Митологията е плод на творческия гений на хората. Това е първият разказ за света, създаден от човешкото въображение, който отразява представите и разбиранията му за обществото и природата. Митовете и легендите, предавани устно, са свързани с отделна общност, етническа група или народ. Те са пазители на народната памет, живата връзка през вековете между поколенията. Богатата китайска митология включва различни предания и легенди, съхранени в Поднебесната, свързани с петдесет и шестте официално признати етнически групи в нея. Разнородна по тематика, тя е градивен елемент при създаването на китайската култура и държава. Затова при изучаването на китайската култура много истории, разказвани за дадени герои или събития, имат историческа и митологична традиция. Десетките етнически групи в Китай, имат свой език, фолклор, а някои и собствена система на писане. Но всички притежават уникални митове, някои от които в различни версии са общи за няколко етнически групи и съдържат ценна историческа и културна информация. Историческата наука има свидетелства за китайския митологичен символизъм, който датира от дълбока древност. Намерени са артефакти като кости на крави от 12 век пр. н. е., които са били използвани за предсказване на бъдещето. Легендите, които са записани в книгите на Шан Хай Дзин, преди това повече от 1000 г. са предавани от поколение на поколение устно. Други митове в песенна и театрална форма също векове наред съществуват, предавани устно или изпълнявани, преди да бъдат записани, например като новелата Хъй'ан Джуан (Епика на Тъмнината). В писмените извори като Имперските исторически документи или във философските канони като Класическа история, Записки на Великия историк, Класически обреди и Люшъ Чунциу също се съдържат редица китайски митове. В богатата китайска митология основно място заема ръководната роля на божествата. Примери за това са Шанди, познат и като Хуантиен Дади още от времето на династията Шан. В по-късните епохи той е наричан Хуантиен Шанди. Ю Ди (Нефритения император) се появява в литературата след създаването на даоизма в Китай. Друг литературен герой Тиен (Рай) се появява в литературата през 700 г. пр. н. е., възможно е и по-рано, тъй като не съществуват никакви истории за създаването му. Нюуа и нейният придружител Фуси - също неин брат и съпруг са почитани като предци на човечеството и често са изобразявани като полузмия, получовек. Вярва се, че Нюуа е направила от глина човеците, за да й правят компания. Тя поправя и небето след като Гун Гун поврежда колоните, които подпират небето. След епохата на Нюуа и Фуси идва епохата на Тримата повелители и Петимата императори. Тези легендарни владетели управляват между 2850 г. пр. н. е до 2205 г. пр. н. е., преди династията Ся. Тримата повелители (Хуан) са Фуси - спътник на Нюуа, Хуангди - имератор Хуан, смятан за първия суверен на китайската нация и Шъннун - божествен фермер, за който се предполага, че е преподавал древната наука за растенията и медицина. Петимата императори (Ди) са Шаохао - водач на Дуни (Източни варвари), чиято пирамидална гробница се намира в днешен Шандун, Дзуансю - правнук на император Хуанг, Ку - правнук на император Хуанг, после към Диджи и накрая Яо, който бил едва ли не най-високо въплъщение на добродетел и мъдрост. Тези владетели са морални пример за подражание на императорите и управниците, които властват след тях. Исторически, когато Цин Шъ Хуан обединява Китай през 221 г. пр. н. е., той знае, че постиженията му са надминали всички постижения на предишни владетели. Затова съчетава древните титли „Хуан“ и „Ди“, за да създаде една нова титла „Хуанди“, която обикновено се превежда като „император“. Народното въображение е създало още много различни богове, на които да се кланя и да моли за закрила.