В първия ден си ден в Хонконгския баптистки университет Чън Лин е изумена от големината на кампуса и й е трудно да се ориентира къде са сградите и как да намери своята аудитория. На церемонията по откриването на учебната година Чън Лин е единствена по-възрастна с десетилетие от 17 - 18-годишните първокурсници. Нейната история извън рамките на социалните стереотипи разказва Радио Китай за чужбина. В Китай е нормално човек да влезе в университет на 18 години, около 28 да се задоми, към 33 да си купи дом, на 35 вече да мисли за пенсия и на 50 - 60 да се грижи за внуците. Има обаче и хора като Чън Лин, които не следват общоприетия житейски път за мнозинството в страната, а предпочитат да сверяват живота си по „антисоциалния часовник“ на известния сайт „Доубан“ (Douban), където вече над 70 000 души търсят и споделят своите различни житейски пътища. „Антисоциалният часовник“ е разширение на концепцията за „социалния часовник“, предложена от американския психолог Бърнис Нюгартън през 1976 г. и която отразява социалните и културни очаквания на индивидите, тоест „какво човек трябва да прави на определена възраст“. Бунтарите срещу социалните стереотипи изповядват следното верую: „В твоя собствен часови пояс, който съдбата ти е отредила, всичко е навреме“. И Чън Лин споделя с възторг в групата на „Доубан“ след края на първия семестър: „Най-високият резултат от изпитите е 4, а аз получих 3,67!“. Отиването на работа в Хонконг се превръща в повратна точка в живота на Чън Ли. От известно време у младата жена зрее идеята да започне да учи отново. Преди десетина година, когато е приета в университет, двамата й родители - току-що са се развели, отказват да я издържат финансово. Тя работи в Гуанджоу и Шънджън, където осъзнава, че колкото и добре да се справя в работата си, може да бъде най-много управител на магазинче и никога няма да успее да стигне до централата на компанията. И така тя решава да продължи да се образова и развива и да проправя пътя си към висшето образование. Но получава отказ от Китайския университет на Хонконг, което е огромен емоционален удар и я изправя почти пред нервен срив. Дните на очакване се нижат бавно и мъчително, но накрая идва известието, че е приета в Хонконгския баптистки университет. Влизайки в кампуса, тя се чувства като в рая. Библиотеката се превръща едно от любимите й места, където прекарва часове на спокойствие и тишина в четене и писане на домашни работи. Чън Лин си дава ясна сметка за ценния шанс да продължи образованието си, който, от една страна ,й дава съдбата, а от друга, тя самата си е извоювала със своята упоритост. По време на лекции и упражнения седи най-отпред, винаги е активна и общува с преподавателите. Особено впечатление й правят часовете по философия, които избира през първия семестър, казвайки, че те „отварят вратата на нов свят“ към нея самата. Същевременно Чън Лин се мотивира от по-младите си състуденти, за които казва: „Толкова е умилително да ги наблюдавам, тъй като човек, току-що завършил гимназия, е различен от тези като мен. От техните действия струи очакване и любопитство“. Преди тя също е обмисляла да си купи апартамент, тъй като това се смята за някаква гаранция за нормален живот на човек. През последните няколко години обаче представите й за парите и потреблението постепенно се променят. „Където е сърцето, там е домът, няма нужда човек да бъде привързан към конкретна къща, пък било то и неговата собствена“, обяснява Чън Лин. Днес младата жена казва, че иска да живее за момента и да вземе най-хубавото от него. „Важното е човек да открие своя различен „Аз“, категорична е Чън Лин. Почти 30-годишната първокурсничка Чън Лин се наслаждава на това да бъде част от университетската магия и да бъде заобиколена от хора, интересуващи се и попиващи знания. В поста си в „Доубан“ тя пише: „Животът ми не е график, просто правя това, което искам, независимо на колко години съм сега! Аз съм на 28, но имам чувството, че животът ми току-що започна“.