Китай одобри четвъртата фаза от своята програма за изследване на Луната, включително базовия модел на изследователска станция, която трябва да бъде построена на земния спътник през следващото десетилетие, предаде Радио Китай за чужбина. Заместник-директорът на Китайската национална космическа администрация У Янхуа, съобщи, че най-напред към южния полюс на Луната ще бъде изстрелян апаратът „Чанъ-7“. Тъй като „Чанъ-6“ е резервно копие на мисията „Чанъ-5“ за доставяне на проби, тя ще бъде изстреляна след „Чанъ-7“, като задачата й ще бъде именно да донесе на Земята лунен материал. Мисията на „Чанъ-6“ ще бъде последвана от „Чанъ-8“, представляваща стъпка към изграждането на модел на лунна научноизследователска станция. „Ние също така се подготвяме да работим с Русия при изграждането на базовия модел на лунната изследователска станция. Изграждането на станцията ще постави солидна основа за по-добро проучване на лунната среда и ресурси, включително как да използваме и развиваме по мирен начин този процес“, подчерта У Янхуа. Апаратът „Чанъ-5“ бе изстрелян през 2020 г. и донесе на Земята 1,7 кг лунни проби. В момента Китай управлява спускаемия апарат „Чанъ-4“ и лунохода „Юту-2“, който е на обратната страна на Луната. Те направиха първото меко кацане на кратера Фон Карман в басейна на Южния полюс-Айткен през 2019 г. Междувременно Синхуа предаде, че китайски учени са идентифицирали водата в лунната почва. Това е станало с помощта на китайския спускаем апарат „Чанъ-5“. Според резултатите от изследванията, публикувани в научното списание Science Advances, лунната почва на мястото на кацане на „Чанъ-5“ съдържа по-малко от 120 ppm вода (т. е. 120 грама вода на тон почва), а лунната скала е с около 180 ppm вода, което е много по-сухо, отколкото на Земята. Лунният минералогичен спектрометър на борда на модула за кацане на сондата „Чанъ-5“ измерва спектралната отражателна способност на почвата и скалата. Според резултатите от измерването за първи път на мястото е открита вода. Изследователи от Китайската академия на науките установяват, че именно слънчевият вятър е допринесъл за съдържанието на влага в лунната почва, тъй като е донесъл водород. Според тях, допълнителни 60 ppm вода в скалата може да дойдат от недрата на Луната. По този начин се предполага, че скалата се е образувала от по-стара и по-влажна базалтова маса, преди да попадне на мястото за кацане на лунохода и събрана от спускаемия апарат „Чанъ-5“. Тази космическа сонда кацна на един от най-младите базалти, разположен на средната ширина на Луната. Той измерва характеристиките на водата на лунната повърхност и достави на Земята проби от лунна почва с тегло 1731 грама. „Тези проби са смес от гранули, взети както над, така и под повърхността на лунната повърхност“, обясни Лин Хунглей, изследовател от Института по геология и геофизика към Китайската академия на науките. Данните показват, че резултатите от проучванията на място са в съответствие с предварителните анализи на проби, доставени на Земята от сондата „Чанъ-5“. В момента проучванията на водните резерви на Луната са в центъра на вниманието на учените заради разработването на планове за създаване на пилотирани лунни станции през следващите десетилетия.