Откъс от книгата „Светлина от Изтока“ на Наталия Бояджиева

Продължение от брой 43 Пътуваме до Чъ Ли Джанг Джиа около час. От двете ни страни са се ширнали ябълкови градини - гордостта на този край. В селото живеят три хиляди души. Навлизаме в селото и сватбената кавалкада спира пред висока алена надувна арка със строени до нея празнични оръдия, украсени с панделки. Оръдейните залпове известяват, че тук сватба ще има - не остана ни човек, ни птица в селото да не са разбрали. Когато оръдията замлъкнаха, неочаквано за мен от червената кола изскочи булката, стрелна се бързо под арката и хукна сама по улицата нагоре. Почти като Пепеляшка на бала и пак е свързано с обувки - после разбрах, че се страхувала приятелите на Лианг да не я настигнат и да й вземат червените булчински обувки. Никой не можа да я настигне, колкото и да тичаха - спортна дама излезе. Пристигна си с обувките до родния дом на Лианг. Сватбарите се проточихме в дълга редица след нея (150 души бяха поканените, и то само от страната на младоженеца. На следващия ден се прави друга почерпка в родното село на булката само за нейни роднини и приятели). Но не предвидихме, че ще ни спрат червените ленти пимпао, постлани по улицата до дома. Пимпао са фойерверки, които изпускат гъст дим, свистят и гърмят страховито. Така по задимената улица стигнахме най-после до втора червена арка като дъга, след която дълга червена пътека ни отведе до дома, където е израсъл Лианг. Минахме развълнувани по червения килим като на кинофестивал, но уви - отново залостена порта. Украсена с ленти с благопожелания и с червени фенери, но - не пускат да се влиза. Вече знаем и очакваме сцената с тропането и преговорите, докато накрая червеният плик слага край на драмата. Залостените врати са символ на трудностите, които трябва да преодолява занапред младото семейство. Влизаме в двора, а там под един навес врат два казана със сватбения обяд. Булката притича в къщата и седна върху едно голямо и високо легло до прозореца (по-късно разбрах, че това е легло - печка като в руските приказки). Пред нея на ниска масичка беше поставена храна за почерпка със символично значение - жените си вземаха и наричаха хубави пожелания за младата невеста. Кръглите бисквити са символ на юана - както монетата не може да бъде счупена на две, така и те да не се разделят и бракът им да се запази завинаги. Бонбоните предвещават сладък живот, а семките - скоро да се сдобият с наследник. Мъжете в това време се редяха с делови вид пред една маса, където един човек записваше имената им на червена хартия и колко пари са подарили на младото семейство. Дадохме и ние своя червен плик. Списъкът и парите се предават на младоженците след сватбата. Един младеж ни се представи като братовчед на Лианг и ни отведе в неговия дом на гощавка. Гостите бяхме разпределени в няколко роднински къщи, тъй като не можем да се поберем в една. Мъжете и жените са разделени на различни маси, но аз останах на мъжката, тъй като само там имаше човек с английски, а не исках да пропусна възможността да науча нещо повече за ритуала. Надявам се да са ми простили тази волност. Впрочем, ние бяхме техните специални гости и вниманието към нас беше подчертано - само нашите чаши за чай имаха капачета, за да не изстива бързо чаят, главата на шарана сочеше към нас, чакаха първи да си вземем от всяка гозба... Около голямо стенно огледало бяха залепени ленти с цитати от Мао. Братовчедът Шинг Ионг обясни, че повече от двадесет вида блюда са приготвени за празника, предния ден са заклали прасето и всичко е прясно. Освен свинско, имаше пиле, риба и всякакви морски дарове и друга храна, непозната за мен. Чиниите идваха с голяма бързина, масата се отрупа и, разбира се, повечето храна остана - но такъв е обичаят. Атракция бяхме и ние за тях - помолиха да ни снимат как сръчно си служим с вилица (отнякъде намериха две вилици за нас, но не бяха виждали наживо някой да ги ползва)... За мен пък остана загадка как Шинг с две пръчици разряза печеното пиле на парчета. Зеленият чай се лееше изобилно, друго не се пиеше. Жените нито пушеха, нито пиеха алкохол. Тихи разговори и обилна храна. Никаква музика, няма и танци! Ако става дума за фолклорен фестивал, Китай се представя с много феерични изпълнения, но подозирам, че са само сценични - измислени от хореографи за сцената. В ежедневния си живот китаецът не танцува, дори и на сватба. Към края на обяда минаха младоженците да вдигнат наздравица с всеки гост. Лиу беше вече в червената рокля. Лианг лично напълни чашите, напитката пак беше чай. Благословии, шеги, смях... След около два часа сватбарите, сити и доволни, си тръгнаха всички едновременно. Със сърца, пълни от щастието на нашите приятели, потегляме и ние със съпруга ми. ЕпилогТова е в китайския север. За допълване на представата, ви показвам сватбени снимки и от китайския юг, правени от моята приятелка Уан Уей по време на едно нейно пътуване до водния град Ситан, близо до Шанхай, както и от Циндао (този град пък е малко по на юг от Пънлай). Сватба в Ситан, близо до Шанхай, през януари. Тогава още не знаех, че след две години ще посетя този чуден воден град на река Яндзъ Двата лъва затискат вратите на сватбената кола и младоженците не могат да излязат. Не е лесно да се ожениш! Младоженците едва се виждат сред пищната декорация. Зетят подава чаша чай на бъдещия си тъст и с трепет очаква дали ще отпие. Ако отпие - дава му дъщеря си за жена. Същият ритуал се повтаря и с майката. Родителите връзват червени пояси на младоженците за щастие.