Концепцията за 24-те сезона в традиционния китайски календар е с древна история. Тя се оформя постепенно и продължава да се използва вече две хилядолетия. В нея са интегрирани напредналите научни и технологични знания и културното развитие на обществото от онези времена. Тя е насърчавала социалното и икономическо развитие на Китай, а днес е неделима част от китайската културна традиция и представлява ценно културно наследство. В исторически план формулирането й е преминало през дълъг процес на развитие и усъвършенстване. Древните китайци са насърчавали развитието на астрономията, метеорологията и земеделието. Те се опитвали да разберат как и защо се променя времето, да обяснят заобикалящата ги среда и случващото се в нея, внимателно наблюдавайки природата. Всичко това им помогнало да усъвършенстват астрономическите си наблюдения, да разделят годината на 24 периода, които нарекли сезони, както и да предвидят с много голяма точност какво предстои да се промени в природата през всеки един от тях. Най-тясно свързана с 24-те сезона е астрономията, чието развитие подпомага развитието на метеорологията. Древните китайци придавали голямо значение на астрономическите наблюдения и следели как се променя времето. При тези наблюдения те отчитали различните фактори, като заобикалящата среда, промените в атмосферата през цялата година и др. Наблюденията били записвани старателно, а натрупаните знания по астрономия, метеорология, география, математика и други науки се анализирали, след което се правели съответните изводи. Така по време на династиите Яо и Шун древните китайци постепенно са установили слънчевите цикли през годината. Някои от концепциите за сезоните първо били предавани само устно, а по-късно били и записвани. При династия Джоу китайците използвали специален уред за измерването на слънчевата сянка, с помощта на който определили двете слънцестоения - зимното (Дунджъ) и лятното (Сяджь), както и двете равноденствия - пролетното (Чунфън) и есенното (Циуфън). Благодарение на дългосрочните наблюдения били открити много природни закономерности, а сезоните били наименувани съобразно промените в природата. Така постепенно се оформила една цялостна концепция за традиционния китайски календар. Например календарът „Тайчу“ от династия Сихан е първият сравнително цялостен календар в Древен Китай, както и най-напредничавият в света за онова време. Китай е родина на много земеделски култури и сравнително рано и бързо започнал да развива агрометеорологичната наука. След установяването на 24-те сезона традиционният календар служел като ръководство за земеделските дейности. 24-те сезона постепенно се превърнали в неделима част от китайската култура, от културните достижения на Древен Китай и оставили дълбок отпечатък в хилядолетната история на страната. Сред китайците са популярни различни пословици, свързани с 24-те сезона, които не са еднакви в различните части на страната. И днес тези пословици, създадени столетия назад, са актуални и се използват от съвременните китайци. Древната китайска метеорология е тясно свързана с културата. За китайците небето („тиен“) и въздухът (енергията „ци“), са с един и същ произход. Това е една от съществените разлики по онова време от западното разбиране за метеорологията. Китайската метеорология е важна част от развитието на науката и технологиите в древността. Четири традиционни научни дисциплини са признати от световната наука като традиционни за Китай - астрономията, аритметиката, земеделието и медицината. След многогодишни изследвания, изучаващите историята на метеорологията, се налага изводът, че древната китайска метеорология може да бъде добавена като пета в този списък. В нейния център са различни познания, особено за 24-те сезона, които оказват влияние и върху днешните метеорологични проучвания. Метеорологията като наука е на повече от 4000 години. Тя е от важно значение за изследванията в различни области. Традиционният китайски календар, с вложените в него знания и културни традиции, продължава и днес да бъде обект на проучвания. Чрез изследванията на съвременните китайските учени по-добре се откроява неговата научна стойност и значението му като ценно културно наследство.