На 15 април т. г., 40 години след появата му по екраните, класическият филм за бойни изкуства „Манастирът Шаолин“ бе пресъздаден и прожектиран в 4K формат. Главната роля в него се изпълнява от актьора Джет Ли. Без значение колко модерни технологии се използват, усещането за класически филм е впечатляващо. В очите на много фенове на бойните изкуства „Манастирът Шаолин“ е класика сред класиките, вдъхновила мнозина да започнат да тренират. Нараства интереса към филмите за бойни изкуства, независимо дали са екшън или анимация. От „Манастирът Шаолин“ до „Ханът на Дракона“, „Тигър и Дракон“ и „Кунгфу панда“ - зрителите им се увеличават, а платформите за популяризирането им се разнообразяват. Това, което остава непроменено обаче, е идеята за победата на доброто над злото, рицарският дух и стремежът за самоусъвършенстване. Именно те са в основата на кунгфу филмите. При един преглед на 40-годишното развитие на филмите за бойни изкуства се вижда, че причина за интереса към тях и превръщането на „Манастирът Шаолин“ в класика вероятно не са бойните сцени, а обичта и всеотдайността към родината, запечатани в сърцата на китайците, както и благородството, което е част от китайската култура. Джет Ли се занимава с кунгфу от 8-годишна възраст. През 1974 г., вече на 11 години, той става победител в младежката група и шампион в многобоя в първенството по китайски бойни изкуства. Същата година е включен в състава на китайска делегация, която посещава САЩ. По време на престоя им в Хонконг при завръщането от визитата той гледа филма на Брус Лий „Юмрук на яростта“. И решава, че иска да участва в кунгфу филми. От 1974 до 1979 г. Джет Ли печели пет последователни национални шампионата по бойни изкуства. През 1979 г. 16-годишен той прекратява състезателната си кариера заради контузия. Точно тогава Китай дава старт на политиката за реформа и отваряне, което му осигурява възможност да сбъдне мечтата си и да играе във филм. През 1980 г. хонконгската филмова компания „Джунюен“ планира да заснеме филм за манастира Шаолин, където изгрява и звездата му като кунгфу легенда. Във филма играят и други актьори, които владеят кунгфу, а режисьорът им дава пълна възможност да демонстрират своите предимства. Специалните ефекти в него са изключително малко, независимо дали става дума за серия от самостоятелни движения или схватка. В резултат днес „Манастирът Шаолин“ прилича повече на документален филм за бойните изкуства. По отношение на сюжета той е класическа драма за отмъщение, което от днешна естетическа гледна точка е малко старомодно. Преди 40 години обаче филмът е безпрецедентна класика сред кунгфу филмите. През 1982 г., веднага след прожекцията му, той предизвиква бум в цял Китай. В онези години билетът за кино струва само 10 фъна, а боксофисът на „Манастирът Шаолин“ достига близо сто милиона юана. Благодарение на него планината Суншан се превръща в най-посещаваната туристическа атракция. Днес много хора, които тренират бойни изкуства, си спомнят за 80-те години на миналия век и не могат да забравят този знаков филм. Според Дзън Цян, който ръководи школа по бойни изкуства, много хора стават техни фенове, след като гледат филма „Манастирът Шаолин“. „По това време много хора тренираха в парковете в Гуанджоу“, спомня си той. Хуан Миндзиен, известен инструктор по бойни изкуства в Китай, дава също висока оценка за филма, като го определя като шедьовър. „Това е наистина филм за бойните изкуства, направен от кунгфу майстори. Гледах го на открито на площада. Той затвърди моята любов към бойните изкуства и аз реших да се присъединя към филмовата индустрия“, обяснява Хуан Миндзиен. Роден е в Гуанджоу, а баща му Хуан Дасюн е треньор по ушу. Той започва да тренира бойни изкуства на 5-годишна възраст и още на 11 години влиза в отбора по ушу на провинция Гуандун. През 1991 г. Хуан Миндзиен става шампион в стила Нанцюен Южен юмрук на националното първенство. Той посвещава младежките си години на бойните изкуства. Когато печели шампионската титла, получава възможност да се срещне с Чън Сяодун, известен режисьор на бойните сцени в кунгфу филми. По това време се планират снимките на филма „Ханът на Дракона“. Първата среща на Хуан Миндзиен с Чън Сяодун е в хотел в Гуанджоу. „Той ми даде възможността да участвам като дубльор в бойните сцени. Това бяха първите ми стъпки във филмовата индустрия“, спомня си той. „Ханът на Дракона“ се снима в две фази - първата продължава две седмици в Дунхуан, а втората един месец в Хонконг. Спомняйки си за тези години, Хуан Миндзиен разказва, че преди това е гледал много филми и телевизионни сериали. „Тогава в моите очи те бяха изключителни и дори не смеех да мечтая да играя в тях. След участието ми в реални снимки обаче разбрах колко тежка е работата. В „Ханът на Дракона“ участваха много големи звезди. Видях, че те работят всеотдайно и изобщо не са придирчиви.“ „Ханът на Дракона“ е първият му филм. Хуан Миндзиен признава, че е бил силно вдъхновен и е започнал да разбира разликата в изразяването между филмите и бойните изкуства. През лятото на 1992 г. той е на премиерата на филма в Хонконг. Според него „Ханът на Дракона“ е станал втория шедьовър сред кунгфу филмите. „След „Манастирът Шаолин“ режисьорите заснеха „Удан“, „Легендата за героя“ и други филми. След 10 години трупане на опит уменията на режисьорите и фотографите се подобриха, а технологиите за заснемане напреднаха. Всичко това даде възможност да се снимат филми на по-високо ниво като „Ханът на Дракона“, споделя Хуан Миндзиен, но според него, новите продукции трябва да го надминат. „Тогава ще настъпи третата ера на кунгфу филмите“, уверен е той.
