Писателят Фън Дзицай и идеалите на неговото поколение

В доклада на 19-ия Конгрес на Китайската комунистическата партия генералният секретар Си Дзинпин каза, че без високо доверие и напредък в културата е невъзможно да се реализира „великото възраждане на китайската нация“. Доверието към културата на китайците се корени не само в дългата история на китайската нация, но и във всички изключителни литературни и художествени творби, създадени от майсторите през изминалите пет хилядолетия. През последните 40 години от началото на политиката на реформа и отваряне Фън Дзицай е сред редиците на водещите дейци на епохата. В залата на университета в Тиендзин бяха изложени 20 негови картини, над 30 колекции на традиционната култура и стотици различни издания на романите и разказите му. Това кара хората да се замислят за трудолюбието и любовта, с които Фън Дзицай е създал тези творби? “Искам да оставя сърцето и душата си на китайска земя. Не искам нищо в замяна. Надявам се само, че на тази земя ще има свежи листа и цветя, както и плодове в бъдеще.“ Високият почти два метра Фън Дзицай е на 70 години. Той разказва за живота си, без да споменава за упорития труд. Вместо това с наивна детска усмивка обяснява, че е приел отдаването за свое задължение към обществото и епохата. От първата награда за разказа му “Инкрустирана лула“ през 1979 г. Фън Дзицай е в челните редици на водещите личности през последните четири десетилетия. Той обикаля селата и записва обичаи и песни, оставяйки следи в литературата, опазването на културата, живописта и образованието. Всичко това е знак за отговорното отношение на китайските интелектуалци след въвеждането на политиката на реформа и отваряне. По случай 40-та годишнина от началото на тази политиката в интервю за „Пийпълс дейли“ Фън Дзицай говори за идеалите на писателите от тази златна епоха. Политиката на реформа и отваряне постави началото на златен век за китайската литература. Това бе изпълнена с идеали и желания епоха. Хората преследваха общи цели и споделяха еднакви надежди, че страната им ще просперира, а те ще се замогнат. Големите идеали събуждат емоции и копнеж в душите. Литературата помага да се разбере животът и изразява очакванията за бъдещето. Затова за писателите от поколението на Фън Дзицай стремежът да са представители на народа се превръща в естествена мисия. „Общите емоции на епохата и социалните грижи създадоха един синтез между писателите и читателите“, казва той. „Можем да твърдим, че писателите от 80-те са обичани от времето щастливци, защото хората ни се довериха изцяло и бяха готови да общуват с нас. Все още си спомням голямата дървена пощенска кутия пред дома ми. Всяка сутрин писмата на читателите се изливаха като изворна вода в легенчето, което носех с мен. За мен това бе трогателна сцена. Особено, когато чуех шумоленето на хартията при отварянето на плика, защото си представях как сърцето на читателя трепти, докато пише писмото, а сълзите му падат върху белия лист. В паметта ми се е запечатал този звук, който е символ за доверието на читателите към писателя. То го вдъхновява и му дава стимул да общува с хората“, обяснява Фън Дзицай. Той добавя, че писателите от тази епоха споделят общи културни идели и обичат родината. „През онези години писателската дейност бе тясно свързана с високите национални идеали. Това бе постоянна характеристика за китайските интелектуалци. Можем да твърдим, че писателите от епохата след въвеждането на политиката за реформа и отваряне съзнателно поеха отговорна мисия към хората и обществото. Тази политика ни осигури спокойна социална среда и ни насърчи да запишем чувствата на епохата върху белия лист. Започна златна ера, изпълнена с уважение към литературата и творчеството. Все още пазя известието за наградата от 1979 г. В него пише, че другарят Фън Дзицай получава национално отличие за краткия си разказ „Инкрустирана лула“. Бихте ли се явили да получите наградата от 200 юана и плакета?, ме питат в него. Този лист хартия е свидетел на епохата.“