В пекинска лаборатория към Китайската академия на селскостопанските науки изследователите са заети с маркиране и редактиране на генетичния код на ориза, ключов компонент от сложния процес на развъждане на така наречения сорт зелен супер ориз (Green Super Rice - GSR). Този „зелен супер ориз“ е генномодифициран сорт, при който основна цел е увеличаване на добива, постигане на висока ефективност при използване на хранителните вещества и устойчивост на биотичен и абиотичен стрес. Друга много важна част от разработките е, че сортът може да се похвали с високи добиви, като същевременно остава изключително екологичен и устойчив. „Ние прилагаме метода на генетичен скрийнинг, за да поставим качествата и характеристиките, от които се нуждаем в ориза“, казва Шу Дзиенлон, професор в Лабораторията за молекулярно отглеждане на ориз към Института по растениевъдство на Китайската академия на селскостопанските науки. От 2008 г., с подкрепата на китайското правителство и фондацията на Бил и Мелинда Гейтс, лабораторията започва да разработва сортове GSR, за да насърчи развитието на селското стопанство в райони с бедни ресурси в Африка и Азия. „Отглеждаме различни сортове „зелен супер ориз“, които са в състояние да се адаптират към различни екологични условия в различните страни. В Африка например отглеждаме сортове, които са по-устойчиви на суша и висока температура, докато в Югоизточна Азия, където тайфуните са често срещани, ние произвеждаме ориз, който е устойчив на болести и бактерии“, пояснява професор Шу. Например когато супертайфунът Хайян удари Филипините през 2013 г., всички култури от местни сортове ориз на остров Лейте бяха унищожени. „Въпреки това сортът GSR8, който изпробвахме там, показа по-добра толерантност към наводнения, суша и пресоляване, като в крайна сметка въпреки условията регистрирахме реколта от 1,2 тона на хектар.“ Като резултат правителството на Филипините решава да насърчи използването на сорта GSR8, като година след идването на тайфуна този сорт вече покрива 430 000 хектара през 2014 г. Към 2018 г. сортовете GSR във Филипините заемат общо 1,09 милиона хектара - 22,64 процента от оризовите площи в страната. До 2021 г. във Филипините общата площ на сортовете GSR достигна 10,8 милиона хектара. Подобни успешни истории за използването на китайския ориз могат да се намерят и в редица други азиатски страни. В Пакистан например сортът NIBGE-GSR1 показва среден добив от около 9,5 тона от декар в сравнение със 7 тона за местния сорт. За експертите от Китайската академия на селскостопанските науки въвеждането на GSR в Африка е доста голямо предизвикателство, тъй като селскостопанската инфраструктура там е сравнително недоразвита. Добър пример от африканския континент е сортът GAWAL R1, използван в Нигерия. GAWAL R1 дава около 30 процента повече добив от местния сорт Faro 44. С популяризирането му средният добив на ориз в Нигерия се повишава от 1,98 тона на хектар през 2019 г. до 2,5 тона на хектар през 2022 г. „Ние ще положим усилия, за да помогнем на страните от Западна Африка да създадат системи за производство на ориз и да облекчат продоволствения си проблем“, казва професор Шу. Според данните на Китайската академия на селскостопанските науки през последното десетилетие 78 сорта „зелен супер ориз“, разработени в Китай, са тествани, сертифицирани и популяризирани в 18 страни и региони в Африка и Азия. Към момента насажденията с ориз там са с обща площ за засаждане от над 6 милиона хектара, което помага на над 1,6 милиона фермери. Опитът на Китай в отглеждането и производството на ориз допринесе значително за продоволствената сигурност на азиатските и африканските страни по инициативата „Един пояс, един път“. Що се отнася до бъдещото развитие, професор Шу смята, че е много важно „да научим партньорите ни как да отглеждат ориз“, вместо просто „да им даваме ориз“. В момента 58 студенти от 15 страни следват магистърска или докторска степен в китайски изследователски институти, свързани с темата за отглеждане на ориз. „Освен това предоставихме усъвършенствано обучение по техники за отглеждане на „зелен супер ориз“ на близо 943-ма учени и техници от 15 страни и ще има още обучение в бъдеще“, казва още професорът. Използването на китайски технологии за гарантиране на продоволствената сигурност в развиващите се страни е от голямо значение за изграждането на инициативата „Един пояс, един път“ и изграждането на общност на споделена съдба за човечеството.
