Продължава от 38-и брой Известна е и легендата, че при царуването на император Ан (379 - 419) едно момиче срещнало старец и го помолила за подслон, за да се скрие от бурята и дъжда, които я застигнали ненадейно по пътя. Старецът я приел, но на сутринта се оказало, че тя е бременна. Родителите й я изгонили от родния дом, защото според тогавашните обичаи, тя ги била опозорила. Нещастното момиче се скитало самотно и бездомно, загубило обичта и подкрепата на близките си. След време родило буца плът, която изхвърлило в реката. Но мигом щом докоснала водата, буцата се превърнала в бял дракон, който се приближил към майка си. Тя се изплашила толкова много, че паднала безпаметна на брега. Даконът не могъл с нищо да й помогне и отлетял. А тя така и не се съвзела от припадъка. Местните хора я погребали и гробът ѝ се превърнал в известния храм на „Майката на Белия дракон“. Има още много легенди за тези митични създания, които и днес са част от китайската празнична традиция. Празникът на двойната петица, например, е свързан с прогонването на всички зли сили, които се опитват да навредят на хората. На този ден се организира и шествие на кораби-дракони по езерата и реките. Популярен е и Денят на състезанията с кораби-дракони, който се празнува на втория ден от втория месец на годината по лунния календар. Той е организиран от професионалните гилдии, които честват своите божествени господарки. Този ден е изпълнен с много настроение, песни и танци, хората се веселят, радват се на плодовете на своя труд и почитат уменията на най-добрите в различните професии. Навсякъде пеят певци, свирят музиканти, дават се угощения с богати трапези. Съществуват и много други празници, посветени на дракона. „Драконът надига глава“, отбелязва края на зимата. Наричат го още „Празник на пролетния дракон“. Легендата разказва, че след едногодишна суша драконът, обитаващ Небесната река, тайно изпратил на хората дъжд. За наказание .че е престъпил волята му, Нефритовият владетел го затиснал с една планина и казал, че може отново да се върне на небето, ако дочака златен боб да покълне. Но хората помогнали на дракона, като взели царевични зрънца и започнали да ги пускат в гореща мазнина. Така „златният боб покълнал“ и драконът се завърнал на небето. На този ден в някои области в провинция Шанси всяко семейство прави пуканки и изказва пожелание за благоприятно време и богата реколта. Драконът присъства и в архитектурната традиция на Китай. Днес много сгради в цялата страна имат по покривите си скулптури, изобразяващи драконови глави. В двореца Гугун драконът е навсякъде - под формата на релефи по таваните, колоните, вратите, прозорците и каменните стълбища. Само в залата за церемонии релефите и рисунките на дракони наброяват повече от 10 000. А какъв е броят на всички драконови фигури, релефи и рисунки в Забранения град няма точна информация. Стената на деветте дракона в парка Бейхай е друга забележителност. с дължина 21 м, ширина 2 м, височина 15 м, строена през 1756 г. Освен деветте големи дракона, на нея са изобразени още 635 по-малки дракони.