Фан Дзиншъ и любовта й към Дунхуан

В Академията за изследване на Дунхуан стои статуя с името „Младост“. Тя изобразява момиче с къса коса, което държи сламена шапка, и е леко наведено напред. Статуята е отражение на жизнеността на младите хора. Прототипът й е Фан Дзиншъ, чиято коса вече е побеляла. След като завършва висшето си образование през 1963 г., Фан Дзиншъ се посвещава на изследването на пещерите Дунхуан. Намиращи се в пустинята, те мълчаливо пазят световноизвестно културно наследство. Неотдавна репортер на „Пийпълс дейли“ разговаря с Фан Дзиншъ за упорития й труд, продължил близо половин век. С пещерите Дунхуан се запознах в университета. Тогава ги изучавах само на книга и с нетърпение чаках да ми се отдаде възможност да ги видя с очите си. Като студент без социален опит си мислех, че всички пещери в Дунхуан са красиви, изследователите са опитни, а домовете светли и чисти. След като пристигнахме там, аз и моите състуденти бяхме удивени от великолепното пещерно изкуство. Стенописите в пещерите, цветните скулптури и други произведения на изкуството вътре бяха зашеметяващи. Макар и да бяхме посещавали подобни музеи, този бе първият път, където видяхме истинско пещерно изкуство. Неговият чар ни накара да забравим за външния свят и да се потопим в една приказка, разказва Фан Дзиншъ. „Пещерите бяха невероятно красиви, но условията за проучване изключително лоши. До пещерите нямаше равен път или стълби и се придвижвахме много внимателно по нестабилна дървена пътечка. Къщата, в която живеехме, бе построена от кал, нямаше ток и вода. Освен това транспортът до Дунхуан не бе удобен, а информацията стигаше изключително бавно. Вестниците, които пристигаха, бяха от преди седмица и дори десет дни. Затова, когато ни казаха, че изследователите Чан Шухун и Дуан Уъндие са прекарали над десет години в тази атмосфера, не можахме да повярваме“, обяснява Фан Дзиншъ. На въпроса на репортера защо въпреки трудностите е избрала да остане в Дунхуан, тя отговаря следното: „След дипломирането ми ме назначиха на работа в Дунхуан, което всъщност съвпадаше със завършената от мен специалност. При първото ми посещение там бях силно впечатлена от дълбочината на пещерното изкуство. Наученото за Дунхуан по време на обучението ми в университета и стажа бе съвсем повърхностно. Не бе лесно да се реша да работя там. Колкото по-дълго бях в Дунхуан и колкото повече бях в контакт с него, толкова повече разбирах колко велико и дълбоко е изкуството му. Имаше някакъв магнетизъм, на който не бях в сила да устоя. Колкото по-дълбоко прониквах в тайните на Дунхуан, толкова по-силно се влюбвах в него. Не само аз, но много от моите предшественици, които в началото просто са искали да видят пещерите, не са могли да го напуснат, и колкото по-дълго се задържали там, толкова повече го заобичали.“ Фан Дзиншъ разказва, че след завършването на университета била изпратена в Дунхуан. „По това време годеникът ми бе в Ухан. От университета ми казаха да отида в Дунхуан и обещаха по-късно да ме сменят с някой от новите абсолвенти. Нищо не ме разколеба, защото бях готова да следвам това, което ми е наредено от държавата. Поради различни причини аз останах в Дунхан много дълго и моите чувства към него се задълбочаваха с всяка изминала година. През цялото време си мислех, че не съм направила нищо за него и не мога да го напусна просто така. Като студент по археология естествено се надявах да дам своя принос в изследването на Дунхуан.“ След въвеждането на политиката на реформи и отваряне работата в Академията за изследване на Духнуан се нормализира. По това време Фан Дзиншъ и съпругът й вече развиват собствена кариера и много се притесняват, защото от една страна трябва да работят, а от друга да се грижат за семейството. През 1986 г., 19 години след сватбата им, този проблем най-накрая е решен. Съпругът на Фан Дзиншъ я познава много добре и се отнася с разбиране към чувствата й към Дунхуан. Накрая той решава да пуснат корени на това място. „Това означаваше, че той трябва да изостави работата си в Ухан, а аз се притеснявах и надявах мъжът ми да сполучи и в Дунхуан. Разбира се, той не ме разочарова и откри нов бизнес тук, което ме успокои“, спомня си Фан Дзиншъ. На въпроса какво влияние според нея е оказала политиката на реформи и отваряне върху пещерите Могао в Дунхуан тя казва следното: „От откриването на пещерите Могао изминаха 1652 години. В средата на 16-ти век с упадъка на Пътя на коприната проходът Дзяюгуан е затворен, а пещерите изоставени. Дълги години никой не се грижи за тях, а много реликви са откраднати или унищожени. Свещеният дворец на изкуството се бе превърнал в руина. Едва когато през 1944 г. бе създаден Националният институт за изследване на Дунхуан, той бе защитен. Екип от учени, начело с Чан Шухун, поставиха основите на археологическите изследвания и опазването на древните пещери. Благодарение на усилията на няколко поколения експерти пещерите Могао днес се представят в съвсем нов облик пред света.“ След въвеждането на политиката на реформи и отваряне, тогавашният лидер на Китай Дън Сяопин прави инспекция в Дунхуан. След като научи за трудностите на учените, той инструктира съответните ведомства да ги разрешат. „Въпреки че в началото Академията бе съвсем малка, задачите й бяха много трудни, разказва Фан Дзиншъ. По поръчение на централното правителство и подкрепата на управата на провинция Гансу Академията бе разширена, събра повече експерти и условията за изследванията се подобриха. С по-добрата работна атмосфера и включването на пещерите Могао в Списъка на световното културно наследство през 1987 г. културните реликви в Дунхуан бяха по-добре защитени, а проучването им се задълбочи.“ Фан Дзиншъ обяснява, че изследването на Дунхуан е мултидисциплинарна дейност. Стенописите и будистките писания в пещерите са ценно богатство, което включва не само информация за техниките на рисуване, но и за историята, етносите и религиите. Изследването на стенописите започва още преди въвеждането на политиката на реформи и отваряне. Но златният период за тях започва след основаването на Китайската народна република. Тогава са копирани голям брой от стенописите, благодарение на което е възможно да се използват като материали за изследванията и да се излагат в страната и чужбина. „Истинската изследователска дейност всъщност започна след въвеждането на политиката на реформи и отваряне. Условията на работа се подобриха, а ентусиазмът на изследователите се увеличи. Затова бяха постигнати и множество резултати от научните проучвания. Същевременно международният обмен се засили, в резултат на което заедно с японски учени издадохме книгата „Пещерите в Китай“, разказва още Фан Дзиншъ. „Китай в момента е страната с най-много изследователски институти, най-много учени и най-много резултати от изследванията на Дунхуан. За известен период чужди учени също активно изследваха пещерите, но в момента те са много по-малко“, обяснява Фан. В Дунхуан идват туристи от цял свят. Независимо от националността, цвета на кожата и вероизповеданието, всички те му се възхищават. „Защо казваме, че Дунхуан е обширен и дълбок? Защото всеки път, когато отида там, винаги откривам по нещо ново. Например много древни сгради в Китай вече ги няма, но те все още могат да се видят на стенописите в Дунхуан. Да пазим Дунхуан означава да пазим изключителната мъдрост и творения на нашите прародители“, казва в заключение Фан Дзиншъ.

Още от броя
  • Младите в древната академията „Юелу“
    Наскоро китайският председател Си Дзинпин посети академията „Юелу“, която е част от университета на провинция Хунан. Тя е създадена през 976 г. и е една от четирите академии на древен Китай. „Юелу“ е с хилядолетна история, което е рядкост за едно висше учебно заведение. На срещата със студентите Си...
  • Китай - ЕС: Споразумение за географски указания
    На 14 септември лидерите на Китай, Германия и ЕС проведоха видеосреща, по време на която обмениха мнения за състоянието и перспективите на китайско-европейските отношения и ключовите области за сътрудничество. На срещата бе постигнат консенсус по редица важни въпроси и бе подписано Споразумение за г...
  • Индустриите за зимни спортове бяха акцент на изложението за търговия на услуги
    Една от осемте тематични зони на тазгодишното издание на Китайско изложение за търговия на услуги 2020 г. в Пекин бе посветена на зимните спортове. Тя включваше редица форуми, експозиции на екипировка за зимните спортове и бизнес срещи. Акцент в зоната бяха предстоящите Зимни олимпийски игри през 20...
  • Китай се готви за грипния сезон
    На брифинг в края на август Уан Бин, експерт в отдела по превенция на заболяванията на Държавната комисия по здравеопазване, каза, че Китай се подготвя активно за евентуална нова вълна на епидемията през есента и зимата с повече мерки за превенция и тестове и по-обширен скрининг и мониторинг. „Надяв...
  • Най-дългият скок в света тази година
    Най-дългият скок в света тази година бе реализиран от китайския скачач на дължина Уан Джианан, който постигна 8,36 метра на Китайското национално първенство по лека атлетика, съобщи излизащият на английски език китайски ежедневник „Чайна дейли“. Състезавайки се във формат от шест кръга, 24-годишният...
  • Три ползи за здравето от сладките картофи
    Сладкият картоф, известен още като батат, е вид кореноплоден зеленчук, който произхожда от района на Централна и Южна Америка. Въпреки това обаче той е изключително популярен и обичан от азиатските народи. Различни са вариантите за приготвянето на сладкия картоф. Той може да се консумира печен, варе...
  • Закрито бе 22-ото Международно индустриално изложение в Шанхай
    В Националния изложбен център на Шанхай бе закрито петдневното 22-ро Международно индустриално изложение в Шанхай. Изложбата е организирана съвместно от Министерството на промишлеността и информатизацията, Министерството на търговията, Министерството на науката и технологиите, Китайската академия на...
           ©2020 Китай днес