажисти. Стаята е по-малка от десет квадрата, вътре има три китари, електронно пиано, барабан и флейта, много е семпло, но изпълнено с топлина. Ян Джи е вокалист и китарист на групата. При злополука на 8-годишна възраст той уврежда зрителния си нерв. Приятелите, с които може да си общува, стават все по-малко. За щастие, музиката преобразява света на сляпото момче и му помага да не бъде толкова самотно. Песента „Времето“ на Сю Уей възвръща светлината в живота на Ян. „Намерих увереност и сила в изпълнението и текста на Сю Уей“, споделя той. Докато учи в училището за слепи, Ян Джи разчитал на фокусираното слушане, за да се научи да свири на китара. Преодолявайки визуалните бариери, той усещал всяка нота и мелодия. Въпреки трудностите, колкото повече свирил, толкова по-щастлив се чувствал. Създаването на групата вероятно е съдба. През 2011 г. Ян Джи се запознава с Чън Чанхай, който също има зрителни увреждания и обича музиката. Преди да се срещне с Ян Джи, Чън Чанхай нямал много доверие в правенето на музика и дори не смеел да пее. Знаейки, че Ян Джи, който е напълно сляп, може да свири на китара, той останал малко изненадан. Чън Чанхай можел да различава цветовете от близко разстояние. Той попитал: „Учил ли си някога професионално?“ „Не, просто сам се научил постепенно да свиря на китара.“ Отговорът на Ян Джи запалил увереността на Чън Чанхай: Щом той може да го направи, мога и аз! Насърчавайки двамата му партньори да се учат от Ян Джи, Чън Чанхай взел пари назаем да купи музикално оборудване и сформирал група в кампуса с Ян Джи и двама му партньори. „Беше много хубаво време. По време на нашите изпълнения на сцената имаше хора, които ни аплодираха. Не очаквах да бъда разпознат от толкова много хора.“ Но хубавите дни в кампуса един ден приключват. През лятото на 2014 г., изправени пред намирането на работа след завършването, всеки трябва да тръгне по своя път и тогава групата в кампуса е разпусната. „Времето, прекарано заедно в продължение на няколко години, е трудно да се забрави, но трябва да се изправим пред живота“, каза Чън Чанхай. През 2015 г. Чен Чанхай се завръща в Гуейян от Пекин, за да работи в салон за масажи от слепи. Скучното ежедневие кара Чън да си спомни хубавите моменти на групата в кампуса. Той се обадил на стария си приятел Ян Джи, който все още работел в Гуанджоу: „Върни се и ще правим музика заедно“. Ян Джи се поколебал в началото: „Ако работя в Гуейян, със сигурност няма да печеля толкова, колкото в Гуанджоу“. Но след многократното увещаване на Чън Чанхай, той си спомнил за добрите времена в миналото и се развълнувал: „Ако правя това, което ми харесва, дори и да печеля малко, не е проблем“. Двамата се събират отново заедно, работят през деня и пеят вечерта. Тяхната музика често започва да се чува по улиците на град Гуейян. През 2016 г. на Чън Чанхай му хрумнала нова идея - да отвори салон за масажи, за да стабилизира доходите си и да възстанови групата, за да прави музиката по-добре. Той споделил идеята с приятели, които го подкрепили. Скоро салонът му за масаж отворил врати и Ян Джи се присъединил към тях. „Нека да възстановим групата!“ Скоро Чън Чанхай и Ян Джи получили поредица от нови попълнения: Ян Лин, който свири на флейта, и Пън Уанхай, здраво момче, доставчик на храна, със страст към музиката. На 15 януари 2018 г., след среща на по чаша бира, идеята за сформиране на музикална група се зародила. Впоследствие Чън Късин, с когото Чън Чанхай и Ян Джи се запознават, докато пеят на улицата, се присъединил към групата. В края на юли групата приема Ли Уанпин - кийбордист. Водещият китарист Пън Уанхай каза, че с присъединяването към групата е искал да научи как те се справят с живота, с трудностите в него и се надява да намери своето щастие в обикновения живот. „Благодарение на музиката тъмнината не може да спре стремежите ни.“ „В света на музиката животът ми стана пъстър.“ След излъчването на историята на групата по централната телевизия, неименуваната група внезапно станала „популярна“ - Чън Чанхай получи покани за интервю от много медии и броят на феновете на групата се увеличи от стотици на 800 000. Тя беше обсипана с положителни коментари от интернет потребителите. Появиха се хора, които дори искат да се присъединят към тях. „Дълго време бяхме неизвестни и изведнъж привлякохме вниманието на всички. Всъщност не мога да повярвам.“ Припомняйки си трудностите в миналото, момчета „родени след 90-те“, не могат да скрият с емоциите. На 18 май 2018 г. групата проведе първия си концерт. Тази дата съвпадна с Деня на хората с увреждания в Китай. Изпълнението се проведе в културния център на общността. Близо 300 души дойдоха на мястото, където имаше само 150 места. Много зрители стояха и слушаха. В началото на създаването на групата членовете се събирали за репетиция в 11 часа вечерта заради нередовното работно време. Нямаше място за обучение и репетиция. В началото на тази година, след като собственикът на салона за масажи, в който работил Ян Лин, научил за тяхната ситуация, той отделил специално помещение от около десет квадратни метра, за да го ползват за репетиции. Те сами монтирали шумоизолация и светлини. Стаята е малка, ако всички седнат, вратата не може да се отвори. Заради проблема със зрението, когато групата репетира нова песен, е по-трудно. Те трябва да разчитат на софтуер за четене на глас за незрящи, хем да слушат песни, хем да добавят музикални инструменти към него и да упражняват песента десетки пъти. Единственият човек с нормално зрение, Пън Уанхай, изигра ключова роля по това време. Барабанистът Чън Чанхай каза: „Пън Уанхай ни четеше текста. Ако не разбирахме някои ноти, той търсеше в интернет“. Изправени са пред много трудности, репетират почти всеки ден до 2 или 3 часа през нощта: „Ние сме уморени от работа през деня, но щом влезем в музикалната зала, веднага се изпълваме с енергия“. С шест авторски песни, от май тази година групата има изпълнения онлайн всяка сряда и събота, предава музикалната им енергия. С упорита работа групата започна да изгражда стабилна база от почитатели в местния район. На Международния ден на хората с увреждания те изнесоха и малък концерт. В допълнение, от май тази година, музикалната група излъчва своята музика чрез живо предаване всяка сряда и събота. С нарастващите възможности за изпълнение, тяхната „малка цел“ е да издадат оригинален албум в рамките на три години и да използват музиката, за да разкажат собствената си история.