Китай започва да използва бронзови предмети още преди 4 000 години в периода на културата Луншан. Употребата на бронзови церемониални съдове достига своя връх през династиите Шан и Джоу. Използват се силно стилизирани фигури на животни - анималистичен стил, характерен за бронзовата епоха в североизточна Азия. В продължение на почти 2 000 години от 17 век пр. н. е. до династия Хан (206 г. пр. н. е. - 200 г. н. е.), китайците използват този рядък и здрав метал за изработване на ритуални съдове, музикални инструменти и оръжия. Част от бронзовите кинжали и брадви също притежават сакрален характер като символи на небесната власт на управляващия. Бронзовите изделия, използвани преди династия Цин и династия Хан се разделят на три основни групи: използвани по време на жертвоприношения, за всекидневна употреба и предназначени за погребални ритуали. Бронзовите предмети за практическа употреба включват оръжия, музикални инструменти и кухненски съдове. А тези, използвани в религиозния свят, играели централна роля. Хората от този период вярвали, че духовете на предците в отвъдния свят управляват щастие им на земята. Съдовете, използвани по време на жертвоприношения, били отливани от бронз и служели основно за съхраняване на храна, вино и вода. Дългите крака на някои от тях позволявали приготвянето на храна върху огън. Големи триножни и четириножни съдове били използвани за варене на цели жертвени животни. Тези съдове са били на особена почит по време на династия Шан. Най-големият триножник е висок 122 см и тежи 875 кг. Съществува старата китайска легенда „История за деветте легендарни триножника“, според която през 219 г. пр. н. е. Шъ Хуан от династия Цин наредил на повече от 1000 души да спасят деветте триножника, които били потънали на дъното на река Съшуей в провинция Анхуей, Източен Китай. Според легендата те били създадени по заповед на владетеля на династия Ся като символ на племенната сила. По-късно владетелят на Цин заповядал триножниците да бъдат пренесени в столицата, но лодката, с която ги пренасяли потънала в реката и съдовете така и не били намерени. Ритуални книги на древен Китай описват използването на различни видове свещени съдове. Първите научни изследвания и класификация на бронза от династиите Шан и Джоу са направени чак при династия Сун (960 - 1279), когато всеки вид е добил и свое научно название. Девет триножника и осем съда за храна известни като гуей били използвани за церемонии, водени от сина на небето - върховния водач. Аристократите, които били непосредствено след сина не небето по ранг, можели да използват седем триножника и шест съда за храна. Броят на съдовете намалявал прогресивно според ранга на собствениците им. Имало и стриктни правила, свързани с размера и тежестта на съдовете. Най-големият съд открит досега е с тегло 875 кг, а само в една императорска гробница са били открити над 1600 кг бронзови предмети - количество, което надхвърля всичко срещано дотогава в древния свят. Още преди четири хиляди години в Китай са били развити металолеярните занаяти. Към 1500 г. пр. н. е., по време на династия Шан, те прераснали в голяма индустрия в средната равнина на Жълтата река. В бронзовото леярство се инвестирали огромни количества труд и ресурси. Археологическите проучвания доказват, че на територията на централната Китайска равнина е имало цяла мрежа бронзово-леярски центрове, като град Анян в северната провинция Хънан е бил един от най-големите. В него са открити голям брой царски гробници. Той е бил ритуална столица на последните девет императора от династия Шан - от император У Дин (1200 - 1181 г. пр. н. е.) до император Ди Син (1085 - 1045 г. пр. н. е.). Други такива центрове са открити по поречието на река Янздъ, в южната част на провинция Хъбей и в северната част на провинция Хунан. Ритуалните съдове от периодите на династии Шан и Джоу са твърде разнообразни по форма и предназначени и демонстрират богатото въображение и творческа дарба на китайците в древността. Триножникът дин, например, през периода Ян Шао (24 - 21 в. пр. н. е.) се е изработвал от глина, а по времето на династия Ся (21 - 16 в. пр. н. е.) е бил отливан от бронз. Дин е имал най-често кръгла форма, три крака и две уши, които са служели като дръжки. Въпреки че най-често срещаният представител от този тип е с три крака, в древността са били разпространени и множество негови разновидности с четири крака. Днес триножниците все още се срещнат, най-често в храмовете, като контейнери за изгаряне на благовония. Някои от видове бронзови съдове Съдът ли (Li) е с три кухи крака и две дръжки, стоящи нагоре. Среща се само по времето на династии Шан и ранен Джоу. Съдът за готвене на пара йен (Yan) е направен най-често от две части. Долната част наподобява съдът ли, а в горната част има решетка. От ръба стърчат две дръжки. Съдовете за сервиране на храна гуей (gui) са дълбоки кръгли съдове с капак и кръгли крачета. Обикновено имат две дръжки, по някога се среща и с четири и много рядко без нито една. Дръжките обикновено представляват глави на животни. Квадратният съд фу (Fu) е с четири крака, разположени при ъглите на съда и с похлупак. Той се среща по време на династия Джоу. Сферичният съд Дуей (Dui) съдържащ две почти идентични части, отново се среща при Джоу. Широка и обемна купа Доу (Dou) е разположена върху висок, масивен крак. Среща се във всички периоди, но само 5 - 4 в. пр. н. е. има капак. Фан И (Fangyi) представлява триъгълно ковчеже с капак, приличащ на наребрен покрив. Смятан е за съд, в който се е съхранявало зърно, но според някой археолози може да се причисли и към съдовете за вино. Срещал се е по време на Шан и ранен Джоу.