Акценти в научното сътрудничество в земеделието между Китай и България

Използването на научните постижения за по-ефективното развитие на различните сектори на икономиката, по-специално в областта на земеделието между България и КНР, дава нов тласък на съществуващите досегашни добри партньорства и съвместна научна дейност, казва в интервю за КМГ доц. д-р Анелия Борисова, научен секретар на Института по земеделие в българския град Кюстендил, който се смята за „столица на овощарството“ в България. Доц. д-р Борисова подчертава, че Китай не спира да развива дигитализацията и иновациите във всички области на икономиката, като през последните години дигиталната икономика отбелязва огромен ръст, включително и в сферата на земеделието и селското стопанство. Доц. д-р Борисова припомня, че началото на сътрудничеството между Китай и България в областта на земеделието е поставено още през 1999 г., когато България и Китай започват да развиват сериозни двустранни и многостранни отношения в научните изследвания в земеделието, и по-специално в овощарството. Като пример тя дава контактите между българския Институт по земеделие в град Кюстендил и няколко китайски институти и фирми, които работят в сферата на овощарството, в различни части на страната. „Началото на двустранните отношения между българския Институт по земеделие и китайските колеги е поставено през 1999 г., с посещението на българска делегация начело с тогавашния директор на Института проф. д-р Д. Домозетов в провинция Шандун и намиращият се там институти (Институт по овощарство, Тайан, и институтите по овощарство в Йентай и Дзинан)“, разказва научният секретар на Института. „В продължение на месец по покана на китайските си колеги българските научни работници обменяха опит с китайски научни работници и експерти в областта на овощарството и земеделието, в които институтите имаха голям напредък. Малко по-късно, отново българска делегация от нашия институт посети същата провинция, за да продължат започналите вече консултации, които приключиха с голям успех и бяха разработени нови сортове ябълки“, продължава тя. Съвместните проекти са важна част от сътрудничеството „По линия на двустранното научно-техническо сътрудничество между България и КНР имаме забележителни успехи при съвместната работа по проекти“, подчертава доц. Борисова, като припомня, че Институтът по земеделие има вече пет успешно приключили научноизследователски проекта между България и Китай. Те са следните: „Създаване и проучване на нови ябълкови и черешови сортове и подложки за тях“ (2008 - 2010), „Проучване на нови сортове лози и отбор на перспективни ябълкови хибриди“ (2011 - 2013), „Проучване на нови черешови сортове и елити и реакцията им към стресови абиотични и биотични фактори“ (2014 - 2018), „Оценка и иновации на ябълковите генетични ресурси, устойчиви на болести в България и Китай“ (2016 - 2018) и петият проект „Селекция и внедряване на нови жълто-зелени, хрупкави сортове ябълки в България и Китай``, стартирал през 2018 г., който е завършен окончателно през миналата 2021-ва. „В резултат на изпълнението на тези проекти започна много активното научноизследователско сътрудничество между българския Институт по земеделие и Института по овощарство към Йентайската селскостопанска академия, провинция Шандун, Китай“, коментира доц. Борисова и обяснява, че почти всеки един от участниците в работните екипи е посетил другата страна на разменни начала, което дава възможности за лични срещи и запознаване с работата на колегите. По време на тези срещи са обменени голямо количество данни и най-нова научна информация, представени са и най-актуалните методи за научна дейност във всяка от страните и са направени крачки напред в доброто сътрудничество в различните области на изследвания. Като важен принос в съвместните контакти в областта на земеделието, българският научен експерт Анелия Борисова дава пример с взаимното проучване на значителна част от генетичните ресурси на институтите в Китай и България и подбирането на най-подходящите хибридни форми, както и представянето на нови сортове и хибриди, с които са се обогатили генбанките на институтите в двете страни. Всички тези данни и резултати са обект на по-нататъшна селекция. Научният секретар на българския институт дава пример и с реализирането на дългосрочни специализации по темата „Генетични ресурси и селекция при малината“, в изпълнение на условията на Програмата за научно и технологично партньорство между Китай и България, в Хъйлундзянската академия за селскостопански науки, Харбин, КНР, от известния български учен гл. ас. д-р Деница Домозетова, през периода 2009 - 2011 г. „Не по-маловажни са и резултатите от сътрудничеството в областта на производствената практика, като през 2012 г. е подписан Договор-споразумение за научно обслужване с фирма Fujian Agricultural Science and Technology Development Co, Ltd. Royal, Китай, според който нашият институт преотстъпи лицензионните права за една година на нашите черешови сортове „Стефания“ и „Данелия“ и малиновия сорт „Люлин“ за производство на посадъчен материал от тях.“ Изпълнение на задачите по лицензионните договори Във връзка с изпълнение на задачи по лицензионните договори и научното обслужване бяха осъществени оперативни посещения на научни сътрудници от Института в провинция Фудзиен, както и представители на компанията у нас. Българският експерт специално се спира на проведената във Великата зала на народите в Пекин през 2015 г. среща на министър-председателя на Държавния съвет на КНР Ли Къцян с българския проф. Димитър Домозетов. Известният български професор е бил поканен лично, заедно с още 70 учени от цял свят, сред които и 9 носители на Нобелова награда и 3-ма академици. Премиерът на Китай Ли Къцян е изказал своите благодарност към тях за приноса им в икономическото развитие на Китай. През 2016 г. е подписан и Договор за научно сътрудничество между Института ,по земеделие - Кюстендил, и Йентайската селскостопанска академия, провинция Шандун, Китай, за укрепване на двустранното сътрудничество преди всичко в областта на селекцията при ябълката за срок от пет години, отбелязва доц. Борисова. В тази връзка е определен и български представител в Международния център по селекция на ябълката, създаден през 2016 г. в град Йентай, Китай. Според доц. Борисова това е огромна възможност за постоянен контакт и обмен на актуална информация за най-новите селекции и в двете страни. Биха могли да се разработят и още проекти, особено свързани с използването на постиженията на науката в бизнеса и по-специално в земеделието, като Китай е отличен пример за нови промени в дигитализацията и иновациите. Многостранно сътрудничество Имаме добри практики и по линия на многостранното сътрудничество в областта на научните изследвания, коментира доц. Борисова, като дава пример с участието на български научни работници в ежегодно провеждащото се в Йентай, още от 2001 г., изложение „Експо“ и съпътстващите го Международни научни симпозиуми по овощарство и зеленчукопроизводство. В заключение на разговора ни научният секретар на Института по земеделие доц. Анелия Борисова подчертава, че се надява след приключването на пандемията от COVID-19 и облекчаването на противоепидемичните мерки, научните контакти между България и Китай да се засилят отново и да докажат своята ефективност. „Защото за това имаме много добра основа, изградена база, върху която можем смело да градим бъдещите ни отношения в областта на земеделието - област, в която Китай внася все повече иновации и нови технологии.“

Още от броя
  • Традиционната култура блести на съвременните китайски сцени
    През последните години популярността на сценичните продукции, базирани на традиционната китайска култура, набира скорост както в страната, така и в чужбина. Танцовата драма със заглавието „Поетичен танц: Пътуването на една легендарна пейзажна картина“, която представя традиционни китайски костюми, с...
  • Новите качествени производствени сили зависят от развитието на технологиите и иновациите
    Нови качествени производителни сили. Това е една от новите ключови формулировка, която се появи след ежегодните сесии на Националния комитет на Китайския народен политически консултативен съвет (НК на КНПКС) и на Общокитайското събрание на народните представители (ОСНП). От тези нови производителни...
  • Китай е създал най-голямата система за онлайн докладване на заразни болести в света
    На пресконференцията на втората сесия на 14-ото ОСНП началникът на Националното бюро за контрол и превенция на заболяванията Уан Хъшън обясни, че Китай използва успешно най-новите научни и технологични постижения и информационни технологии, за да подобри научността и точността на превенцията и контр...
  • Два града илюстрират жизнеността на китайските пазари на едро
    Бизнес дейностите на пазарите за търговия на едро в Китай, показател за икономическите тенденции, се върнаха към предишните си оживени нива, възвестявайки по-широкото икономическо възстановяване на страната. Известен като един от най-големите центрове за производство в света, Китай е дом на широк сп...
  • „Джей Пи Морган Чейс“: китайският пазар е „незаменим“ за бизнеса
    Неотдавна Дезире Уан, главен изпълнителен директор на JPMorgan Asset Management China, заяви в интервю за „Блумбърг“, че „Джей Пи Морган Чейс“ планира да продължи усилията си за наемане на служители в Китай, за да разшири своя бизнес за управление на активи във втората по големина икономика в света....
  • 2000-годишна бронзова лампа с формата на гъска сияе в музея на Шоуджоу
    Лампите от династия Хан (202 г. пр. н. е. - 220 г. сл. н. е.) се отличават с разнообразна гама от форми. Сред тях има такива с дизайн на феникс, стъпала на дива гъска и красиви шарки, включващи волове и овце. Един забележителен пример е „Изрисуваната бронзова лампа във формата на гъска, носеща риба“...
  • КМГ организира мероприятието „Писма в облаците: историята ми с Китай“
    По случай 75-годишния юбилей от основаването на Китайската народна република международният канал по китайски език на Китайската медийна група организира мероприятието „Писма в облаците: историята ми с Китай“ в рамките на целия свят, което ще продължи до края на август тази година. По време на мероп...