Проучване е установило, че трансевразийското езиково семейство, което включва японския, корейския, турския и монголския език, вероятно е произлязло преди около 9000 години от долината на река Ляохъ, която се намира в Североизточен Китай. Комбинирайки археологически, лингвистични и генетични доказателства, проучването е показало, че стотици милиони хора, които говорят гореспоменатите езици, са с общи предци, които са се занимавали с отглеждането на просо. Според учените с преместването на тогавашните земеделци от долината на река Ляохъ (днешните провинции Дзилин, Ляонин и части на Вътрешна Монголия) в Северна и Източна Азия езикът им се разпространил в Сибир, Корейския полуостров и територията на днешна Япония. Проведено от лингвисти, археолози и биолози от Белгия, Китай, Русия, Япония и Южна Корея, проучването е илюстрирало, че ранното разпространение на трансевразийските езици е свързано с хора, които са се занимавали със земеделие. Тъй като развили по-добри умения за отглеждането на просо и популацията им се разширила, те се срещали и смесвали с други групи, развивайки нови езици и култура, но запазвайки „все още разпознаваема езикова основа“. Това проучване още веднъж е показало, че културата и езикът надхвърлят настоящите национални граници. Учените смятат, че просото е земеделската култура, която представлява повратна точка от прехода от лов и събиране на растителна храна от природата към ранни земеделски общности за отглеждане на земеделски култури за храна.